Публикуваме поредицата "Инсинуации, мантри и решения" на доц. Анастас Кехайов - български учен с международен опит в областта на мениджмънта и инженерните науки. Текстът на Кехайов е програмен - тоест неговата цел е систематично да посочи най-популярните заблуди, от които страдаме, както и да предложи адекватни решения, с които да ги преодолеем.
Още: Просташката реч от най-високата трибуна на България
Още: DeepSeek или как Китай обърка сметките на Big Tech
Анализът на доц. Кехайов е съставен от коментари върху 12 инсинуации, 12 мантри и 12 решения. Ето днешното продължение.
Инсинуация 4. Производителността на труда в България е ниска
Още: Каква ли щеше да е България, ако бяхме узнали истината за ДС
Още: България: Предстоят мъчителни решения за бъдещето
Вярно е за натуралната производителност на труда в отрасли с голям обем ръчен труд. Вярно е за предприятия с остарели и ниско производителни технологии и оборудване. Вярно е за всички дейности със слаба техническа и компютърна осигуреност на труда. Вярно е за предприятия, в които на мениджмънта му липсват знания и опит да овладее планирането и оперативното управление на своите производствени и бизнес процеси.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Вярно е и в случаите, в които компютърните системи пречат, а не помагат на работата.
Не не е вярно за предприятия с високо производително технологично оборудване, със силни средни мениджъри и с добре квалифициран оперативен персонал. Не е вярно и за предприятията с перфектна вътрешна логистика, с изрядно поддържано оборудване, с ниско незавършено производство и с умерено във времето натоварване на ресурсите. Предприятия, работещи за износ или като части от международни вериги за доставка, те са принудени да си вдигат производителността, иначе те не са конкурентоспособни.
Процесът на вдигане на производителността чрез механизация и автоматизация тече трудно, тъй като цената на живия труд у нас все още е по-ниска от цената на техниката. Този проблем дори не е осъзнат – ако чрез техническо въоръжаване на труда той стане два пъти по-производителен, това означава със същия брой хора да произвеждаме два пъти повече, заплащането да е два пъти по-високо и да сме два пъти по-богати от сега.
Още: Какво очаква севернокорейците в Украйна, ако се върнат вкъщи
Още: Ще спрат ли да дават войници на Русия
Не е вярно, че производителността ще се повиши чрез внос на работници от по-бедни страни, които са готови за същите пари да работят повече от българите. Напротив, това само ще отдалечава момента, в който трудът да получи истинската си и по-висока цена.
Инсинуацията, че производителността на труда у нас е ниска е оправдание за изкуствен натиск върху работните заплати, уж за да сме атрактивни за чуждестранните капитали. Тя подхранва и заблудата, че повишените доходи ще възбудят неукротима инфлация. Но пряката последица от тази инсинуация е, че тя прогонва младите хора да работят в чужбина, което не само забавя растежа на БНП, но и влошава демографската картина.
Производителността на труда в България не е сред най-високите, но не е критично ниска. А това, че има неизчерпаеми възможности тя да се повишава още и още, това е извечната задача на технологиите, производствената организация и мениджмънта.
Инсинуация 5. България е водеща сред най-корумпираните страни в света
Българинът, уж простодушен, без скрупули усвоява порока, стига да вижда кяр от него. Ако търсим в подкупа средство за оцеляване и по-лек живот, корените са исторически. Не виним цар Калоян, но турците са спрени до границите на католицизма и нямаше да гнием пет века под властта на най-ретроградното и корумпирано държавно устройство. От там идват и подкупността ни, и уменията ни да си решаваме проблемите с подкупи. Това не е самобичуване, корупцията е стар недъг. Древните египтяни, гърци и римляни и те са били подкупни. Подкупността владее целия свят, а в страните, в които най-силно се крещи срещу корупцията, точно там виждаме най-крещящите скандали за корупция.
Корумпирани сме както са корумпирани всички други хора и страни по света, но у нас корупцията е някак по-видима и много по-дразнеща, защото е корупция „на дребно“ и защото активната страна в нея са не толкова корумпираните, колкото корумпиращите.
Проблемът е, че у нас се създава развъдна среда за корупция по институционален път. Държавната и местна администрация нарочно усложнява процедурите и работи бавно. Антикорупционният Закон за обществените поръчки е постоянен източник на корупция. Ниското заплащане на хората от всевъзможните контролни органи ги прави подкупни. Податливи на подкуп са и хората от органи, които преразпределят дефицитни ресурси.
Има ли дефицит, има и подкупи – не достигат места в детските градини и в болниците, фирмите за ремонтни услуги са претоварени от поръчки, липсват стоки по складовете. Липсва ли акъл, ето и среда за подкупи – подкупни университетски даскали, подкупни оценители на недвижими имоти, подкупни вещи лица, подкупни съдия изпълнители... Подкупни са и някои властници. Получава се тъй, че крадецът вика: „Дръжте крадеца!“.
