Част трета можете да прочетете тук
Посред лято, насред поредния конкурс за генерален директор на БНТ – този предизвикан от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) панаир на суетата, който ни се явява не само като déjà-vu (дежа вю - вече видяно), но и като déjà vécu (дежа векю - вече преживяно), продължаваме рубриката, в която няма да се занимаваме с биографиите и качествата (или липсата на такива) на един или друг кандидат, а ще се поразсъждаваме защо тъй заветната мечта за обществената мисия на БНТ (респективно на БНР) така и не се случи след приемането на ЗРТ през 1998 г.
Част четвърта. Синдромът „Няма пари!“
Една от характеристиките на обществените медии е, че са финансирани от обществото. Към настоящия момент българската държава отделя от средствата на българския данъкоплатец 65 млн. лева годишно, за да финансира БНТ. За сравнение за 2017 г. от държавния бюджет са предвидени 80 млн. лева за всички сценични изкуства или общо за 57 театрални (включително музикално-сценични) културни института в България. В сравнителен аспект в Европа обществените медии в България са в последните десет от най-зле финансираните заедно с Молдова, Украйна и Беларус.
Според чл.70, ал.4, т.1 от ЗРТ субсидията от държавния бюджет е за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми; субсидията се определя на базата на норматив за час програма, утвърден от Министерския съвет.
През последните 13 години никой в БНТ не се нае да изчисли колко струва 1 час програма, така, че въпросният, предвиден в закона норматив, да бъде защитен пред Министерство на финансите. Така и към настоящия момент, поради липса на адекватна финансова политика на БНТ Министерски съвет определя бюджета на БНТ по данни на Министерство на финансите, чиито чиновници, както можете да се досетите, за свое удобство, пък и заради необходимия прагматизъм при съставянето на държавния бюджет, са определили свой норматив за час програма, с който ръководството на БНТ се е съгласило. Поради тази причина хроничното недофинансиране и лошото финансово управление на БНТ изкристализират в писъка „Няма пари!“ Истеричността на този вик е достигнала до такива размери, че дори в случаите, когато БНТ поради програмни причини желае да произведе предаване, което е свързано с актуално събитие (извън новините) принуждава организаторите на събитието сами да уреждат правата за заснемане и излъчване, както и да заплащат хонорарите на оператори, режисьори и технически екипи, които иначе са служители на БНТ. Пък и да не са служители, нали именно БНТ ги наема, за да свършат определена, специфична, и единствената дейност на телевизията като такава – да произвежда телевизионна програма. В такъв случай става дума за суми от порядъка на 100 - 350 лева на човек. Е, дотам ли я докара БНТ?
Така например, ако БНТ желае за произведе телевизионно предаване от театрална постановка или симфоничен концерт, поставя условие културният институт сам да си уреди правата за заснемане и излъчване. Но театърът, например, е уредил правата си само и единствено за публичното представяне на спектакъла, тъй като той това прави – представя публично спектакли. Други са преговорите с носителите на авторски права и други са авторските възнаграждения, когато става въпрос за заснемане и излъчване по безжичен път – дейност специфична за телевизионната организация. По този начин зрителите на БНТ често са лишени от възможността да станат съпричастни на събития, които са от обществена значимост и интерес.
Но тогава, българският зрител и данъкоплатец с право ще запита: за какво се харчат тези 65 млн. лева от БНТ?
На първо място – за увеличение доходите на служители на БНТ. Разбира се, не на всички, а само на избрани. Така, на служители в "Новини и актуални предавания" (оператори, режисьори, монтажисти) се възлага да изработват филми, кашове или фонове, които се заплащат отделно и независимо от трудовото им възнаграждение. И да, това е правилно – възлага им се работа извън трудовата функция. Въпросът е кога произвеждат тези допълнителни поръчки – в извън работно време или докато си почиват по смисъла на Кодекса на труда?
На второ място парите се харчат за скъпо струващи сериали. Така, например, една серия с продължителност 54 минути в БНТ може да струва от 220 000 до 250 000 лева, докато в частна телевизия между 40 000 до 90 000 лева. Разбира се, винаги високата цена може да бъде защитена с "постановъчна сложност". Но всеки продуцент, който се е занимавал с филмо- или телевизионно производство знае, че е въпрос на технически умения да се докажат в бюджета по-високи разходи за "постановъчна сложност". Въпросът е може ли и трябва ли обществената телевизия да си го позволява, след като харчи чужди пари – тези на данъкоплатеца? Къде е прозрачността при разхода на публични средства, която обществото би трябвало да изисква? Кой от името на данъкоплатеца осъществява контрол по целесъобразност – Управителния съвет? Регулаторът? Кой?
Материалите в тази рубрика със сигурност могат да бъдат продължени. Те и нямат претенции за изчерпателност, тъй като са писани от гледната точка на външен наблюдател, на зрител, на данъкоплатец. Позволихме си да ги напишем по същата причина, поради която в онази приказка на Андерсен всички виждали, че царят е гол, но вместо това му се възхищавали: "Ах, колко красиви са новите дрехи на царя!"
И другата причина е, че пак наближава конкурс за генерален директор на БНТ. Да не стане така, че след време някой случайно пак да забележи, че царят е гол … Защото и децата гледат.
Автор: Юлиана Розова
