Страхът и угодничеството са може би най-тежките недъзи на днешната българска журналистика.
Политиците от властта са старателно обгрижвани в ТВ или радио ефира и обикновено им задават удобни въпроси. Журналистите се държат с тях някак дружески, сякаш са стари познати и много внимават да не ги засегнат или ядосат с нещо. Властимащият трябва да се чувства в свои води, в никакъв случай като на разпит или отчет. Сакън да не му зададем някой по-критичен или неудобен въпрос!
Вместо да борави с факти и да пита по същество, водещият често позволява на властимащия да избягва неудобните въпроси, да шикалкави, да се държи нагло, а на моменти директно да лъже, давайки абсурдни обяснения за негови собствени или партийни грешки.
Ако все пак нещо не му хареса, политикът си позволява да реагира по-бурно или дори арогантно, без никой да му държи сметка за казаното. Досущ като невъзпитан тийнейджър, който ти се сопва: "Ще си правя каквото си поискам!".
Дали заради страх, зависимост, автоцензура или обикновена некомпетентност журналистът се поставя в позицията на молител – управляващият едва ли не му върши услуга, като си говори с него пред камера/микрофон. Виждали сме този сценарий в множество интервюта. За жалост той изразява само едно: журналистическа немощ.
Без важни и неудобни въпроси
Последният пример за това е интервюто на Слави Трифонов по Дарик Радио. Сприхавият и вечно сърдит водещ беше разпитван от един боязлив и очевидно неподготвен човек, който не знаеше как да реагира на поведението му.
Журналистът от Дарик Константин Вълков категорично загуби боксовия мач, който сам спомена в началото на интервюто. Вместо директно да разпита шоумена-политик от какво е толкова недоволен, че напусна властта с гръм и трясък, той пропиля първите 10 минути от разговора в ненужни уговорки и безсмислено философстване.
Слави много рядко дава интервюта, така че трябва да се възползваш максимално от този шанс. Да си уверен и умерено настъпателен, да задаваш точните въпроси и да не се обясняваш излишно.
Не видяхме нищо от това. Константин Вълков подходи твърде срамежливо и пропусна да зададе куп важни въпроси на шоумена-политик. Например защо партията му саботира техническата подготовка за еврото, а уж подкрепя приемането на общата валута. Или защо енергийният зам.-министър иска отново да се молим на Кремъл за газ, докато министърът, също от ИТН, е отхвърлил подобен вариант и преговаря за газ от други места.
Колегата от Дарик се хвана като удавник за сламка за проверките на тирове на българо-турската граница, за които се твърди, че ощетяват хазната с милиони, но не попита за милиардите за строителните фирми или за руския газ, които ни излизат много по-солено. С упорството си успя да ядоса Трифонов, който му се развика. Очаквах всеки момент Слави да изстреля знаменитото: "Абе, не ме занимавай с глупости, бе".
Народен трибун срещу властта
Речта на шоумена беше изпъстрена с упреци и язвителни забележки към Кирил Петков, Асен Василев и партията им, за да внуши как не могат да управляват нито държавата, нито икономиката. Сравненията с ГЕРБ целяха да засилят народното недоволството и "суверенът" да си каже: "и тези са като предишните, и те не стават". В света на Слави "Промяната" са "неадекватни и самозабравили се", а той е любимият народен трибун, който е готов на всичко, за да ги спре.
На моменти лидерът на ИТН умело се изкарваше жертва – всички го нападали, след като напусна коалицията. Сякаш да саботираш управлението по време на война и висока инфлация, когато мнозина обедняват и се страхуват, е нещо напълно нормално и достойно за похвала.
Шоуменът-политик отново заложи на познатия популизъм, който му спечели много привърженици. Забърка смес от патриотизъм, македонски песни и почти стигна до "Кой уши байряка". Внушаваше, че е жертвал властта, за да защити правата на българите в Македония, а Петков и Василев са национални предатели. Всичко това му бе позволено почти без съпротива, с редки и слабо формулирани несъгласия.
Слави Трифонов владееше инициативата и на моменти си играеше с Косьо Вълков – задаваше въпроси, вместо да отговаря и провокираше събеседника си – все неща, които очаквахме да видим от другата страна. Смъмри журналиста, че прави внушения, докато самият той се скъса да прави такива.
Лидерът на ИТН безапелационно спечели психологическата битка: респектира събеседника си и го накара да се чувства некомфортно, да се обяснява и оправдава, сякаш е сгрешил и изпаднал в немилост.
Журналистът нямаше отговор на агресивното му народняшко поведение и изглеждаше като неканен гост на диванчето в шоуто му. На моменти той мълчеше смутено, чудейки се как да реагира на изблиците на развихрилия се шоумен. Липсата на адекватна реакция и защита позволи на Трифонов да го обстрелва със саркастични реплики като: "Вие сте от жълтите павета – тези, дето са солта на земята. Аз съм селянин и чалгар."
Провал за журналистиката
От журналистическа гледна точка интервюто беше пълен провал. То се превърна в пиар на лидера на ИТН и му вдигна рейтинга. Нещо като угодното интервю на самия Слави с Бойко Борисов преди няколко години.
Колегата Константин Вълков е опитен журналист и сигурно е направил безброй интервюта с всякакви хора по време на дългата си кариера. Но срещу Слави Трифонов просто нямаше шанс. За пореден път видяхме, че интелигентният човек е безсилен срещу "чалгаря", особено когато вторият има пари и власт. Като малки ни учеха, че "по-умният винаги отстъпва", но май правилната рецепта за успех в България е "с нахалство към прогрес".
Тъжната истина е, че журналистиката и обществото ни са жертва на собствения си страх и раболепие пред силните на деня, а смелите български журналисти с ясна позиция са все по-малко, особено във водещите медии.
Сетих се за прочутата рубрика на BBC Hard Talk, в която политиците са притискани с неудобни въпроси. В България тя е невъзможна, защото у нас властват страхът и конформизмът.
Автор: Илия Лазаров
