В живота на човек има няколко момента, които определят какъв ще е. Моменти, в които трябва да избере и не може да я кара на принципа на неутралността. Моменти като например какво и дали да учиш като висше образование. Къде и какво да работиш. За кого ще се ожениш/омъжиш. Тези моменти не са чак толкова много, но няма как да ги избегнеш с неутралитет. Направиш ли го, значи тръгваш по път, определен от някой друг, не от теб.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
През годините на управлението на Бойко Борисов на няколко пъти съм писал коментари, в които съм предупреждавал, че ще дойде време България да избира, да заеме страна. Писал съм го заради любимата на Борисов и на Бай Ганьо политика – да се увъртаме, да се харесаме на всички и да ни се размине, без да правим нещо, което може да ядоса някой, независимо дали е в наш интерес или не (по-често не).
Едно от най-непонятните неща и неща, с които съм бил абсолютно несъгласен винаги, е опцията "въздържал се" при гласуване в публичен орган. "Въздържал се" за мен означава, че не искаш да поемеш отговорност. Точно както когато си "неутрален". И докато в доста случаи това е възможно и дори печелившо, защото гради имидж на прозорливост и мъдрост, стига да знаеш как да отиграеш "неутралността", то в някои случаи е просто трагично и единственото, което се случва, е да си навлечеш неприятности отвсякъде.
Войната в Украйна е ситуация, в която да си неутрален не върви. Харесва ни или не, това е положението – защото тази война не е за чужди интереси, това е война на цивилизационен избор. Избор дали подкрепяш или не самозабравил се диктатор да бомбардира суверенна държава, да избива обикновени хора и да иска да се разпорежда с техния избор как да живеят, защото така ще опази режима си. Половинчати решения и избори сега ни обричат на миниманс в бъдеще.
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Така че трябва да изберем. Трябва да имаме позиция и то ясна. Трябва да се преброим – какво искаме и какво не искаме. Аз лично живот според желаното от Путин не желая. И определено смятам, че в случая с Путин е като с големия побойник в училище – когато му отвърнат няколко души едновременно, а не го оставят да ги тормози един по един, нещата за побойника се променят много драматично и не в негова полза.
Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Не на войната е чудесна позиция. Войната е най-ужасното нещо, познато на човечеството. Но в живота винаги идва време, когато трябва да защитиш своето – иначе ще ти го вземат. И е много хубаво да усетиш кога е настъпило това време, да реагираш, да покажеш колко струваш и да не се снишиш, защото друг няма да се сниши и ще избере вместо теб. В такъв случай след това ти ще теглиш последствията. И няма кой да ти дойде на помощ, защото когато е трябвало ти да помогнеш, си бил неутрален.
Вече виждам и добре звучащи тези, подкрепени със сравнения в снимки, какво били избрали българите. Снимки от протестите на "Възраждане" и БОЕЦ от 19 март, кой колко хора е събрал. Този на "Възраждане" беше официално в стил "не на войната" (но за пореден път доминиран от развети руски знамена), а на БОЕЦ – в подкрепа на Украйна. Бих отвърнал следното – всеки, който говори какво подкрепят българите, може да разгледа снимки и видеа колко хора се изсипаха при ареста и освобождаването на Бойко Борисов. И да коментира – това значи ли, че мнозинството в България подкрепя Борисов да му е икона отново и завинаги?
Автор: Ивайло Ачев
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
