Много участници в протеста от 2013 година по-късно бяха разочаровани от резултата, който сами постигнаха - връщането на ГЕРБ във властта при запазване и дори засилване на влиянието на Делян Пеевски, заради когото протестът започна. Това състояние, означено през 2016 година с термина постистина, е вид "социален махмурлук" - мотивиран си да извършиш нещо, за което на другата сутрин съжаляваш. В световен мащаб като шлагерни примери за постистина се дават Брекзит и изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ.
Още: Здравословни ли са наистина алтернативите на захарта?
Още: Германия ли е виновна за високите цени на тока в Европа
Има риск пак така да се случи и сега, ако участниците в протестите гледат само с едно око към бъдещето, а другото доброволно си го затварят. В смисъл: да паднат исканите глави, а после да става каквото ще. Вярно е, че мощните изблици на гражданско недоволство като настоящият или тези през 1997 и 2013 са санитарна сеч в политиката и тяхната цел е да отстранят негодното, а не да предлагат идеи и да водят диалози. Заедно с това обаче, протестите от първия до последния си ден произвеждат вот, техният пряк бенефициент в крайна сметка не са протестиращите, а политиците. Докато едни днес излизат на улицата по собствена воля, други утре ще капитализират недоволството им в свой интерес. И няма как да е иначе, защото протестиращите не са политически, а граждански субект, който обаче дава тласък на политическата битка. Тя тече с пълна сила, като от нейния изход ще зависи дали гражданите след време ще се почувстват удовлетворени или излъгани.
Най-вероятният ефект от протестите в момента е, че ще доведат до предсрочни избори, на които (дори и да не са предсрочни) ще се свие вотът за ГЕРБ и донякъде за ДПС, а за "Обединени патриоти" и "Воля" да не говорим. Въпросът е къде ще се "отлеят" гласовете, които от две седмици се търкалят по улицата. Кандидатите за тях са много. Засега изглежда, че президентът има най-голям шанс да ги привлече, дарен му от демонстративното нахлуване на прокуратурата в канцеларията му. И той, забравил собствената си принадлежност към институционалната политика, се изживява като водач на бунта срещу нея. Доколко това е в полза за гражданската репутация на протестите личи от факта, че пришиването към тях на Радев (заедно с Васил Божков) е основен коз в опитите да бъдат компрометирани. А и има протестиращи, които явно усещат присъствието на президента като вирус в системата, щом във Велико Търново го посрещат с плакат "Радев, чао, чао, чао" (по аналогия с песента за коронавируса). Ако си отворим и другото око, ще видим какво президентът би правил със спечелените от протестите дивиденти: първо, ще търси начин да ги пренасочи към Нинова и/или Манолова или направо ще тръгне да прави собствена партия в техния политически спектър, и второ - ще ги сложи върху везната на българо-руските отношения.
Самата Корнелия Нинова, с нейното оплакване какво ѝ е отнела демокрацията, не излезе пред парламента, за да не я освиркат (както стана пред БНТ), а по време на обсъждането на вота на недоверие реши да пренесе протеста вътре в сградата. И без неудобство повтаряше неговите искания и лозунги. Има нещо оскърбително към политическата памет в намерението на БСП да се възползва от гражданското недоволство сега, след като винаги досега големите протестни вълни са били вдигани от правителства, излъчени тъкмо от нея. А пренасянето на традиционната партийна сбирка от Бузлуджа в София, за да се прави, че е част от гражданското недоволство, е ярка проява на историческо нахалство.
Още: Защо Гърция има толкова много пари
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Но в мимикриите на тема гражданско общество недостижима е Мая Манолова - дежурният участник в челната редица на всякакви протести. На този обаче сякаш предпочита да е в сянка, което затвърждава подозрението, че други играят от нейно име. А тя чака протестите да освободят политическия терен, за да се завърне цялата в бяло и никой да не я пита КОЙ.
Слави Трифонов стои на дистанция от улицата, но пък телевизията му "7/8" от създаването си подържа твърда протестна линия срещу Бойко Борисов и правителството му. Като прибавим и политическите му обяснения в любов към народа още в "Шоуто на Слави" по бТВ, се оформя негласното му послание към днешните протестиращи: няма нужда аз да идвам при вас, защото вие дойдохте при мен. Дали ще се намерят сред тях такива, които да го чуят, предстои да видим.
Списъкът с кукувиците, които мътят в гнездото на гражданското недоволство, може да бъде продължен. Включително и с отделни елементи от самия протест, които в персоналните си амбиции са готови да го радикализират до насилие и така да отблъснат много от поддръжниците му. Докато го сведат до балканска патаклама в периферията на демокрацията.
Политическият субект, който има моралното и интелектуалното право да бъде изразител, а и бенефициент на днешните протести, е "Демократична България". По две съвсем конкретни причини. Първата е, че именно съпредседателят ѝ Христо Иванов с изключително добре прицелената си акция в Росенец предизвика хората да преодолеят страховете и безразличието си и да излязат на улицата. И втората: двете теми, които дават смисъл на протеста им в дълбочина - върховенството на закона и борбата с корупцията, са централни за политическата философия на "Демократична България". А искането на оставката на главния прокурор сега е пряко продължение на тежката схватка с него, в която Христо Иванов и партията му влязоха още преди избора му.
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Още: Как тайните служби на Сирия са се учили от нацистите
Има и една трета, по-обща причина: тези протести могат да възстановят ролята на традиционната десница у нас, която тръгва от преддеветосептемврийските партии, минава през възраждането след 1998 година и успехите на СДС в началото на прехода, за да затихне през новия век в разрез с всякаква историческата логика. Дали обаче днешният ѝ законен наследник - "Демократична България", ще може да я върне в голямата политика като се опре на протестите, зависи не от протестите, а от "Демократична България". От това дали лидерите ѝ са способни най-после да спечелят една политическа битка или пак ще трябва да се примирят с достойна загуба.
Автор: Георги Лозанов, Deutsche Welle
