Как да станеш артист в България с пет лесни формули

Непрекъснато се говори много за това какво е изкуство, кой разбира от изкуство, кого можем да наречем „артист“ и т.н. 

Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?

Още: Какво ще стане в Грузия?

Всички тези спорове, дискусии и обикновени чесания на езици ме накараха да драсна и аз нещо по темата. След внимателно изчитане на знайни и незнайни културни апологии и мнения от всичкознаещи хипстъри, недоволни простаци и заблудени лелки, които просто искат да си купят евтина чанта от фейсбук-магазина, достигнах до извода, че всеки човек може да бъде наречен „артист“, ако следва пет прости формули.

(Мислех да нарека откритието си „Математически начала на натурфилософията“, но имам чувството, че това вече е използвано)

Преди всичко, следва да се отбележи, че за да се наречете артисти, все пак трябва да имате някакъв продукт, изработен от вас. Дали ще пеете, рисувате, танцувате, ваете или лепите капачки от бира върху пластелинов модел на „Хилядолетния сокол“ – просто правете нещо!

Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС

Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?

А ето какво ще ви помогне в самопровъзгласяването ви в обществото с тежката и отговорна титла „артист“.

1. Aрхаизми + Чуждици = Висок артистичен стил 

Живеем в ХХI век – не е достатъчно просто да имаш висок стил на изразяване, за да не те разбират. Трябва да излезеш извън езиковите рамки (защото всички рамки са социален конструкт, барабар с биологията, но това е друга тема…). Опитайте се да вкарате в ежедневната си реч формулата „Архаизми + Чуждици = Висок артистичен стил“.

Ето един пример:

Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул

Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад

„В постмодерното ни битие основният дискурс се алиенира от тщеславието на мракобесните хунвейбини, които – живеейки в една атавистична отживелица – адмирират един пасторал, който пък от своя страна не комуникира с прогресивността на гражданството общество и куайт франкли не допринася йок с аспектите от модерния живот. Ищах е нужен за модерния градски човек, и всичко ще е куул в неговия трансцендентален пърформънс“.

Ако мислите, че няма смисъл в това изречение, сте на прав път. Наистина няма. И не трябва да има. Защото никой не бива никога да ви разбира. Това би означавало ,че простолюдието е способно да улови невероятно високия ви стил, което само по себе си е дълбоко противоречие. Затова колкото по-неразбрани, толкова по-високо изкуството ви. Всякакви такива безсмислици определено ще ви отдалечат достатъчно от всеки нормален човек, което е най-важното за един артист.

Няма да е лошо ако си измислите и псевдоним, който да няма нищо общо с вас или с каквото и да е друго логично обяснение. Например, ако се казвате Иван Иванов, можете да се кръстите „Иван Иванов – Махабхарата“ или „Иван Иванов – Рафаело Кехая-и-Гауда“ и вече сте с единия крак в това да сте неразбираемо висока класа артист.

2. Боклук + Заглавие = Изкуство 

· Счупена бирена бутилка с увит на нея използван памперс и черешка отгоре;

· Тоалетна чиния, в която сте разположили точно 21 парчета синьо сирене във формата на петолъчка;

· Амбалажна хартия с осем точки с различен цвят, поставено в средата кучешко лайно и нахапан кренвирш;

За Пешо от горния етаж това е просто боклук.

За вас, артисти, обаче това е предизвикателно, смело, трансцендентално и прогресивно – просто защото когато сте го направили, сте го кръстили: „Голгота на ХХ век“ или „Ежедневието на една жена от Люлин 3“, или пък защо не дори „Капитализъм в действие“.

Ако правилно подберете заглавието, всеки боклук който небрежно сте нахвърлили, ще се превърне в гражданска позиция. А това е от изключителна важност за вашия образ на артист с точно определена уникална гледна точка над локалните и глобалните проблеми. Всяко дърво меч е, всекой камък – куршум в сърцето на капитализма, хората с нормална работа и мобилните оператори, които незнайно защо ви искат пари за услугите си, вместо да ви ги предоставят безплатно, защото сте такъв велик артист.

