Напрежението сред ромското население у нас в последните дни, предизвикано от слуха, че държавата ще отнема деца без причина, предизвика множество въпросителни. Дали е предизборно, или не, не можем да бъде категорични. Но е факт, че стратегията с манипулацията действа.
Браво! Хитър ход! Ама жалък! Да припомня, че до анонимност и насилие (защото случващото се определено е анонимно насилие над деца) прибягват само най-слабите и най-страхливите. Онези, на които им липсва доблест и смелост да покажат лицето си. Онези, които нямат аргументи. Онези, които се срамуват от себе си. Проблемът е, че никой не го предвиди и не реагира по предварителен план. Защото в България никой никога нищо не предвижда, не поглежда напред, не се допитва до гражданите, не обмисля какво би могло да се случи и тогава да действа, а вместо това, като връхлети кризата, действаш както дойде.
Първо, анализирайки ситуацията, при която роми масово се втурнаха да прибират децата си от училище, стигаме до първоизточника, а именно - въпросната Национална стратегия за детето, или по-точно нейният проект. И явно подходът цели точно това - родители масово да спират децата си от училище и съответно, неграмотността и ранните бракове да нарастват. Случващото се е пореден урок, че властта така и не се научи първо да пита хората, да оповести плановете си за народа и после да действа. А уж те са избрани точно от хората и са поставени на високите постове, за да ги представляват, да бъдат лидери и водачи. Години наред, все още не им е станало ясно, че първото, което трябва да прави един лидер, е да се съобразява с мнението на онези, благодарение на които е на височайшата позиция. Но да се върнем на децата и родителите. Ако се бяхте допитали до тях първоначално, сега нямаше да има нужда да овладявате кризисната ситуация.
Тъжното е, че не само ромите се "хващат на въдицата". А децата - без значение дали са ромски, български, турски, еврейски, япончета, или други - те не разбират защо се налага да преживяват подобни емоции. Да използваш най-малките за лична облага, е най-големият грях, който може да извършиш. И рано или късно, нещата си идват на мястото, всичко се връща и всеки си получава заслуженото.
Второ, ситуацията говори единствено за нивото на образование у нас. Защото образованите, но не само по документи, хора и мислещите, са информирани. Те знаят по какъв начин да анализират казаното от комшийката или натрапващото им се от телевизора. Всички останали приемат информацията за чиста монета. И се страхуват, без да знаят всъщност защо. И тук е моментът да кажа - да, ако говорим за родители, които използват децата си, за да просят - те задължително трябва да бъдат отнемани. Защото тук причина има. И законова норма има за това. А примерите за просещи малучгани и родители с бебета на ръце в Асеновград например са десетки. Всичко се повтаря през съботните дни. Повтаря се и в дните, когато християните се прекланят пред паметта на своите близки на Задушница. Но отговорните се правят, че не виждат какво се случва (а може и наистина да не знаят, знае ли човек колко надалече стига погледът им).
Трето, за какво ѝ са на Норвегия точно българските или ромските деца от България? Каква е конспирацията? Досещам се. Сигурно в Норвегия (която е страна с един от най-високите стандарти на живот) не достигат малчугани за попълване на бройките в детските градини и училища. Та, решили да си щипнат от тук от там. Стига глупости! Още по-малко, ако се бяха замислили хората, така надигащи се против Стратегията, щяха да се досетят, че деца директно от училище никой няма право да прибира без знанието на родителите.
Четвърто, "ние чухме, че няма Стратегия, ама си защитаваме децата". От какво? Защото сме майки... ама от какво ги защитаваме, не можем да ви отговорим. Или смисълът е да има крещене и шествия и нас малко по тоз телевизор да ни дават.
И накрая, пето - след като вицепремиерът Томислав Дончев насочи вниманието към ръководителя на пресцентъра на Министерството на отбраната Александър Урумов, нещата пак придобиха комичен вид. Как, кога и защо се е стигнало точно до личността на Урумов, какви следи водят до него, до днес не става ясно. За да се установи вина, не Красимир Каракачанов трябва да ходи да пита човек, с който го свързват много неща, дали е виновен - трябва да има истинско разследване и търсене на доказателства. Защото "Москва не вярва на сълзи!" Точно това, което се случи, е начин да се замаже положението - ако е невинен, има нарочен натиск за нещо, вътрешнополитически игрички. Ако е виновен, има само напомняне, че ще му се сложи каишка, но бива оставян в момента да продължи да действа ТАКА! Защото г-н Урумов всъщност публично нееднократно е обяснявал за "норвежките мрежи" и "нечестивците", но чудно сега как от блогът му точно интернет връзката от поста по-долу нещо изчезна ...
И последно, уважаемите ангажирани с проблема с паниката сред родители от цяла България заради разни слухове допускат поредната грешка, като типично по детски сякаш казват "той започна пръв". Нека не се заблуждаваме. Разкритията на престъпления не са най-силната страна на България. Но пък има слаба надежда, че все пак може да се открие лек срещу нежеланието на ромите да ходят на училище и желанието им да се женят и да раждат още докато те самите са деца. И този лек е обществена тайна, която никой не иска да признае, а именно - по-сериозни наказания и отговорност и контрол по санкционирането и събиране на глобите от нарушителите.
Автор: Атанаска Маркова
