Вече е официално потвърдено:
“Марси Райс е новият посланик на САЩ в България
Според дипломатически източници Джеймс Уорлик е сменен заради шистовия газ
Марси Райс е новият посланик на САЩ в България, съобщи президентът Барак Обама в официално изявление, качено на сайта на Белия дом.
Райс ще замени Джеймс Уорлик, който напуска страната преди да е изтекъл 3-годишния му мандат. В официалното съобщение на Белия дом няма мотиви за смяната.
Информация за отзоваването на Уорлик излезе в началото на април. Като причина за смяната дипломатически източници посочиха, че той не се е справил със защитата на американските интереси за добив на шистов газ в България. Уорлик не е успял добре да обясни и да убеди българската общественост, че технологията за добив е безопасна. Самият Уорлик обаче отрече информацията. В телевизионно интервю той дори се пошегува, че слуховете за неговата смърт са твърде преувеличени, цитирайки Марк Твен. Уорлик беше назначен за посланик на САЩ в България в края на 2010 г.
Марси Райс е била посланик на САЩ в Албания в периода 2004 – 2007 г. Напуска за да стане съветник по въпросите в Ирак. В момента е служител на Държавния департамент като помощник секретар за ядрена и стратегическа политика.”
Информацията на сайта Медиапул, който за разлика от други претенденти за лидери в интернет пространството не е клюкарски, приемам за вярна - не във фактологично отношение, което е проверимо, а във внушението за причината за дипломатическата рокада. Ако знаех нещо повече, бих добавил от себе си. Но не знам, макар да говорих доста дълго с Джеймс Уорлик на представянето на книгата „Ядреналин“, на която съм съавтор с Георги Котев, на 26 април в градинката пред „Кристал“ в София.
Беше интересно… До степен, че нито една българска медия (по изключение, защото иначе следаят изявите на Уорлк под лупа) не „забеляза“ жеста на американския посланик да уважи едно публично събитие, единствено за деня в цяла България, посветено на годишнаната от катастрофата в Чернобил. Явно принципът да не „забелязват“ неприятните им критици сред сънародниците е по-важен, отколкото правилото да се подмазват или да оплюват вездесъщия Уорлик.
Стъпвайки на хипотезата за казаното от дипломатическите източници, мога обаче да направя някои изводи, базирани на много други факти, за достоверността на които гарантирам. И ще изпреваря изброяването им и анализа с извода: Русия явно вече толкова е напреднала в овладяването на своя български плацдарм, че вече сваля не само български правителства, но и американски посланици.
Защото инсценировката с протестите от януари в 12 български града в един и същи ден, след което последва невиждана, нечувана и (почти) невероятна по своята светкавичност и отзивчивост на някакви си шествия реакция на премиера Бойко Борисов, наредил буквално на следващия ден на своите послушни депутати да гилотинират с мораториум дори проучванията за наличието на шистов газ.
Уникално беше да се види, как България стана първата държава в света, която забранява на себе си да знае дори дали разполага с невероятен ресурс за собствената си икономическа независимост от повече от половин вековното чуждо енергийно робство.
Ако си мислите, че е било случайно, спомнете си, че самата кампания на проруския кандидат за президент Ивайло Калфин (а той за малко не успя!) започна през август 2011 г. с яростни закани срещу намеренията на американците да дупчат снагата на родината- същата, в която , по неговите думи, патриотизмът се измерва според любовта къв Русия.
И как няма да сме първата държава в руския пилотен проект? Ние сме номер едно в Европа по този показател, тресем от любов към Москва по скалата Медведев-Путин! Самият Путин междувременно предупреди, че шистовият газ е заплаха за националната сигурност на Русия (което русофилите тук приемат лично), подготвяйки сънародниците си за „турбуленция“ в световнотите дела поради факта, че САЩ са извършили на практика енергийна революция, отнемайки буквално за няколко години първенството Русия по добив на тази суровина (а скоро вероятно ще го направят и по износ на същата).
На вътрешният пазар природният газ в САЩ поевтиня няколко пъти, катапултирайки и без това изключително ефективната американска икономика на нови, недостижими нива в световната конкуренция и предизвиквайки завистта дори на по-бързо развиващите се мастодонти като Китай и Индия, които също бясно се втурнаха да търсят свои шистови газови находища - на тях Москва не може да им заповядва.