На никого няма да му пука какво точно сте успели да съберете изпод леглото и да изложите на показ, ако му лепнете хубаво етикетче. Инсталацията ви „Найлонова торбичка, пълна с червено вино, която виси от лявата ви ноздра“ като цяло е безсмислена, но под заглавие „Кръвта на западното общество“ вече ви приближава до безсмъртието.

Или иначе казано, ако искате да сте артист, трябва да използвате формулата „Боклук + Заглавие = Изкуство“.

3. Пиене = Писане 

Тук се осланяме на дедукцията по следния начин:

Буковски е пиел много.

Буковски е велик писател.

Аз пия много.

Следователно аз съм велик писател.

Не се страхувайте да говорите за пороците си, напротив – гордейте се с тях и ги разгласявайте постоянно. Писател, курвар, наркоман – това е билетът ви за обществото на мъртвите поети (особено в последния случай).

Няма значение какво пишете, защото винаги може да се оправдаете, че сте бил в нетрезво състояние и това е вашият id, който напира да излезе, но не може, защото сте го задушили в марихуанен дим, амфетни стърготини и кокаинов прах, обилно поляти с наливна водка за 10 лева литъра. Щом пиеш – значи ти пишеш прекрасно, от сърце, леко грубовато, може би малко недодялано, но истинско, като нешлифован сапфир (щото диамантът е демоде).

Съответно можем да си направим извода, че тук формулата е:

„Писане = Пиене“.

Сега, друг е въпросът, че някой хейтър ще каже, че вместо да сте „Писателят Х, който пие“, ще сте „Пияницата Х, който пише“ – голяма работа, Ганьо така и така няма да ви разбере.

4. Общество - Ганьо = Аз

И като казахме „Ганьо“, Всички българи са Ганьо.

Освен онези, които те харесват. Те не са Ганьо. Те са Иречек. Той не е бил българин. Те също не са.

Но всички, които не те харесват, са Ганьо.

Ганьовците са навсякъде. Те искат от теб да работиш, за да си плащаш сметките. Те искат от теб да допринасяш към обществото с плащане на данъци, със спазване на определени социални правила. Ганьовците са особено нагли, когато слушат музика, или гледат постановки, или четат книги, които ти намираш за посредствени. Ганьовците не трябва да имат право на глас, право на мнение, право на излизане от вкъщи или – не дай си Боже – право на интернет.

Същевременно обаче ти не можеш без Ганьо. Защото съвременният артист не трябва да се обяснява КАКЪВ Е. Това изисква прочетени книги, осмислени тези и въобще неща, които са характерни за други епохи. Не! Съвременният артист казва КАКЪВ НЕ Е. По този начин няма нужда сам да се описва (пък и е трудно, няма време, отворили са нов „Старбъкс“ с ванилово безглутеново бананово безкофеиново веган лате само за 8.99).

Ганьо ти трябва, за да го погледнеш и да се почувстваш добре.

Ганьо ти трябва, за да го осмееш в социалните мрежи и да се почувстваш още по-добре.

Но най-вече Ганьо ти трябва, защото е твоят лакмус. 

В началото Ганьо ти е противен, но в един момент започваш да се привъзваш към него. Защото с него си артист.

Затова дръж приятелите си близо, а Ганьо – още по-близо!

В този случай формулата би изглеждала по следния начин:

„Общество – Ганьо = Аз“

5. Няма формула за точка 5, всичко беше пърформънс. 

Не спазвай никакви правила в това, което правиш. Нито дори онези, които сам си заявиш в началото. А ако някой поиска от теб онова, което сам си заявил, просто се направи, че не го чуваш от високия пиедестал на собственото си мнение.

Извинете, не ви разбирам, не говоря „ганьо“.

Автор: Христо Раянов