Извинявам се, съжалявам. Разнообразни словосъчетания, базирани на тази основа, бележат началото на тази седмица. Програмният директор на БНТ и лице на предаването "Още от деня" на националната телевизия Емил Кошлуков се извини, защото показа среден пръст в национален ефир, макар и с оправданието, че само демонстрирал жест, насочен срещу него и БНТ. От снощи насам пък "възпитателка" и временно управляваща център за настаняване от семеен тип във врачанското село Борован се извинява, защото шамаросва с пълен замах и рита деца, които са се провинили. Покрай извинението обаче не вижда действията си като побой.
И точно това е проблемът. Извиненията НЕ СА достатъчни! Не е достатъчно програмният директор да се извини на думи – извинението се крие в действия. В случая – оставка. Не е достатъчно "възпитателката" да се извинява, че шие шамари на деца сякаш се упражнява на боксова круша – тя трябва да бъде уволнена дисциплинарно и съдена за насилие над деца. Въпроси на ценности и в двата случая – на човешки ценности. Тези ценности, които в България упорито забравихме, докато се занимаваме с глупостите на хора, които дори не знаят какво значи думичката "ценност", но ни я натрапват за политическите си цели.
Всъщност, Кошлуков и "възпитателката" поне се извиниха, макар че колко се разкайват е друг въпрос. Но без извинение остават други, също възмутителни постъпки. Например поведението на вицепремиера ни Валери Симеонов и партията му спрямо дошъл в България евродепутат и използваните епитети, "най-милият" от които беше "сюнетчия". А епитетът беше използван, защото Ска Келер е следвала в университет в Истанбул. От това по-добър пример за една хубава смес от расизъм и дискриминация здраве му кажи. Но след като на Юнкер това не му направи впечатление - защото му е по-добре с "нашенската стабилност" при другите, далеч по-непослушни в Източна Европа, тогава?
За мнозина точно случаят със Ска Келер е най-маловажен. Голяма работа, те политиците така правят постоянно. А всъщност е голяма работа. Защото точно примерът, който дават политиците т.е. тези, които упражняват и участват във властта, е изключително важен. Когато вицепремиер говори и се държи като хамалин в долнопробна кръчма, как точно ще се държат хамалите? Когато на хора като Симеонов и Кошлуков им се разминава най-много с някое порицание и глобичка, тогава пред обикновените граждани се руши авторитетът на правото и справедливостта. Щом те могат така, аз защо да не мога – логичният въпрос с логичния съдържащ се в него отговор. И последствията не закъсняват – във всяка сфера на обществения живот. А после телевиите ги отразяват и вият на умряло как можело учителка да бие деца, как можело някой да пребие друг заради едно засичане на пътя и все такива неща. Може, защо да не може - при чудните примери в ежедневието!
Затова е крайно време, ако искаме да сме някакво подобие на общество, подобни неща да не ги прощаваме и подминаваме. Примерът е изключително, изключително важен. Даваш ли лош пример, дори за нещо маловажно, той се мултиплицира. И избива – в арогантно, грубо поведение и отношение с околните. В упражняване на насилие над по-слабите, защото по-силните от теб правят същото. В оскотяване – на обществото. В слаба държава и лош живот.
Не е случайна приказката: „Казана дума – хвърлен камък“. Някои камъни са много тежки, за да бъдат просто неотчетени. А отговорност може да се търси – от всеки. Ако държавата, която трябва да го прави, не си изпълнява задълженията, тогава можем ние, гражданите ѝ. Прости, възможни примери – на „възпитателката“ кварталният магазин да откаже да ѝ продава. Канените в „Още от деня“ да не отиват там. Валери Симеонов да бъде медийно бойкотиран. Може, но е прекалено трудно, когато всъщност най-вече ни интересува собственото ни аз ...
Автор: Ивайло Ачев
