Преди 2 - 3 години нашумя скандал с мистериозно липсващи работници на затворен за ремонт пътен обект. Тогава регионалният министър - по онова време Лиляна Павлова, отиде на изненадваща проверка на строящата се Западна дъга на софийския Околовръстен път... и не намери почти никой, който да работи.
От тогава малко неща са се променили. Българските пътища и магистрали постоянно са в ремонт, което, естествено, е положително явление, защото от ремонт безспорно има нужда. Това, от което няма нужда обаче, са дългите протяжни седмици и месеци, в които шофьорите търпят несгоди, а не виждат работата да върви експедитивно и да напредва.
Последният пример са тапите по магистрала "Струма". Първо, има затворен участък заради паднали на платното камъни. Участъкът продължава да е отбит, а камъните продължават да са платното от седмици. Втората тапа се образува преди Долна Диканя, от където цялата магистрала е затворена в посока Дупница - около 15 км трасе. Причината е ремонт на дилатационна фуга, а от АПИ обещаха екипите да работят максимално мобилизирано.
"Мобилизирано" вероятно е понятие, което шофьорите и пътната агенция разбират по различен начин. На цели 15 км затворена магистрала не се вижда жив работник още от петък следобяд и това продължава цял уикенд.
Гледката на големи затворени ленти на магистралите, които образуват огромни задръствания и на които събота и неделя не работи абсолютно никой, е до болка позната в летните месеци за всички, пътуващи по "Тракия" и "Хемус", защото там положението е такова всяка година.
Уникалното обяснение на АПИ е, че в летните месеци петък, събота и неделя не се извършват ремонтни работи, за да се улесни движението.
Сериозна мистерия е как работата в огромен 15-километров затворен участък би попречил на отсрещното движение. Човек би предположил, че когато се затворя магистрала, тя е с по-висок приоритет от някой междуселски път например, и там работата би следвало да е на максимално високи обороти, за да приключи във възможно най-кратки срокове.
От АПИ обаче явно не виждат нещата по този начин.
У нас нямаме навика да бързаме. Нямаме навика важните ремонти да се случват при денонощен режим на работа (както беше поискал Борисов), или пък ударно да се ремонтира и вечер.
Масово в България строежът и ремонтът на инфраструктурни обекти върви мудно, докато не стане време за крайния срок. Тогава изведнъж някакви хора се активизират и ударно започват да работят.
У нас може да сме свикнали на гледките на пусти затворени за ремонт участъци или пък на вяло присъствие от няколко работници, които предимно се подпират и разхождат, но по света не е така. На Запад на уикендите и нощите се гледа като ресурс, който бива оползотворяван максимално, когато става въпрос за пътни ремонти.
Както винаги обаче, нещата опират до едни пари. Пари, които някой няма воля да даде по предназначение за експедитивен ремонт. Вместо това и тази година стотици хиляди българи ще киснат в задръствания, наблюдавайки гневно пустите затворени за ремонт участъци, докато хората, отговорни за всичко, се опитват да ги убедят как правят максималното за подобряване на инфраструктурата у нас.
И най-вбесяващото е да знаем, че начин има. Ако някой в момента пътува по Околовръстното при Казичене, е наясно колко ударно се работи там - плътно, постоянно, и през уикенда. Въпросът е защо подобни случаи са не правило, а изключение.
Автор: Десислава Любомирова
