В неделя станаха ясни детайлите около поредния ужасяващ случай на домашно насилие, завършил със смърт. 27-годишният Теньо Енчев пребил фатално 19-годишната Ивета, майка на 2-годишния им син, като побоят започнал още в ресторант в Айтос, продължил по пътя към дома им и завършил там, където полицията открила Ивета безжизнена.
На насилието - и към младата жена, и към детето, е станал свидетел персоналът в заведението. Свидетели са били и съседите. Мнозина обявиха, че всички тези хора е трябвало да реагират, за да предотвратят трагедията. И в общия случай е така. В конкретния казус обаче това не би помогнало. Защото сигнали за насилието са подавани и преди, но когато полицията разпитвала Ивета, тя отговаряла, че проблем няма и мъжът ѝ не я бие. Защото го обичала.
Когато държавата не си върши работата и позволява мъже да убиват жените си, въпреки че жертвите са сигнализирали институциите многократно, е едно. Когато обаче съзнателно и доброволно си тръгнал по пътя към саморазрушението, няма държава, която да може да ти попречи.
Случаят, логично, разпали полемиката за домашното насилие. Мнозина, естествено, заклеймиха Теньо и поискаха най-суровото наказание за него. По статистика мнозинството от българите са твърдо против домашното насилие. Странно обаче, пак по статистика, всяка четвърта жена у нас е била жертва на тормоз.
Защото се появиха и други коментари. Хора реагираха с твърденията, че наистина има жени, които си просят боя. Че има умни, но има и глупави жени, и "глупавите жени често ядат шамари, защото няма измислен друг начин да бъде затворена устата на глупаво същество от женски род". Че "ако е прекалила, е нормално да я шамароса, ама чак да я убие е прекалено".
Много от тези хора вероятно имат деца. И с подобен мироглед, с подобно възпитание и подобен пример, е много възможно утре синовете им да се превърнат в поредните Теньовци, биещи жените и децата си, а дъщерите им - в поредните Ивети, обичащи насилника си, които мълчат, търпят и го оправдават.
Проблемът с домашното насилие е първо психологически и след това институционален. Няма начин в нездрави семейства, в които цари среда на насилие, неуважение и комплекс, да очакваме да израснат джентълмени или жени със самочувствие. Изходът може да бъде само един - съзнателно възпитание на момчетата, че агресията, особено спрямо жените, е абсолютно недопустима, и на момичетата - че те могат да са уверени и равноправни партньори, които е добре да бягат надалеч от мъже, които ги нараняват и не ги заслужават.
Дали обаче България е дорасла до това ниво, е спорно. Мнозинството се увлече по пропагандата за някакъв измислен трети пол и не обърна никакво внимание на конвенция, чиято основна цел беше защита на жените. Просто не отрази проблема като достатъчно значим и належащ. На всички тези хора сега им остава да се молят синът им утре да не се окаже убиец, а дъщеря им - пребита безжизнена в някой апартамент от възлюбения си, защото като Теньо и Ивета има още много.
Автор: Десислава Любомирова
