11.1 млн. лв. струва на бюджета на Министерство на образованието и науката съкращаването на 4500 учители. Междувременно стана ясно, че има около 1400 свободни работни места за преподаватели преди началото на новата учебна година. От МОН обаче успокоиха, че няма опасност от недостиг на учители.
Откакто се е заговорило за реформа в средното образование у нас, все се говори и все по-малко реалистични промени се вършат. Просветното министерство разписа нов Закон за образованието, като с него сякаш си повярва, че ще реши голяма част от натрупаните проблеми в българското школо. И още си вярва, а и още проблеми се трупат.
Неколкократно в медиите се появяват информации за недостига на учители по места, а почти нищожният интерес към професията от страна на младите ще доведе съвсем скоро и до страхотна криза за кадри в системата. Ниското възнаграждение, стресовата работа среда и често пъти унизителното отношение към учителя отказват десетки от преподаването.
Какво вижда МОН?
Според Министерството на образованието няма проблем с липсата на учители по места. Така поне потвърди заместник-министър Диян Стаматов. Според него тази година свободните работни места не са повече от всяка предходна.
От проект за постановление, чийто вносител е министър Меглена Кунева, става ясно, че ведомството й ще отдели 11.1 млн. лв. за съкращаването на 4500 учители. Според анализи на МОН в следващите години трябва да бъдат пенсионирани общо 45 000 учители.
На грандиозното шоу, наречено "Учителски събор" преди време, 12 000 преподаватели от цялата страна слушаха сладки приказки в стил "светли бъднини" за новите реформи в училище. Та дори получиха и (макар и несъгласувано!) обещание за по-високи заплати. По един сандвич, бързо кафе с цигара, малко музика за настроение и хайде обратно към редовите проблеми на школото.
От МОН сякаш гледат българското образование през розови очила. Разписват се целофанни реформи, обличат се в популизъм очаквания, а реалността така и не е част от дневния ред на експертите чиновници.
А каква всъщност е действителността?
Още в началото на това лято стана ясно, че се очертава сериозна липса на учители по места. Най-много се търсят преподаватели по математика и информационни технологии. В Бургаско например трябват биолози и химици, учители по всички предмети се търсят в Добричка област, като най-голям глад има за преподаватели по английски език. Така е и в малките населени места - не достигат учители по чуждите езици, защото те най-често започват работа в частни школи заради по-доброто възнаграждение например.
В област Стара Загора пък се усеща дефицит на млади учители, а в Монтанско не достигат тези, които водят часовете по информационни технологии. Все пак не липсват кадри по физическо възпитание и спорт, което действа някакси обнадеждаващо.
От Агенцията по заетостта наскоро обявиха, че най-голям недостиг има сред учителите за прогимназията (между пети и седми клас) - около 612 бройки. 210 са нужните преподаватели в основното образование. Над 150 са само за област Варна. Традиционно в София се търсят по-малко квалифицирани кадри.
От всички тези числа става безспорно ясно, че българското средно образование не преживява особен разцвет. С оглед на тенденциите, че професията не е особено привлекателна за младите, съвсем скоро ще бъдем изправени пред ситуацията да се чудим кой ще обучава новите поколения на България. Но държавата се интересува от образованието почти толкова, колкото се грижи и за културата - чрез кухи реформи, поставени в лъскава опаковка с етикет "Ексклузивно".
Нов закон ми дай
Широко афишираният Закон за предучилищното и училищното образование, който влезе в сила точно преди десет дни, - на 1 август - буди, меко казано, недоумение в основни свои положения.
Огромна част от училищата у нас са в процес на промяна на имената си. Средното общообразователно училище, познато като СОУ, ще трябва да се прекръсти на Средно училище, непознато като СУ. Природо-математическите и хуманитарните гимназии, познати като ПМГ и ХГ, ще се се прекръстят на Профилирани гимназии, непознати като ПГ. Тази козметика ще доведе до промяна на трудовите договори, печати, промени на банковите сметки и електронните подписи. Тоест куп тотална бюрокрация, която ще отвори излишна работа на директори преди 15 септември. Да не говорим, че голяма част от учителите ще прекратят отпуските си, за да "влязат в час" с изискванията.
Друга новост с адрес МОН е, че дипломата за основно образование ще се взима вече след седми, а не както досега, след осми клас. Ако учениците искат, ще имат възможност да кандидатстват за професионалните или профилираните гимназии дори с лоши резултати от т. нар. Национално външно оценяване. Още от следващата година пък зрелостниците ще ходят на матура след баловете си. А сега си ги представете след баловете на ДЗИ. Тъпо, нали?!
До 5 септември училищата трябва да разработят новите учебни планове за първи и пети клас, но пък ще се учи по старите учебници. Само по история за пети клас ще бъде отпечатан нов учебник. А това на какво Ви прилича?
В начален курс няма да има оценки, а учителите сами ще решават как да оценяват децата. Освен това ще се изисква аргументация за "оценката" пред целия клас. С новия закон МОН ще отпуска пари и на частните училища.
Това са само част от грандиозно афишираните реформи в средното училище, които някакси заобикалят съдържателните въпроси с липсата на кадри, отсъствието на интерес към образованието сред повечето подрастващи и за съжаление, сериозната девалвация на професията.
Тази реформа, уважаеми читатели, прилича много на съдебната. Около нея всеки приказва, изразява воля и желание, демонстрира решителност пред медиите, а като дойде време да се върши работа, проблемите се разписват на евтина хартия със скъпо мастило.
Ако от просветното ведомство не обърнат внимание на основните въпроси, които сега замитат под чиновническия килим, скоро няма да страдаме само от липса на учители, а от недостиг на човеци. Защото семейството и училището са фундаментални стожери при формирането на човешкия характер. И ако сред тях нещо е скъсано или недомислено, последствията са много-много болезнени за обществото.
Автор: Румен Скрински
