Ново журналистическо разследване за възстановяването на Хитрино хвърля светлина върху поредните порочни практики на местно ниво, които ощетяват обикновените хора.
Казусът с Хитрино е показателен, че парите у нас далеч не са гаранция за решаването на един проблем.
Обикновено сме свикнали общините да са бедни, недофинансирани, да не могат да заделят ресурс, за да помогнат на жителите си в кризисни ситуации. Случаят "Хитрино" обаче изобщо не е такъв. След ужасяващия инцидент, унищожил по-голямата част от къщите в селото, цялата страна, потресена от трагедията, се обедини и парите за възстановяване на населеното място бяха осигурени.
Според обещанията на властта, новите къщи трябваше да станат за чудо и приказ и да са готови още миналата пролет. Вече е зима, но къщи готови няма. И както е тръгнало, още дълго време няма да има.
Информациите за това как се разпределят парите в Хитрино остават изключително неприятен вкус в устата. Има съмнения не просто за отклонени финансови потоци, но и за откровена гавра с хората, изгубили всичко, което имат.
Местната власт е разделила пострадалите къщи по категории според щетите и нужните средства. В това разпределение има откровено странни решения, като разрушени до неизползваемост къщи не попадат в първата група на финансиране. От Обществения съвет нямат никакъв адекватен отговор - използват безумното обяснение: "Щом така сме решили, сигурно е имало защо".
Други съмнителни казуси са поставянето на нови дограми на къщи, които след това се събарят, странен избор на строителни фирми и още по-странно отпускане на пари за заснемането на някакъв филм...
Хитрино е поредният пример, че в България има случаи, когато пари има. И въпреки това проблемите си остават нерешени, защото същите тези пари потъват някъде. Така е и със здравеопазването, и с образованието, и с много други сектори.
Изобщо, все по-ясно става, че най-голямата ни драма не е липсата на пари. България все по-често показва, че далеч не е толкова бедна, за колкото ни я представят - просто кражбите са такъв масов спорт на централно и местно ниво, че ефектът е такъв, сякаш сме най-бедните на света.
Автор: Десислава Любомирова
