|
На вълната на променящата се политическа обстановка се появи на хоризонта вероятност за дясно обединение на съществуващи политически субекти и веднага щръкна дежурният „арбитър“ ДС, който вече близо четвърт век авторитетно, компетентно, тежко и неоспоримо обяснява истината и само истината за прехода и предходния период. Вервате ли? Тази картина се разигра драматично според познатата драматургия от водещата Люба Кулезич в Нова телевизията- вчера в ТВ 7, днес на стар глас в нова. Темата ми не е свързана със защитата на нероденото ново политическо дясно, обявено по същото време с ярост като пореден запъртък и от колегата на Кулезич в ТВ7 Емил Кошлуков. Нито пък ще ставам адвокат на адвоката Атанас Атанасов, вкаран в класически капан с покана да говори за политика като новоизбран заместник-председател на ДСБ, но употребен за съвсем друго. Дори и коментарът за залагането на капани с фалшиви покани също ще загърбя- каква „новина“ е това! Друго се надявам да бъде забелязано и отбелязано най-после от мислещата публика и това е фактът, че ДС продължава да раздава „правосъдие“ в България в позата на …обвинител. Двама щатни служители на ДС бяха заложени от Кулезич в засада за поканения да говори за политика Атанасов и водещата, която обичайно обича да ругае ДС ( избирателно, както самата ДС чете своето „евангелие“) никак не се посвени да се позове на „експертизата“ на заинтересованите да очернят нейния гост бивши (?) щатни офицери от ДС. У нас трайно се е настанила традицията мразените от ДС „предатели“ или просто „врагове“ да бъдат „доказвани“ като такива именно от верните на ДС и нейната традиция да унищожават враговете си с всички възможни средства. Смятам, че това е най-големият успех на бившите(?) тайни служби в манипулирането на днешна България, разигравайки дори автентичните антикомунисти с този номер да им подхвърлят информация за целите на дезинформацията в крайна сметка. Истински страдалци ( много малко от тях всъщност), но повечето мними или направо фалшиви дисиденти, мнозина от които са си мълчали страхливо по времето на Живков, вкупом се разхождат в медийното пространство със своите доказателства срещу враговете. „Доказателствата“ им са милостиво оставени в архивите, изфабрикувани или „само“ подхвърляни от самата ДС. Абсурдно е, че тъкмо думата на ДС тежи най-много в устата на най-яростните нападатели по темата за ДС, но е факт. Най-лесното, но и най-подлото е, да примамиш политик, който има интерес да бъде чут в националния ефир и без предупреждение да го вкараш в схемата на ДС с предварително заредени за целта в цевта компромати от страна на очакващите телефонно обаждане офицери от същата ДС. Подмамваш го на разговор, но му организираш разстрел, като натискаш спусъка и офицерите започват с картечните откоси- в името на истината (дирижирана от ДС). Това направи Кулезич като демонстрация какво ни случва като публика с „най-добри“, уж разследващи намерения. Далеч по-трудно е онова, което така и никой не се осмели да стори: да направиш човешко и откровено интервю с някой от онези, които са били толкова ценни за продължаването на войната на ДС срещу част от българите в интерес на СССР и нейната днешна руска пета колона, че досиетата им са унищожени. Това е трудно и със сигурност опасно занимание, върху което има трайно вето. И от кого е наложено, ако не пак от същите кукловоди, които искат историята в България да се чете през техния съветско-руски филтър? Ще кажете - няма доказателства. Ами дайте поне един пример за обратното и ще се покая за твърдението си! Когато вчера призовах да бъде бойкотиран бащата на медийния цинизъм в България Петьо Блъсков (създател на вестниците, приютили доста офицери на ДС, преминали срещу неизвестно какви милиони в империята на Пеевски), направих това с претенцията да познавам медийното задкулисие. За задкулисието на ДС ще трябва да се произнесе компетентно някой друг, който наистина го познава. Само наблюдавам като журналист наглото му публично лице и призовавам то също да бъде бойкотирано. Изгасете телевизора или превключете канала, когато някой виден представител на ДС ви обяснява „истината“ от позицията си на монополист върху тайните на ДС! Мислете! Мислете кой, защо и докога ще ви пробутва „истината“ на ДС, дозирана от самата ДС. Защото излиза така: щом го пише в досието на някой, значи е абсолютна истина, на която като на свой катехизис се позовават анатемосващите…ДС. Водещите офицери, макар и от гроба на унищожените си собствени досиета, продължават да водят ( за носа) най-вече самоназначилите се за върховни морални инквизитори на комунизма в българската публичност, а чрез тях- и наивниците, готови да гълтат вторичния продукт на пропагандата им. Неудобно ми е да назова с точната дума вторичния продукт от храносмилането на лъжата в стомаха на болното ни общество, с която ни захранват от години. Не ме разбирайте погрешно, но толкова популярната теза за декомунизацията на България чрез отваряне на „всички“ досиета на практика означава искане да бъде нахранено обществото с остатъчната порция огризки, заложени в капана на ДС, в който отдавна цъкат само мините, предназначени за настъпване от ентусиасти с всякакви намерения-включително и с най-добри такива по отношение на стремежа към истината. А истината е, уви, че всички досиета, представляващи ценност за самата ДС, са най-вероятно скрити. Те трябва да бъдат разкрити, ако ще си търсим истината, а не белята. |
|
Автор: Иво Инджев |
Източник: kafene.net
