Преди дни бившия посланик на България в САЩ Елена Поптодорова заяви, че "българският избирател още не е изградил у себе си европейска идентичност". Това пък от своя страна дойде дни след обвиненията на различни "експерти", че българската политическа класа и общество не са реагирали достатъчно остро на стъпкването на знамето на Европейския съюз по време на събора на русофилите на яз. Копринка.
Създава се чувството, че някой ни обвинява, че не сме достатъчно европейци. Че имаме осъдително слабо развита европейска идентичност.
Въпросът е обаче, първо, какво означава изобщо "европейска идентичност"? Дали е просто причисляването към европейските народи или мощното чувство за принадлежност към съюз, в който всички останали са ти толкова скъпи, колкото самият ти сам на себе си?
Защото разлика има. Когато българският народ и неговите предци са поставяли основите на европейската цивилизация, германци, французи и англичани са ходели прави под масата. От тази гледна точка, не сме ли изконни, истински и непоклатими европейци? Зависи от критериите.
Това, което всъщност мнозина се опитват да прокарат като коректив, е една европейско-съюзна идентичност. Ценноста уж да си част от едно цяло, в което европейските народи рушат границите помежду си, приемат се безкористно и работят за общия интерес.
Само че това е утопия. Нито хората, когато се събират, стават едно цяло, нито народите. Когато си нация, принадлежаща към идентичност, по-древна от всичко, което някога си си представял, това е факт. И той има значение. И не може, и не трябва да бъде пренебрегван. Никой не може да изисква от нас да развием идентичност на общ казан, в който всички се претапяме дружно. ЕС никога няма да надскочи границите си на бизнес съюз, защото никога не може да бъде нещо повече. И нито ние, нито германци, латвийци, поляци или финландци не можем да бъдем нещо повече. И някой да го изисква от нас и да ни внушава чувство за срам, провал или непълноценност, е недопустимо.
Ние, като народ, имаме единствено своята идентичност, изкристализирала в продължение на хилядолетия. Идентичност на свобода, на справедливост, на равенство, на топлина и обич. Ако в някои свои части тя съвпада с така наречената "европейска идентичност", добре. Ако не съвпада, пак добре. Ние можем да бъдем само това, което носим у себе си, и никой няма правото да ни задължава да бъдем друго.
В такъв момент от историческия си път сме - да сме съюзници с останалите европейски държави. В наш интерес е да защитаваме общите каузи, когато са добри за нас, и да им се противопоставяме, когато ни вредят. Наше право е да не гледаме на европейското знаме със същата емоция, с която гледаме българското, въпреки че е редно да проявяваме уважение към символите на всеки временен съюз, който сме избрали.
Но ние европейска идентичност такава, за която се говори днес, няма да развием никога. Не защото сме по-малко европейци. А защото сме прекалено много българи.
Автор: Десислава Любомирова
