Българския парламент отхвърли законопроекта за лустрация, предложен от Лъчезар Тошев, депутат от Синята коалиция.
Закономерно – подобно отхвърляне на лустрационно законодателство не се случва за пръв път – има си дълга традиция. И симптоматично: за дереджето на демокрацията у нас – след като за всички вече е пределно ясно, че тъкмо ченгетата на ДС са реалните бащи на изродения – не, думата не е точна – на юродивия български преход.
Резултатът е важен – не по-малко важен е обаче и конкретния политически принос към този резултат. За са гласували – познайте колко – всичко на всичко 12 депутати. Приблизитнелно колкото е парламентарната група на Синята коалиция.
Само че не бързайте да се радвате на дисциплината на вносителите. Приносът на традиционната десница е всичко на всичко... три гласа “за” (от тях единият на Лъчезар Тошев).
Странно! Къде ли са били останалите? Сърбащи кафе във фоаейто? Позабавили се в станциите на МС покрай морския бряг? А лустрацията дали пък не беше част от техните предизборни обещания? (Кой ли ще ги помни какви са били...)
При БСП няма изненади – 15 против (толкова се били в залата – а останалите, сигурни в негативния резултат, вероятно са тичали по партийни дела, заговорничили са или са обсъждали Кутевския СПИН). Нула за, нула въздържали се. Желязна партия – особено когато става дума за защита на нейните ченгета.
Затова пък при ГЕРБ... Два гласа за, два против и... 65 въздържали се. При гласуване, за което е кристално ясно, че “въздържал се” е само по-лицемерния начин да отхвърлиш законопроекта.
И това го правят членовете на Европейската народна партия – същите, дето при изборите твърдяха, че нямало да приемат бивши ченгета в своите редици – а сетне като Свети Петър се отметнаха три пъти, дорде пропеят първи петли.
ДПС почти го няма – един за, двама въздържали се. Атака пък съвсем я няма: нула за, нула против, нула въздържали се.
Закономерно – при това гласуване липсата също е глас в полза на отхвърлянето, в полза на съхраняването на мрежата, в която ДС оплете най-новата ни история – а с нея – и нашия собствен живот.
За изненада – от независимите има само един против – и цели шестима за. Вероятно защото няма кой да им пили на главите – в стил Искра Фидосова. Или защото от тях нищо не зависи.
Да припомня ли какви изненади ни сервираха в хода на прехода – както институционализираните си ченгета в парламента, в конституционния съд, в банковата система и къде ли не другаде – така и чрез подземните си такива – в “борческите” групировки например? Ето един непълен, набързо импровизиран списък:
- Инфилтриране на новопоявилите се демократични партии и организации, организиране на разединението им и политическия им провал.
- Създаване на мафиотските и “икономически” групировки – от кадрите и под ръководството на ДС.
- Комплот срещу първото демократично избрано правителство на прехода – правителството на Филип Димитров – със съвместните усилия на подопечните им лидери на ДПС, Бригадир Аспарухов, разните сини мравки и... президентът Желю Желев.
- Налагане на цяло правителство, което да обслужва интересите на създадените от тях и подхранващи БСП икономически групировки, в периода на югоембаргото, когато те натрупаха мускули и износ на петрол за Югославия – правителството на Беров, известно още и като “правителството на Мултигруп” – също поддържано от БСП.
- Организиран рекет от страна на “борческите групировки” – който смаза дребния и среден бизнес – като унищожи шансовете да бъде създадена поддържаща демократичните промени средна класа – а с това и насъщното гражданско общество.
- Ограбване на спестяванията на всички българи и докарване на страната ни до същинска национална катастрофа чрез източване на банковия капитал, култивиране на кредитни милионери, фалити на банки, финансови пирамиди и други инструменти – на практика всички важни за банковия живот постове по това време – включително председателя на БНБ – са заети от бивши сътрудници на ДС.
- Схемите на тъй наречената “масова приватизация”, които създадоха нагли олигарси от типа на Николай Банев например.
- Довеждането на Симеон Сакскобургготски, чиято функция бе да предотврати втори мандат на ОДС, да разруши двуполюсния модел и да корумпира тотално българската политическа система (помислете само кои финансираха неговото хождение на политически гурбет – това бяха хора като Илия Павлов, Васил Божков – Черепа, Атанас Тилев и особено Спас Русев – под вещото ръководство на червените генерали Любен Гоцев и Бригадир Аспарухов).
- Окончателното корумпиране на съдебната система (особено на прокуратурата) и – при тъй наречената Тройна коалиция – превръщането на ключови фигури от подземния свят в посредници между държавата и мафията (Алексей Петров е най-яркия, но не единствен пример в това отношение).
- Директно предаване на националните интереси в полза на руските такива – чрез договорености от типа на “големия шлем” на бившия президент Георги Първанов – известен още и като Гоце; днес впрочем същия процес на превръщане на България в “троянски кон” на Русия в ЕС продължава.
И след всичко това: само 12 за лустрацията?! Останалите 228 – все едно дали гласували против, въздържали се или са изобщо забегнали (може би – от кумова срама) – съставляват най-стабилното мнозинство в този парламент – както и във всички останали парламенти на прехода. Парламентарната група на ченгатата, на техните питомци и помагачи.
Как ще я караме оттук нататък? Ако все така – то да не се чудим защо народите, които отдавна са гласували лустрационно законодателство – са някъде далеч преди нас – и ние, въпреки че тръгнахме от същата стартова линия, днес само им дишаме прахта.
Едвин Сугарев
www.svobodata.com
