Това е заглавието, ако решим да сме по-възпитани и сдържани. Ако трябва да сме по-резки и драстични обаче, заглавието е "Нахални мушмороци!". Както се казва, по избор.
Още: Германия ли е виновна за високите цени на тока в Европа
Още: Защо Гърция има толкова много пари
А кой са те ли - покойниците и мушмороците? Ами повечето лидери и активисти на, да ги наречем, по-малките (но не само малки) партии и партийки, които на последните парламентарни избори - на 26 октомври 2016 година - бяха удостоени от избирателите с между... 1 и 3 процента подкрепа, но въпреки това, ето вече почти шест месеца след вота, продължават да се държат нахално, да дават умни съвети на "батковците" в парламента и да се правят на "вси и вся". Ние знаем всичко, сякаш казват те, а вие, парламентарните партии, сте боклуци, затова ние, неуспялите да влезем в 44-я парламент, ще ви спукаме от критика и бой! Политически бой до следващите избори, когато ние ще разбием "статуквото" и ще заемем полагащото ни се място в пленарната зала!
Ала-бала портокала! Но е факт - не минава ден, не минава сутрешен, дневен или вечерен блок на която и да е телевизия и на което и да е радио без тяхното присъствие. И без техните мъдри съвети и пиперливи критики.
Кои са те ли? Ами пуснете си радиото и телевизора и ще ги видите и чуете. Ако не е Татяна Дончева (превключете на друга програма, със сигурност ще е там и ще каканиже присъди!), то със сигурност ще е Румен Петков или Георги Първанов. Сякаш не се провалиха - някои за втори и трети път - и сякаш народът не им каза: "Ай, сиктир, чупката, не ставате за управляващи!" Тези тримцата, което е типично за левичарите (а в случая и бивши бесепари!), опаковат нахалството си във високомерие и наглост! Имат се за "хайлайфа" на изхвърлените от политиката, освен мъдрите си съвети към влезлите в Народното събрание - съответно с двадесет, десет, пет, три и два пъти повече подкрепа, прибягват и до заклинания, като например - колко лошо ѝ се пише на държавата с тези, които взеха властта, и най-важното - лошо ѝ се пише на милата ни Татковина, без тяхното (на изпадналите) решаващо присъствие в българската политика! Тези тримата радио- и телевизионни дърдорковци обаче, освен че останаха - поради много гяволък - извън играта, се (само)прецакаха и без субсидия - поради коалирането си! Няма ги, и няма да ги има поне четири години тези така мили и драги хиляди левове годишно, които покрай нещастието, че не са депутати, ги остави и без "джобни" и персонални! Не стига това, ами сега ще трябва да освобождават и държавните си офиси - все на централни булеварди и "на кюше", и най-важното - със символични наеми!
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Ето ги и другите радио- и телевизионни плямпала:
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
- всеки ден на екрана и пред микрофона е Христо Иванов, който смяташе, че битката му с главния прокурор трябва задължително да стане битка и на цялото правителство;
- Радан Кънев, който надмина и мантора си Иван Костов в разбиването на партии и политически проекти!
- неуморният сиромахомил и пишман русофил Велизар Енчев, който не знае какво иска и за какво се бори - май за всичко и нещо едновременно;
Още: Как тайните служби на Сирия са се учили от нацистите
Още: Шенген съвсем не е зона без граничен контрол
- да не говорим за Вечната Амбър - Даниел Вълчев, преминал на бял кон през поне три партии и две правителства, с неговия водопад от умни съвети, които обаче никой не му е искал;
- да не говорим и за горкия Методи Андреев, който пък сам си би дузпата, направи се на велик и прекалено честен, по-голям папа от папата, имал глупостта да захапе ръката, която го държеше сит цели две години на депутатската ясла...
Сигурно пропускаме някой(и), ама да ни прощават, толкова са много неудачниците на телевизионния екран, че направо не им се смогва! А някои са и толкова безпомощни в съветите, препоръките, заканите, заклинанията и т. н., че въобще не заслужават внимание!
И пак в тоя ред на мисли - не е ясно, да им се сърди ли човек, или да им влезе в положението - надяваха се на поне четири години на гребена на вълната, то пък най-изненадващо мандатът им взе, че се съкрати наполовина... И естествено - бой по виновния!
Като стана дума за втръсналост от телевизионни лица и мутри - айде сега нека някои малко понамалят темпото на хонорарите; нека се скрият малко и дежурните коментатори, които, честно казано, не само конкурират провалените политически мушмороци, ами даже ги и надминават. Починете си малко, господа зрителски и слушателски многознайковци, преля чашата и откъм вашата страна - като се почне от Андрей Райчев, Кънчо Стойчев и Кольо Колев, които, появят ли се, не пропускат да отворят политическата сергия; мине се край самодоволния Харалан Александров, новопробилия ентусиаст Първан Симеонов, улегналите професори Михаил Констнтинов и Антоанета Христова, плюс дразнещо пристрастния Георги Харизанов; и се стигне до разните бивши военни, ченгесарски и други службаши, като например братя Чукови и един бивш съмнително енергичен секретар на МВР от правителството на Жан Виденов, чието име не се запомня, който обаче е сред най-фаталните прорицатели и обвинители на управляващите... Нищо лично, господа, но така - час по час на екрана - рискувате и вие да изпаднете в бездната на много говорещите и нищо неказващите!
И накрая - още малко за политическите покойници. Ами повечето от тях не успяха и просто свършиха. С политиката. Посипете си главата с пепел и се скрийте - повечето завинаги, в нещо като политически гроб, някои само за известно време, белким населението ги позабрави и следващия път се излъже, може би пък да ги огрее повторно! И най-важното - не се опитвайте да се реанимирате на гърба на тези, които ви напердашиха на миналия 26 октомври - кой с двадесет, кой с десет, кой с пети и с три пъти повече гласове обществена подкрепа! Казано е - политиката е търпение! И поне малко смиреност!
Автор: Валентин Стоев
