Разбира се, че законът защитава свободата на изразяване и лично мнение. Разбира се, че свободата на словото е ценност. Само че както всяко нещо, и тези свободи са право, с което може да се злоупотреби.
Случаят с "Шоуто на Слави" е такъв. Той е подобен на казуса "Волгин" по БНР. В национален ефир, в държавна медия, Волгин премина границата на добрия тон и влезе в полето на откровената пропаганда. И от БНР бяха прави да му покажат вратата. Даже много се забавиха.
Така и bTV много се забавиха с реакцията си за безспорно променения профил на шоуто. Ако могат да бъдат обективни, от екипа на предаването трябва да признаят, че аудиторията имаше изградена представа за сатирично-развлекателно вечерно шоу пред годините, която от известно време не се припокрива с новите реалности, на които сме свидетели от телевизионния ефир.
В продължение на много години "Шоуто на Слави" се утвърди като забавно токшоу, в което доминираха смеха и музиката. В него винаги са били засягани злободневни теми - социални и политически, но никога това не се е приемало като пропаганда. Днес обаче нещата изглеждат по друг начин. Изключително голям брой хора не гледат предаването от няколко години, защото екипът му започна да си позволява да излиза от развлекателния тон и да влиза в едни назидателни тиради с политически привкус.
Трифонов дава пример с американските вечерни шоу програми, но там никога не може да бъде видяно предаване, в което 10 души са седнали на една маса и в продължение на 1 час бистрят политиката, нападат, обиждат и като цяло - излагат надълго и нашироко една-единствена позиция. Не може да се види и как шоуто "издига" участници в изборите - Валерия Петрова за независим кандидат за депутат от Варна през 2009 г. и Меглена Кунева за кандидат-президент през 2011 г.
Трифонов трябва да си зададе въпроса защо толкова много хора го питат дали ще прави партия. Не е, защото някой просто го е сънувал и го пита помежду другото. За да се появи този въпрос, значи хората масово са забелязали, че екипът на шоуто е толкова политически ангажиран и активен, че е на косъм да се превърне в партия.
Политическата сатира има място в българския ефир, но не и откритата пропаганда. Едночасовите речетативи, които Трифонов отправя като политически послания, използвайки ефира на едно по презумпция развлекателно предаване, са ситуация, която няма прецедент в българската телевизия.
И няма значение дали той осъзнава или признава, че предаването му става политическо - тази оценка я дава най-висшата инстанция в държавата - суверенът.
Автор: Десислава Любомирова
