Цяла седмица бях много зает и затова чак сега намирам време да се заема с фундаменталното изказване на лидера на групата, наричаща себе си „СДС”, направено след сключването на съюза с ГЕРБ за местните избори. Изложените от него тези искат сериозен анализ, тъй като изясняват контекста на започналите душевни драми сред т.нар. „градска десница” в навечерието на изборите в София.
Човекът ни съобщи две неща. Първо, дълг било на „десницата” - тоест, на ГЕРБ и СДС, да се пребори за големите градове, тъй като, второ, основната цел на „десницата” била да не допусне БСП до властта. Не да управлява добре и да развива някакви неща, а да не „допусне”.
"Махаме комунистите - и готово!"
Както казваше преди две десетилетия един активист на СДС: „Няма нищо сложно в цялата работа. Махаме комунистите, на тяхно място слагаме наши хора - и готово!”. Беше по време на конференция за противодействие на зараждащата се тогава корупция.
Ако беше толкова лесно, нямаше да наблюдаваме споровете сред „градската десница” по повод кандидатурата на Манолова за кмет на София. Или да го кажа по друг начин: днешната предизборна теза на СДС е точно толкова вярна, колкото и твърдението на техния активист преди 20 години по отношение на корупцията. Ако той беше прав тогава, корупцията отдавна щеше да е изкоренена. Но той не беше и затова тя не е.
Предлаганата ни „ляво-дясна” конструкция има ясна тактическа цел, напълно съвпадаща с обичайната предизборна реторика на Борисов: „десните” да гласуват за „дясната” Фандъкова (и за нейните еквиваленти по места), за да не бъдат допуснати „комунистите” (и в частност Манолова) до властта. А всъщност спорът „кой е по-най-десен” е не само крайно досаден, но и фундаментална архаика. Все едно да разчитаме на египетските пирамиди при управленето на космически кораби.
От разграниченията - кое е едно нещо, кое е друго нещо - има полза само тогава, когато ни вършат работа. А в днешния свят отдавна вече не се решават въпроси, при които мисленето в категориите „ляво-дясно” е полезно. Напротив: това е мислене, целенасочено култивирано от онези, които не искат да виждаме света пред себе си, камо ли да разполагаме със сечивата за неговата промяна. Това е прословутият „воал на Майя”, който, според хиндуистите, забулва света. Именно езикът, думите са инструментът, с който този воал може да бъде отместен, за да видим нещата такива, каквито са.
Елементарно е всъщност
А нещата - и в България, и по света - са прости. На единия полюс имаме себични и капсулирани властови елити, в здрав съюз с монополи и банки, които присвояват неща, принадлежащи на всички. Превръщат общото благо в свое собствено и така се саморазкриват като олигархии по дефиницията на Аристотел. На другия полюс са ощетените граждани, които, вместо да са реален суверен, са превърнати в овце за стригане. Олигархичните елити включват и леви, и десни. Ощетените граждани - също. Пукнатината е между гражданите и властта. А „ляво” и „дясно” са просто шарени димки, пускани от властта за объркване на гражданите.
Примерите по света са вече десетки. И в България е същото. ГЕРБ, БСП и всички парламентарно представени сили са част от тази олигархия по дефиницията на Аристотел, в която чудесно си съжителстват с разни индивиди, присвояващи неща, които са на всички. А гражданите - те са навън, където ги стрижат и притискат. С други думи: ГЕРБ не са десни, БСП не са леви, ВМРО не са патриоти и т.н.
На едни местни избори тези безспорни истини са особено видни. Защото каква ти е ползата от „десен” кмет, който краде от твоите данъци и междувременно разсипва града ти? И каква ти е вредата от „ляв” кмет, който не краде и развива града?
Каква е например ползата на Пловдив от „десния” кмет Тотев, провалил гръмотевично шанса, даден му от статута „Културна столица”? Каква беше вредата за Севлиево от кмета-„комунист” Йовков, който превърна града от една прашна улица с кози в модерен индустриален център?
Каква е ползата на „десните” софиянци от „дясната” Фандъкова? И каква би била вредата от някой не-„десен” кмет, който да изправи града на крака и да спре кражбите?
"Ако Хитлер нахлуе в Ада…"
В момента драмите на „градската десница” се въртят около онова, което Рейгън предлага като подход още преди едно поколение: “На вас и на мен ни се казва, че трябва да изберем между лявото или дясното, но аз предполагам, че няма такова нещо като ляво или дясно. Има само горе и долу. Нагоре - към отколешната мечта за максимална индивидуална свобода, съчетана с ред. Или надолу - към незначителността на отделния човек при тоталитаризма”.
Ако заменим „тоталитаризма” с „олигархията”, получаваме описание на днешния ни ден. Но някаква драма за „градската десница” тук все пак има. На нея обаче, поне в София, ѝ предстои още по-голяма драма. А именнно: на 28 октомври да разгадае посланието, съдържащо се в следното съждение на Чърчил. Когато през 1941 го питат защо посочва Сталин за съюзник във войната, след като в последните 20 години е бил най-яростният антикомунист в света, той отвръща: „Ако Хитлер нахлуе в Ада, все ще намеря една добра дума за Дявола”.
Що се отнася до мен самия - оказвам се късметлия:по лична карта съм селянин и така съм спасен от участта да бъда „градска” каквото и да било...
Автор: Евгений Дайнов, Дойче веле
