Напоследък политици, управници, че и политолози, се опитват да неглижират проблема с морските сараи на Доган. Това тече още от първите дни след акцията на Христо Иванов и активисти на "Демократична България" в Росенец през юли миналата година. Изказа се даже Валери Симеонов, който, бидейки вицепремиер, не е като да е нямал власт да предприеме нещо, обаче повече се вълнуваше от шума в дискотеките.
Опитите за омаловажаване на темата имат различен произход, но водят до един и същ резултат. Изказванията с политическо естество се дължат както на преданост към неофициалния тандем Борисов-Доган, така и на напъни от страна на новоизлюпени политици да изкарат свършеното от Христо Иванов като атракция.
Това просто не е вярно, защото подобна акция срещу едно от светилищата на Доган не само е смело, но и жизнено важно действие, защото е стъпка към онова гражданско общество, за което все още можем само да мечтаем. Защото именно гражданският контрол върху безобразията на политиците е това, което най-много липсва в днешното българско общество.
Погледнато институционално, всичко е задействано по каналния ред - прокуратурата е установила, че само по вода може да се стигне до летния сарай на Доган, установила е и, че са незаконни някои от постройките, съдът от своя страна също е направил, каквото е могъл. Историята с пътя до плажа, който първо бил общински, после станал частен, пък после пак общински е емблематична за всичко в България.
Ето резултатите накратко. От проверката на място, както и от кадастрални скици на имота, става ясно, че пристрояването на пристанището не се е случило през 80-те години на миналия век, както е посочено в нотариалния акт. Това документно престъпление отива във ВКП.
По отношение на построения пристан за яхти и лодки липсва разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. Той пък е пратен на началника на ДНСК, от когото се очаква да предприеме някакви действия за отстраняване на закононарушенията.
Тоест, дотук имаме път, пристан и сгради, които са проверени, констатирани са нарушения и...какво от това? Стоят си непокътнати. Даже беше тиражирана информацията, че ако, забележете - ако се наложи събаряне, то ще е за сметка на данъкоплатците.
Почитаемият съд, ако изобщо някога вземе такова решение, вероятно може да постанови за чия сметка да са тези разходи. Признатият за виновен може да бъде осъден да плати всякакви неща - глоба, обезщетение към държавата, защо не и разходи по събаряне? Малко ли са им на данъкоплатците всички други разходи, та и за събарянето на Догановите сараи да плащат?
Последната крачка, която октоподът предприе, за да ги запази, е законова, разбира се. С текст в закона за рибарството и аквакултурите се дава възможност на съществуващи сгради, граничещи с пристанища или рибарски съоръжения и отговарящи на определени условия, да не бъдат разрушавани. Той още не е приет.
Така от една страна имаме общинска власт, от друга - прокуратура и съд, от трета - законодателна. И до момента няма членоразделно обяснение защо е допуснато това видимо закононарушение. Няма и мерки.
Защо обаче Росенец е толкова важен?
На първо място, защото политическата класа, не само у нас, афишира превъзходството си най-вече чрез луксозни имоти. Според някои тя се превръща от класа в раса, а превъзходството постепенно става господство. В глобален мащаб могат да се открият всякакви теории защо това е така. В нашенски - Барселона и Росенец са достатъчни, макар че далеч не са само те. Всеки, който е минал през властта, е излязъл с имоти. Имотите на по-хитрите, разбира се, не са на тяхно име и дори косвената връзка е трудно доказуема. Този ламтеж, при това резултативен, сам по себе си е достатъчен повод за контрол - и институционален, и граждански.
На второ място сараите в Росенец са важни от гледна точка на закононарушенията. Само крачката да направиш част от брега недостъпен би трябвало да води до директно събаряне на построеното. Да, ама не. Законът е толкова обтекаем, че всяка по-заможна мутра може да си позволи да огражда брега както си иска. А по отношение върховенството на закона подобни казуси със сигурност могат да бъдат отнесени и към европейските институции.
И не на последно място - Росенец не е прецедент. Ако човек реши вместо като почивка да се спусне от Балчик до Резово на нещо като проверка, ще открие десетки отсечки от брега, които не само са недостъпни, ами се и пазят от въоръжени хора, караулки и вишки.
Проверки имаше - и в Алепу, и в Аркутино, и в Буджака, пък и на много други места. Установяват се нередности и всичко приключва дотук. Процедурата винаги работи за статуквото. Затова случаят с Росенец не трябва да се оставя на процедурата, респективно - на статуквото. Защото незаконното строителство превърна Черноморието в Бетономорие. Плажната ивица намалява с всяка изминала година и накрая ще останат само ивиците между сградите.
Автор: Евелина Гечева
