Жалък PR

PR кампаниите са трик, стар колкото света, когато говорим за политика. Такива трикове обаче първо миришат на нафталин и второ – миришат гадно, защото говорим за случаи, при които даден политик иска да натрупа актив, да блесне на гърба на друг човек.

Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?

Още: Какво ще стане в Грузия?

Конкретният случай, за който пиша, касае отпуснатите премии от спортното министерство за първата ни ракета при мъжете Григор Димитров. С много фанфари и гръмки фази спортният министър, професорът по синтаксис Мариана Георгиева първо даде 20 хил. лева премия за титлата в Стокхолм, а след това още 100 хил. лева за подготовка за Олимпиадата в Рио Де Жанейро.

Щеше да е смешно, ако не беше жалко. Защо – ами Григор Димитров отдавна няма нужда от парите на държавата. Само за титлата си в Стокхолм той взе от наградния фонд 95 700 евро. А самият награден фонд беше 530 165 евро. В Базел, където в момента стигна четвъртфинал, Григор вече е заработил 35 850 евро. А това са турнири от по-ниските категории – ATP 250 и ATP 500.  Парите при серията „Мастърс” пък са далеч повече – в Маями например наградният фонд е близо 6 млн. долара – от тях Григор взе 52 хил. долара, защото стигна до трети кръг. Трети кръг – и олимпийската подготовка е платена.

Когато обаче имаше нужда от държавни пари, те не дойдоха. Говоря за времената в началото на кариерата му – като юноша и при професионалистите. В дните, когато Димитров правеше първите си стъпки в професионалния тенис и когато например трябваше да отиде до Австралия за Australian Open, да отиде до САЩ за US Open – все престижни състезания. Когато печелеше много и значими титли при юношите и младежите, с което подсказваше какъв талант е. Но тенисът е скъп и жесток спорт – за да можеш да се надяваш да станеш нещо голямо, първо някой трябва да инвестира в теб – в екипировка, в самолетни билети и всякакви транспортни разходи, за да можеш да отидеш на големи турнир, да спечелиш някой мач, да покажеш, че си инвестиция, която има възвращаемост. И особено в тениса това трябва да стане в кратки срокове – защото малко са тенисистите с много богати родители, които могат да „наливат” пари непрестанно, за да може детето им да ходи по престижните турнири и да покаже какво може. А печеленето на мачове не е математическа функция, не е и вложение в акции – спортният успех зависи от толкова много фактори, че обикновено отнема време. А времето е пари. Типичният пример е точно Григор – той спечели първата си ATP титла на 22 години – възраст, която се счита дори за доста голяма в професионалния тенис. Да не говорим как в този спорт всяка седмица си на различно място, трябва да преодоляваш непрекъснато умора, да си винаги готов за мач, независимо дали играеш при адска жега или в по-студена държава, дали турнирът е добре уреден или организацията куца и ти пречи да се съсредоточиш само върху противника. И това е ден, след ден, след ден – върховно изпитание за физиката и психиката на един млад човек. Като казвам млад, говоря за възраст под 20 години – спомнете си вие, уважаеми читатели, какво сте правили, когато сте били 15-20-годишни, какви хора сте били тогава.

Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС

Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?

Къде беше държавата в началото на кариерата на Димитров – помогна ли му? Даде ли му тласък, улесни ли го? Осигури ли му пари за самолетни билети, за да може да отиде на важни турнири? Не. По-жалкото обаче е, че държавата я няма и за "следващия Григор Димитров" – този, който сега ходи по юношески турнири, брои всяка стотинка, за да може да си позволи да стигне дори до корта, не говорим изобщо дали ще спечели. В такива случаи държавата казва – ами няма пари. Няма ли? 120 хил. лева тогава откъде дойдоха? И за какво? После някъде другаде ето така ще се похарчат милиони, милиарди, а накрая ще видим поредната умна физиономия, обясняваща как тя не е виновна, ами тия преди нея са лошите. Вместо да се радваме на следващия Григор Димитров, защото например имаме спортно министерство, което действително инвестира и се грижи за спорта. В крайна сметка - що не си ....