Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Един турски град в кома: под отровния прах от разрушенията

10 август 2023, 09:42 часа • 6444 прочитания

Шест месеца след земетресението в крайбрежния град Самандаг в най-южната турска провинция Хатай продължават да се извозват отломки от рухналите къщи. 37-годишната Роза Деметгюл е една от многото, на които им се налага да живеят именно в този район – в контейнери, в които е прекалено горещо и в повечето време няма ток, както разказва тя пред АРД. А защита срещу праха няма: „Не можеш да носиш навън през цялото време маска – нали човек трябва да се храни и да пие вода. А прахът се сипе навсякъде“.

Деметгюл живее с родителите си и със сестра си Йълдъз в контейнер на мястото на тяхната срутена къща. Преди земетресението в Турция районът се е славел с произвежданите плодове и зеленчуци, особено със смокиновите и с лимоновите дървета. Деметгюл се е гордеела с градината си, но сега лехите изглеждат безутешно, листата са покрити с дебел слой прах. „Заради праха и цялата химия, която се носи във въздуха, тук вече не расте нищо“, споделя с огорчение Деметгюл пред АРД. А и вода за поливане няма.

Развалините са пълни с азбест и с тежки метали

Още: Щетите от природни катастрофи са за стотици милиарди само за половин година

Деметгюл постоянно се измъчва от въпроса как този прах ще се отрази на здравето им. Защото проблемът какво да се прави със струпаните строителни отпадъци остава нерешен. „Те не са ги откарали надалеч – трупат ги тук край плажа. Камарата вече е толкова голяма, че е по-висока от електрически стълб“, разказва Деметгюл пред германската медия.

Депото за отпадъци е в покрайнините на Самандаг, недалеч от брега. Количеството отломки постоянно се увеличава, като част от тях вероятно са силно отровни – това показва доклад на Екологичната инженерна камара в Истанбул. От взетите осем проби четири са показали наличие на азбест. Освен това има тежки метали като живак, например в електроуредите, смачкани под развалините.

От Лекарската камара в провинция Хатай заявяват пред АРД, че от земетресението насам се наблюдава значителен ръст на алергиите, заболявания на дихателните пътища и на очите. Лекарят Али Канатлъ казва: „Трябва спешно да се вземат мерки за защита на хората. Понеже азбестът води в много случаи до рак на белите дробове или на стомаха, често едва след 20 или 25 години“. Особено опасно е, че тежките метали стават невидима част от праха.

"Хората подценяват опасността“

Още: Ердоган вдигна данъка върху горивата в Турция с 200%

Активисти се опитват да разяснят на жителите на Самандаг на каква невидима опасност са изложени. Те раздават защитни маски и водят разговори с хората. Много от тях изобщо не са наясно с опасността, разказва пред АРД инженер Гизем Кабароглу – включително защото си имат други грижи. „Мнозина ни казват – ние така и така сме като мъртви. Загубихме много близки и не виждаме никаква подкрепа от правителството. Дали проблемът с праха наистина е толкова сериозен? Те подценяват опасността от раково заболяване, защото са концентрирани над актуалните си проблеми.“

Някои от жителите на Самандаг обаче вече усещат последствията от праха. Нурай Чинар, която живее със семейството си на палатка край тяхната разрушена къща, споделя пред АРД, че има проблеми с дишането. „През нощта по два-три пъти напускам палатката, в която спим, защото въздухът просто не ми достига. Наистина е тежко.“

Възможности за настаняване извън града почти няма – мнозина нямат къде да живеят, освен в палатки и контейнери насред руините. А температурите денем достигат 40 градуса. За да се намали прахът поне малко, би трябвало да се полива при разчистването на отломките, но това се случва много рядко. „За съжаление повечето строителни фирми започват да поливат само тогава, когато видят журналисти“, обяснява Гизем Кабароглу пред АРД.

На опашка за питейна вода

Още: Куче-герой от български екип с признателност от Турция

Вторият голям проблем за Самандаг, както и за цялата провинция Хатай, е водата, и то най-вече липсата на питейна вода. За нея местните жители често чакат с часове на опашка. Тъй като това, което тече от чешмите, не може да се пие. „Водата от чешмите е оцветена в бяло. Не знаем какво съдържа – калций или нещо друго? Точно до нас се събарят къщи, кой знае какво попада във водата“, казва една местна жителка.

Доставките на вода са организирани от доброволци. Организаторът Мерич Гюлтекин се грижи за ежедневните доставки, които се осигуряват без каквато и да било държавна помощ. „Нашата провинция Хатай не е просто болен или нуждаещ се от интензивно лечение пациент – ние все още сме в кома. И никой не знае кога ще се съвземем“, заявява той пред АРД.

Никой не знае и още колко време ще продължи разчистването, което ще бъде последвано от възстановителни работи – вероятно обаче доста години. За хората в Самандаг това означава, че те ще продължат да бъдат преследвани и от праха, и от неговите последствия.

 

Източник: Дойче веле

Георги Петров
Георги Петров Отговорен редактор
Новините днес