Вчера (20 юни) македонският премиер Зоран Заев даде много сериозни заявки, че ледовете между София и Скопие най-накрая могат да бъдат стопени. Заев има по-либерална позиция по спора с България, а и зад гърба му стоят албанските партии, които отдавна настояват Македония да реши конфликтните си въпроси с Атина и София, за да може да продължи по пътя към евроатлантическата си интеграция.
Заев взриви Македония с на практика признаването на общата ни история и желанието двете страни да празнуват съвместните си празници и герои. Особено болезнено за македонците бе да гледат как премиерът им отдава почит пред паметника на цар Самуил в София, на който има изричен надпис "Цар на България".
Тези отстъпки на Заев действително могат да се окажат исторически. Да приеме официална Македония съвместното ни честване на празници де факто означава признаване, че голяма част от македонската история не е чисто македонска, както твърди пропагандата в Скопие, а е част от българската - нещо, което беше немислимо в последното десетилетие.
Заев демонстрира желание да придвижи Македония напред в преговорите ѝ с НАТО и ЕС и знае, че това има висока цена. За днешните македонци компромисите, които страната им неизбежно трябва да направи спрямо Гърция и България, с оглед на вече дълбоко вкоренените им пропагандни убеждения, ще бъдат унизителни.
Македония няма друг избор, ако иска да върви напред, освен да приеме промяна на името и признаване на историческите манипулации, с които живееше през последните 20 години.
Заев и албанците изглеждат готови да платят тази цена. Дали обаче народът на Македония е готов - това е по-важният въпрос. Страната е достатъчно дестабилизирана, постоянно се скалъпват скандали, протести, вътрешни и външни сили дирижират обществените настроения. Македония на Груевски е жива и не се знае дали тя ще позволи конфликтите с България и Гърция да бъдат решени.
Никой все още не знае за какво се договарят София и Скопие. Проектът на Договора за добросъседство никога не е виждал бял свят, вероятно от страх и от двете страни. Не се знае за какви отстъпки преговаря Македония и за какви - България. И двата народа могат да се окажат крайно недоволни от резултата, който държавните администрации на двете страни се канят да им сервират пост фактум на 2 август. Българите имат прекалено много други проблеми и може да не сметнат отстъпките по отношение на Македония за един от най-важните. В Скопие обаче залогът е по-голям. Бъдещето на страната зависи именно от този договор и от преговорите с Гърция. Затова има немалка вероятност, ако бомбата, заложена от преговорния екип на Заев, е прекалено голяма и трудна за преглъщане, да гръмне.
За историческите моменти и постижения не е достатъчно само на власт да дойде някой, който е готов за тях. По-важно е народът да е готов. А в случая с Македония това далеч не е сигурно.
Автор: Десислава Любомирова
