По-точно - коалиционна еманципация. В какво се изразява тя ли? Много просто. Първо, на втората пълна година от съвместното им управление с ГЕРБ Реформаторският блок - и главно компромисното му крило, начело с Кунева, се опитва, заздравили уж коалиционното си партньорство, да си (само)издействат повече доминация в рамките на коалицията, като се опитат да заемат по-еманципирана позиция и ударят и те с юмрук на коалиционната маса! Това се прояви, първо, с уж случайното обещание на министъра на образованието Меглена Кунева (на проведения през миналата седмица така наречен Учителски събор) за 10-процентно увеличение на учителските заплати - демек, аз ви обещавам, защото мога да решавам и да вземам самоволни и еднолични решения, без непременно да искам съгласието на по-големия стопанин на управлението - ГЕРБ, и най-вече от Борисов, пък те, партньорите-батковци, накрая ще се видят пред свършен факт и в интерес на запазването на коалицията ще преглътнат пренебрегването им! Така Кунева-Пръмова разчиташе едновременно на два заека - единият, да се разбере и види от партньорите в управлението, че, първо, и ние от Реформаторския блок имаме куража да решаваме национални въпроси с наше доминиращо влияние, и второ - да засили и затвърди позападналия си имидж на министър пред гилдията. Супер, донякъде може би успя, защото и Борисов, и ГЕРБ реагираха, но твърде вяло и компромисно и до голяма степен примирено. Сега остава така да реагира и финансовият министър Горанов, който ще трябва отнякъде да ги осигури тези близо 250 милиона лева годишно за да умие лицето на Кунева и за да не се срамува тя от необмислените си думи!
Втората проява на коалиционна самостоятелност и уклон към произволна доминация бе замръчканото впоследствие решение на военния министър Нанчев и колегата му, външен министър Митов - и двамата от квотата на Реформаторите, България да се включи в така наречената Балканска черноморска флотилия - по инициатива на Румъния и под диктовката - простете ни за категоричността! - на Република Турция! Двамата бяха самодоволни бодряци, докато Борисов и НАТО не им скрацнаха със зъби - в смисъл, че подобни волни съчетания не са разрешени и ако в нещо страната ни участва в отговор на руската инвазия в черноморската акватория, то тя ще е само и единствено в рамките и под егидата на НАТО! Двамата се направиха на "ни лук яли, ни лук мирисали", но фактът си е факт, и той си остава докрай такъв, независимо с какъв гребен двамата са влезли в проблема и с какъв са излезли от него. Министите Ненчев и Митов се изсилиха, за да си докажат, че и те - чеда на Реформаторския блок - могат да взимат самостоятелни решения; че и те, нерде Ямбол, нерде Стамбол, милите, могат да диктуват правилата на играта! За тяхно най-голямо съжаление, с един изцяло погрешет ход, който рано или късно ще се окаже фатален за по-нататъшното им просъществуване като министри!
Какво следва ли? Нищо особено, освен, че и образованието, респективно учителите, и отбраната, респективно военното ни партньорство с НАТО, получиха ценни уроци от необмислените и непремерените думи и обещания на тримата министри, а самите министри, позволили си, в опита си да се еманципират коалиционно, солови изпълнения, получиха звучен шамар. Той, очевидно, ще им държи влага дълго, но не и като министри!
Автор: Валентин Стоев
