Четири години, три пъти предсрочни парламентарни избори. Още преди този вот мнозина социолози, експерти, „разбирачи“ и т.н. прогнозираха, че тази спирала от вотове ще продължи още доста време и миналите на 26 март избори далеч няма да са последни. Имаше дори прогнози, че още тази година може да направим нови избори. Какво обаче в крайна сметка се случи – кой печели, извън БТА, която взе 220 000 лева за международен пресцентър, който не беше използван и кой губи?
ГЕРБ – почти пълна победа
Казвам "почти", защото нищо не може да замени 121 депутати. Голямата цел на Бойко Борисов обаче си остава пълно мнозинство, което минава само и единствено през промяна на изборната система – мажоритарна, с абсолютно мнозинство на два тура. Помните я тази система, може би, която беше предложена на референдума на Слави Трифонов и на косъм не стана закон? Сега за Борисов главната задача в 44-тия парламент ще е как да опита да я прокара, след като съдбата на резултатите от плебисцита се определя от Народното събрание – или поне така се очертава, въпреки подетите съдебни битки.
Иначе ГЕРБ със сигурност ще направи правителство, което да издържи поне до след европейското председателство. Резултатите подсказват, че Борисов може да направи и коалиция само с „Обединени патриоти“, но по-разумен ход от негова страна ще е да включи и Веселин Марешки. Защо ли – предвид съдебното дело срещу бизнесмена за рекет и побой, както и интригата с това, че е председател както на „Воля“, така и на Национално движение за свобода и демокрация (НДСД). А това са само неща на повърхността – кой знае с какво още Борисов би могъл да повлияе на Марешки, предвид миналото на бизнесмена, а и настоящето в сектора за горива, където заяжданията какви данъци е платил и ще плаща VM Petroleum са най-малкото индикатор какво може да последва при „добро желание“ и „в името на сигурността“. Да не говорим за 54-те танкера с недотам отчетен петрол, за които Валентин Златев така охотно разказа пред предишния парламент – дали и от тук не може „при нужда“ да бъде предизвикана нежелана от Марешки интрига?
Положението с „Обединени патриоти“ също е изгодно за Борисов – вътре има три партии, т.е. възможност за разцепление при подходящо прилагане на метода за моркова и тоягата. И при това положение може да се окаже, че изведнъж ще се появи комбинация от „независими депутати“, с която Борисов да се опита да се пребори за абсолютния мажоритарен вот. А тогава – е, можем да гледаме как вървят нещата в Турция за пример. Така че бъдещето на Борисов може да се окаже далеч по-ясно, отколкото някой си представяше само преди 24 часа - явно жертвата на "пешката" Цачева изпълни целта си и многообразието в парламента беше намалено в изгодни за Борисов рамки, за да гони пълното мнозинство.
БСП – двойно за нищо
Социалистите удвоиха резултата си спрямо предишните парламентарни избори, но не успяха да спечелят. И след като не го сториха сега, когато Борисов се бореше за трети управленски мандат, а Румен Радев стана президент с огромна преднина пред Цецка Цачева, то не е ясно кога пак ще имат такава възможност. Агресивността на Корнелия Нинова в крайната фаза като че ли поотблъсна някои потенциални избиратели, а точно те може би щяха да позволят на БСП да е плътно с ГЕРБ и евентуално това да изкара Марешки от парламента. Сега обаче за БСП остава да си вярват колко са си подобрили резултата, да говорят как ще растат още и да забравят поне публично, че електоратът им се свива по демографски причини, а не расте. В БСП има опит за вътрешна промяна, но въпросът при партия с такива традиции винаги е дали промяната не е „Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия“.
ДПС – балансьорът си отива
Движението за права и свободи понесе много сериозен удар заради ДОСТ. ДПС беше единствената партия, която от началото на Прехода успяваше да удържи монолитността си и при необходимост мобилизираше всичките си резерви, с което ставаше непреодолим фактор в парламента. Амбициите на Ердоган обаче сложиха край на това – ДОСТ, слава Богу, не влезе в 44-тото Народно събрание. И кой знае - напълно възможно е в следващите години влиянието на Движението да отслабва все повече, особено когато Ахмед Доган го няма (никой не е вечен). Не бива обаче да заменим ДПС с ДОСТ - първият тест поне го издържахме, ще има обаче още много.
Дясното – отново изгубено
„Да, България“, „Нова република“, Реформаторски блок – на тези избори нямаше обединение. Показателно е, че основните националистически формации се обединиха, а десните – не. Естествено, това е голям удар в полза конкретно на Бойко Борисов, но от друга страна беше ясно, че поведението на Реформаторите по времето на втория кабинет на ГЕРБ няма да остане ненакзано.
Големият провал беше липсата на обединение между „Да, България“ и „Нова република“. Първо – раждането на „Да, България“ закъсня много, защото то трябваше да се случи още по време на бурните протести срещу Пламен Орешарски. Онази енергия щеше да донесе категорично влизане в парламента на такава формация и то без тези субекти в Реформаторския блок, които след предните избори обясниха как било трик да говорят против ГЕРБ през цялата кампания – да, за Божидар Лукарски става въпрос. След като обаче онзи исторически момент беше пропуснат, „Да, България“ можеше да влезе в парламента на тези избори само в коалиция с някого. Но се оказа, че Христо Иванов не иска да мели с Радан Кънев – може би за да не дойде време да има спор кой да води бащина дружина. „Да, България“ може и да влезе в парламента, но ще трябва да хвърли доста средства и усилия да се утвърди като партия, а когато си извън парламента е много трудно за дълго време да поддържаш енергия. Шансът тази енергия да се натрупа е кратко управление, изпълнено с грешки. Проблемът е, че в последните четири години се нагледахме на такива изцепки, че трудно вече се впечатляваме. А последствието от разединението беше оставката на Радан Кънев като лидер на „Нова република“ - точно в стила на „Игра на тронове“: „Или печелиш, или умираш“.
Изборни майтапи
Като цяло и при тези избори имаше какво да ни изненада. Първо – 220 000 лева от парите на данъкоплатците отидоха ей така, за международен пресцентър, който никой не използва. Второ – бунтът на куп медии срещу забраната да се оповестяват резултати от социологически проучвания в изборния ден. „24 часа“, БЛИЦ, ПИК, дори „Дневник“ отнесоха наказания. По-страшното обаче бяха политическите агитации във Facebook – например тази на Христо Иванов, който без никакъв срам почна първо с постове, а накрая се пусна и на живо да убеждава хората да тичат към урните. Нали уж върховенството на закона брани "Да, България"? Или го брани само когато се отнася за друг, не за тях? Божидар Лукарски пък обяви, че Реформаторите влизат в парламента към 17:00 часа на 26 март – хитро, но колко точно?
Тези избори отминаха. Както всички други и те оставиха усещане, че не сме се оправили. Вече колко не сме се оправили – ще разберем, когато пак се заговори за избори.
Автор: Ивайло Ачев