Разни международни органи и неправителствени организации оценяват какво е нивото на борба с корупцията по броя депутати и министри в затвора, което е нелепо, защото стъпва на хипотезата, че те са податливи на корупция по подразбиране. Трябва да се гледа и корупцията в антикорупционните институции, само дето няма как да я оценим.
Да не забравяме, че корупцията има две проявления. Едното е подкуп, другото е рекет. При подкупа ти даваш, за да получиш. При рекета ти искат, за да те оставят да работиш. Дотук като че повече имахме предвид подкупа, но рекетът е къде къде по-зловреден.
Докато подкупът като че вирее повече в средите на ниско заплатения административен и контролен апарат, то рекетът е класически инструмент на такива породи мафиотски структури, които са яхнали тлъсти сегменти на икономиката с бърз оборот на капитала.
Има мафия на прекупвачите на селскостопански продукти. Иначе как да обясним защо селянин от Тракия с 50 дка собствена земя, вместо да богатее от нея, ходи в Гърция да бере маслини. Или как да обясним защо на общинските пазари рядко се виждат самите производители. Има горска мафия. Има мафия на едрите арендатори. Има енергийна мафия. Има и други мафии. Рекетът е не по-малко вреден за обществото от подкупите.
Инсинуацията, че България е водеща сред най-корумпираните страни в света, тя служи, за да оправдае реваншистките нагони на всяка новоизлязла на власт политическа сила.
А това, че одитите и проверките не вкарват никого зад решетките, ни тласка да търсим недъзи в съдебната власт. Във „Величие и падение на куртизанките“ Оноре дьо Балзак казва, че колкото хората ги е по страх от закона, толкова по-малко работа има за съда.
Това че България е водеща сред най-корумпираните страни в света частично е вярно. Само че нивото на корупцията няма да падне чрез реформи в съдебната власт, а чрез изкореняване на източниците на корупция, чрез пресичане на каналите за корупция, главно по пътя на дигитализацията, и чрез възпитаване на антикорупционен морал.
Инсинуация 6. Българите са сред най-нещастните хора на земята
Не знаем да има обективни показатели за оценяване на себеусещането, че си щастлив. Ако те анкетират или интервюират щастлив ли си, отговорът ти ще зависи от две неща. Първо, как е формулиран въпросът и не ти ли подсказва какъв отговор се очаква от теб. Второ, в какво настроение те намират и склонен ли си да дадеш верния за теб отговор. Българинът по природа е мрънкало и черногледец, липсва му и позитивният мироглед. Умее да си прикрива кривиците и не умее да си изтъква успехите, за да се гордее с тях. Нормално е анкети за отвлечената категория „щастие“ да го подведат как да отговори.
Ако се вгледаш в навъсените физиономии по опашките пред гишетата и в сивите лица и безизразните очи на уморени хора в края на работния ден, хората изглеждат нещастни. Ако ги питаш имат ли проблем, охотно го споделят, а ако го нямат, начаса го съчиняват.
Ако чак ушите кънтят от весел глъч от кръчми и дискотеки, хората изглеждат щастливи.
Веселието и усмивките са мерило за щастие, веселим се по-бурно и сме по-усмихнати от други народи. Да сравним излъчването на смях и радост в един български рожден ден или сватба с това, което е при северните народи. Ние сме южняци, а южняците по рождение са весели щастливи хора. Веселие и богатство не винаги вървят ръка за ръка, но ние ще съумяваме да се веселим все така добре и когато станем по-богати от сега. Друг въпрос е, че усещането за щастие се уронва, и може би това да е преднамерено, от подтискащо черните новини по медиите, от плачливите турски и индийски сериали, от папараците на жълтия печат и от песимистичните внушения на социалните анализи. Тук нека да кажем, че точно в тия страни, в които живее уж най-щастливото население, точно там има най-много превъртяли хора, най-много самоубийства и най-голям брой атентати върху невинни жертви в училищата, по пазарите и на други обществени места.
Инсинуацията, че българите сме сред най-нещастните хора на земята, тя работи добре. Кажи 100 пъти на човека, че е нещастен, накрая той така ще се почувства. Кому служи тази инсинуация. Нещастните хора са вглъбени в нещастието си и им липсва порив да потърсят щастие, което ги прави податливи и на всякакви други черногледи внушения. Нещастните хора не вярват в собствените си сили и това ги прави по-лесно управляеми.
Българите не са сред най-нещастните хора на земята. Те са щастливи, че са българи и живеят в България. Никак не е случайно, че след най-често чуваното у нас пожелание за здраве, другото и все по-често чувано у нас пожелание е пожеланието за щастие.
Доц. Анастас Кехайов
За автора
Доц. Анастас Кехайов има над 50 годишен опит в обучението и подпомагането на топ мениджмънта на повече от 800 български и международни фирми.
Инженер по Автоматика и телемеханика. Има дългосрочни специализации и стажове по Макропрогнозиране и програмно целево планиране в IIAP Париж и Информатизация на административни системи в CEPIA Роканкур.
Докторат по Теория на запасите и доцентура по Стратегическо управление.
