Цяла седмица бях много зает и затова чак сега намирам време да се заема с фундаменталното изказване на лидера на групата, наричаща себе си „СДС”, направено след сключването на съюза с ГЕРБ за местните избори. Изложените от него тези искат сериозен анализ, тъй като изясняват контекста на започналите душевни драми сред т.нар. „градска десница” в навечерието на изборите в София.
Още: Какво очаква севернокорейците в Украйна, ако се върнат вкъщи
Още: Ще спрат ли да дават войници на Русия
Човекът ни съобщи две неща. Първо, дълг било на „десницата” - тоест, на ГЕРБ и СДС, да се пребори за големите градове, тъй като, второ, основната цел на „десницата” била да не допусне БСП до властта. Не да управлява добре и да развива някакви неща, а да не „допусне”.
"Махаме комунистите - и готово!"
Както казваше преди две десетилетия един активист на СДС: „Няма нищо сложно в цялата работа. Махаме комунистите, на тяхно място слагаме наши хора - и готово!”. Беше по време на конференция за противодействие на зараждащата се тогава корупция.
Още: Как Тръмп смята да сложи край на войната в Украйна
Още: Няма такива зулуси
Ако беше толкова лесно, нямаше да наблюдаваме споровете сред „градската десница” по повод кандидатурата на Манолова за кмет на София. Или да го кажа по друг начин: днешната предизборна теза на СДС е точно толкова вярна, колкото и твърдението на техния активист преди 20 години по отношение на корупцията. Ако той беше прав тогава, корупцията отдавна щеше да е изкоренена. Но той не беше и затова тя не е.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Ще получи ли Мъск бизнеса на ТикТок в САЩ
Още: Скъп ток въпреки помощта от ВЕИ: Проблемът за бизнеса в Германия
Предлаганата ни „ляво-дясна” конструкция има ясна тактическа цел, напълно съвпадаща с обичайната предизборна реторика на Борисов: „десните” да гласуват за „дясната” Фандъкова (и за нейните еквиваленти по места), за да не бъдат допуснати „комунистите” (и в частност Манолова) до властта. А всъщност спорът „кой е по-най-десен” е не само крайно досаден, но и фундаментална архаика. Все едно да разчитаме на египетските пирамиди при управленето на космически кораби.
От разграниченията - кое е едно нещо, кое е друго нещо - има полза само тогава, когато ни вършат работа. А в днешния свят отдавна вече не се решават въпроси, при които мисленето в категориите „ляво-дясно” е полезно. Напротив: това е мислене, целенасочено култивирано от онези, които не искат да виждаме света пред себе си, камо ли да разполагаме със сечивата за неговата промяна. Това е прословутият „воал на Майя”, който, според хиндуистите, забулва света. Именно езикът, думите са инструментът, с който този воал може да бъде отместен, за да видим нещата такива, каквито са.
Елементарно е всъщност
Още: Война на дронове: Какви тактики използват Русия и Украйна
Още: Как Норвегия се превърна в страна на електромобилите
А нещата - и в България, и по света - са прости. На единия полюс имаме себични и капсулирани властови елити, в здрав съюз с монополи и банки, които присвояват неща, принадлежащи на всички. Превръщат общото благо в свое собствено и така се саморазкриват като олигархии по дефиницията на Аристотел. На другия полюс са ощетените граждани, които, вместо да са реален суверен, са превърнати в овце за стригане. Олигархичните елити включват и леви, и десни. Ощетените граждани - също. Пукнатината е между гражданите и властта. А „ляво” и „дясно” са просто шарени димки, пускани от властта за объркване на гражданите.
Примерите по света са вече десетки. И в България е същото. ГЕРБ, БСП и всички парламентарно представени сили са част от тази олигархия по дефиницията на Аристотел, в която чудесно си съжителстват с разни индивиди, присвояващи неща, които са на всички. А гражданите - те са навън, където ги стрижат и притискат. С други думи: ГЕРБ не са десни, БСП не са леви, ВМРО не са патриоти и т.н.
На едни местни избори тези безспорни истини са особено видни. Защото каква ти е ползата от „десен” кмет, който краде от твоите данъци и междувременно разсипва града ти? И каква ти е вредата от „ляв” кмет, който не краде и развива града?
Каква е например ползата на Пловдив от „десния” кмет Тотев, провалил гръмотевично шанса, даден му от статута „Културна столица”? Каква беше вредата за Севлиево от кмета-„комунист” Йовков, който превърна града от една прашна улица с кози в модерен индустриален център?
Каква е ползата на „десните” софиянци от „дясната” Фандъкова? И каква би била вредата от някой не-„десен” кмет, който да изправи града на крака и да спре кражбите?
"Ако Хитлер нахлуе в Ада…"
В момента драмите на „градската десница” се въртят около онова, което Рейгън предлага като подход още преди едно поколение: “На вас и на мен ни се казва, че трябва да изберем между лявото или дясното, но аз предполагам, че няма такова нещо като ляво или дясно. Има само горе и долу. Нагоре - към отколешната мечта за максимална индивидуална свобода, съчетана с ред. Или надолу - към незначителността на отделния човек при тоталитаризма”.
Ако заменим „тоталитаризма” с „олигархията”, получаваме описание на днешния ни ден. Но някаква драма за „градската десница” тук все пак има. На нея обаче, поне в София, ѝ предстои още по-голяма драма. А именнно: на 28 октомври да разгадае посланието, съдържащо се в следното съждение на Чърчил. Когато през 1941 го питат защо посочва Сталин за съюзник във войната, след като в последните 20 години е бил най-яростният антикомунист в света, той отвръща: „Ако Хитлер нахлуе в Ада, все ще намеря една добра дума за Дявола”.
Що се отнася до мен самия - оказвам се късметлия:по лична карта съм селянин и така съм спасен от участта да бъда „градска” каквото и да било...
Автор: Евгений Дайнов, Дойче веле