За Русия, която отдавна се е превърнала в суровинен придатък на развития свят, пропускайки да инвестира несметните си доходи от природните си богатства в модернизацията на страната си, това е кошмарен сценарий и тя реагира както си знае: с удари под кръста. Като не може да се извади сама за косата от тресавищетео, гледа да завлече другите в него.
България е с чупка в кръста по отношение на Кремъл отдавна. Носим си този кръст, поет от времето на комунизма, чиято фалирала идеология беше префасонирана с добре познатите инструменти на „славянската и православната“ ос, градена от Русия през вековете, за да ни върти на нея както си иска. В никоя друга освободена от комунизма европейска държава съветската пета колона не се прероди по такъв фрапантен начин в подобен механизъм за влияние, както тук. Резултатите може сами да прочетете в класациите по нещастие: заемаме в тях рекордно много първи места в ЕС. И няма как да е иначе, щом ще се водим по приоритета си да обичаме най-много най-ретоградната (сред влиятелните) държави в Европа.
Може ли някой от русолюбците да изтъкне поне един показател, по който е правилно, достойно и прагматично необходимо да се равняване днес по руските стандарти - в демократично, икономическо, технологично или духовно отношение (и ако може да не се крие зад гърба на уважаваната заради нейната европейска стойност руската стара култура, която все пак е новобранец на континента по отношение на образците, на които така успешно подражава).
Ама чакайте, ще кажат русофилите, които си измислят за оправдание „русофоби“ сред несъгласните с тях, какви възможности има чак толкова Русия да ни влияе, че я набеждавате? Има,има…И не само в областта на икономиката, което е видно от чудовищния дисбаланс в двустранната търговия в съотношение десет към едно. Влиянието на Русия не е институционализирано. То е подмолно досуш както интригите на „историка“ (познавач на историята на БКП, т.е. роб на създадените от нея митове и откровени лъжи) Георги Първанов, който твърдеше в речите си, че в България били загинали 200 000 руснаци, завишавайки десетина пъти реалната статистика за нуждите на вечната благодарност, изисквана от нас и в наши дни за една война от 19-ти век.
Първанов също нямаше като президент официален интрумент, но неофициално разиграваше държавата на малкия си пръст с помощта на тайни служби и явни дружби с олигарси и лобита, като ядреното, например (негови представители се бяха опитали най-нагло да запушат устата на в „Уикенд“, когато през август 2008 г. се осмели да напше за интимните креватни подвизи на президента ни, предлагайки огромна сума месечно само и само всекидневникът да НЕ пише повече по темата - държа на верността на тази информация, нищо че и тя отлежава в книгите ми без да бъде цитирана от никого до днес).
С дипломатически източници съм раговарял нееднокрантно по темата за дисхармонията България да гледа на Запад (за някой и друг евробонус), но да се озърта за разрешение на Изток. „Източниците“, в случая „западници“, знаят отлично, което знаем и ние: този шизофреничен (д)ефект не е някакъв самороден феномен, а старателно отглеждано влияние, за което неофициално се наливат огромни за мащабите на страната ни средства. Демонстрацията с организираните протести срещу хипотезата за наличие и добив на шистов газ в България, което би ни откъснало от прангите на „Газпром“, беше поредното доказателство за това.
Всеки, който се е опитвал да организира хора за протестна публична изява в един град дори, знае много добре, колко координация, средства, структури и обща мобилизация на много хора са нужни, за да бъдат изкарани на улицата с еднакви лозунги достатъчно впечатляващи (самия Борисов, например) демонстрации срещу нещо, което отгоре на всичко не се е случило и няма гаранция да стане някога дори! И в чий интерес? Не е ли ясно, кои са най-големите „борци“ срещу зловещия призрак на свободата, противопоказен за Кремъл, изобразяван под формата на озъбен шистов газ,? Това са стратезите на оцеляването на руския газов диктат над Европа и особено на такъв руски анклав за атакуване на европейското единство (доколкото го има в зародиш) по въпроса, какъвто е България.
Бойко Борисов, дори и да не е чел „Течна дружба“, сигурно знае, че Жан Виденов се заинати през лятото на 1996 г. да отстъпи на Русия българската газопреносна система и срещу него беше насъскана вътрешната му партийна опозиция. Най-напред потъващия му кораб напусна външният му министър Георги Пирински. Острието за подкопаване на властта му Андрей Луканов, след бурен разговор в Москва със също привикания за целта бос на империята Мултигруп Илия Павлов (имало е бурен скандал за това кой да кара червения газов влак в България), падна жертва. Илия Павлов - също. Империята отвръща на удара, като не прощава никому за допуснати слабости.
