Логиката да не се обръща внимание на провокатори, които търсят своите 15 минути слава със скандали, е добра и резонна. Има обаче свинщини, на които няма как да не реагираме. Защото ако сега не се изправим срещу чалгата по стихове на Вапцаров, утре ни чака кючек по Яворов или Сузанита, която отново ще обяви, че е обладана от Луцифер и Буда, рецитирайки Дебелянов.
Надменното морализаторстване как духът ни девалвира, а новите поколения се опростачват, е безсмислено упражнение. Всеки може толкова, колкото може. В България има и Сузанити, има и свестни млади хора, които ще възпитат като културни и отговорни личности и децата си. Така е било винаги и така е по цял свят. Няма нужда да драматизираме излишно.
Проблемът е в много явната граница между личното и общественото.
България е свободна страна. Като такава в нея всеки има право на своя интелект или глупост. Ако Вапцаров ти идва еротичен и ти се връзва с полуголи мъже и жени, на които гледаш като на "тънка еротика", рушаща някакви измислени "табута", проблемът си е лично твой. Сам вкъщи всеки има право да даде воля на глупостта си, да бъде отнесен от собствените си заблуди и да тълкува нещата до там, докъдето ограничените рамки на изкривеното му съзнание позволяват.
Когато обаче решиш да правиш нещо публично и обществено, ситуацията се променя.
Абсолютно всеки е свободен да се излага според възможностите си. Стига да го прави авторски - в лично качество, няма проблем. Когато обаче излагаш друг, когато принизяваш чужд труд, особено толкова епохален, че да е признат за класика от цял един народ, вършиш морално престъпление. И това вече не може да бъде пренебрегнато.
В живота има свещени неща - както лични, така и обществени. Културата, духът и националното достойнство са от вторите. Творчество, преминало теста на времето, прегърнато от националната памет, е неприкосновено. И това стои по-високо от закона, от авторското право, от пазарното търсене и предлагане, от модата, от алъш-вериша.
За неадекватните същества, които не са дарени с качества като усет, такт, морал или добър вкус, това трябва да бъде единственото послание - че свещеното и неприкосновено наследство на този народ не се пипа. То не е лична собственост, която да бъде манипулирана и употребена, за да възродиш западналата си кариера и да си уредиш 3-4 участия. Не е стока, която може да се търгува, за да си платиш следващия тъп клип. И не е изтривалка, в която можеш да избършеш собствената си некадърност с надеждата под нея да лъсне нещо интересно.
Много е важно, ако сме забравили, да си спомним, че има неща над модните увлечения, над временните заигравки, над изкривените ценности и над призрака на слободията. Това са основите, на които се крепи духът на всеки народ. И ако позволим те да корозират, чалгата с Вапцаров ще е най-доброто, което заслужаваме.
Автор: Десислава Любомирова