Борисов вероятно знае също кои външни сили стояха зад свалянето на правителството на СДС през 1992 г. Няма как да не е чувал и за активирането на руската агентура срещу кабинета „Костов“ (и лично срещу него) за отмъщение след провала на руския опит да използва българското въздушно пространтво през юни 1999 г. за торпилиране на западната стратегия в разпадаща се Югославия чрез стоварване на въздушен десант в подкрепа на вероломно завзетите позиции на летището на Прищина от страна на руски „умиротворители“, прекосили с помощта на Милошевич сръбски територии с бърз марш от Босна.
Още по-добре е информиран Борисов със сигурност защо е толкова благодарен на Русия и неговият бивш ментор Сакскобургготски, който се явява на публични пропагандни сбирки с руския посланик веднага, щом му свирнат (както стана преди броени дни с демонстративното представяне в София на книга за руските и съветските паметници в България, събрала три в едно: посланика Исаков, Саксокобурготтски и Георги Първанов заедно като една истинска тройна коалиция).
Ако пък не знае, да му кажа на Борисов, че руският посланик Александър Авдеев беше награден за успешната си дейност по забавяне на българското членство в ЕС и НАТО не само с държавно отличие, но и с повишение в длъжност след мандата си тук. Междувременно стана любимец на изгрелия несменяем самодържец в Кремъл Владир Путин, който го издигна до министър на културата и в това му качество го превърна в незаменим надзорник на дейността по инжектиране на нова и нова българска русофилска любов към Русия с помоща на всевъзможни федерации, форуми, медии и събори на наша земя.
На негово подчинение е и генерал Леонид Решетников, който непрекъснато вършее из България като пряк надзирател на процеса под формата на главен отговорник за руската любов към България (каквато не можете доловите нито в несъществуващите български паметници в Русия, нито дори на 24 май, употребяван тук на място за целите на „дружбата“с туземците, но оставащ практически незабележимо събитие в самата Русия). Тава любов „тука има“, а „там нема“, обаче баламите в България лапат пропагандата (и по някое кебапче край язовир Копринка вече 6 поредни години, ако не греша).
Борисов знае, но не казва, какво му е наговорила Хилари Клинтън на 5 март при онова неочаквано посещение в София на връщане от Гермния, което изобщо не й беше на път. Чух дипломатически източници тук да отричат, че държавният секретар на САЩ е изразила доста остро възражение срещу номера на българския премиер да изобрази съобразяване с народния уличен глас срещу проучването за шистов газ. Да ме прощават тези източници, но дипломатично няма са се съглася с тях - иначе казано, подозирам ги в „спестяване“ на деликатната истина.
Подозренията ми се потвържават от твърденията на Медиапул, че Уорлик е отзован тъкмо заради несправяне със стратегическата задача - ще се изразя с образния израз на неговия предшественик Байърли от онзи резсекретен негов доклад до Вашингтон - САЩ „побутват“ Борисов в правилната посока. Така че тукашните дипломатически източници нямат интерес да потвърдят дори и в частен разговор причината за тяхното отзоваване. Има обаче и други, базирани в САЩ, които споделиха откровено: да, на Борисов му е зявено от Хилари Клинтън много ясно „разочарованието“ на Белия дом от хода му с шистовия газ.
Ерата на „очарованието“ от Борисов на Запад приключи. Той сам намекна това сам по неговия си начин с прозрението, че трябвало да се обърнем на Изток защото нямало да можем да продаваме сирене във Франция и цветя в Холандия. (Досто)верните му твърдения в това отношение обаче не отменят факта, че си прави погрешни сметки. Защото сиренето е с пари, а те не идват даром дори от любимата му Русия, с чийто Путин той час по час си говори по телефона по начин, който руските медии после обобщават като проява на „лоялност“ към руския „Южен поток“.
Изпразващият се български държавен бюджет едва ли ще бъде компенсиран от пълната илюзия за помощ от „Дядо Иван“ с евентуално негово благосклонно отношение към българските цветя,които отново му предлагат тук с надежда за спасяване от собствената неадекватност.
