Редно ли е нацисти да говорят по телевизията и радиото, да дават интервюта за вестници? Въпросът също гласи: носи ли журналистът отговорност за това кого е поканил, и ако да, то каква? Отговорът търси Татяна Ваксберг.
Докъде се простират границите на свободата на словото? Ако съдим по реакциите, с които беше посрещната новата Националистическа партия, явно това е доста сложен въпрос, поне за България. И как да бъде показвана подобна партия в медиите?
Консенсусът е само по един въпрос: ако в студиото се чуе реч на омразата, то отговорност за нея носи онзи, който я изрича. Въпрос номер две обаче е по-сложен - какво да кажем за журналиста? Той самият носи ли отговорност за цялостното послание, което излиза от студиото му?
"Йерсилд срещу Дания"
За адвоката по човешки права Йонко Грозев отговорът е очевиден: журналистът има право "да кани всякакви гости, но не и по начин, чрез който се отива отвъд обикновеното регистриране на ксенофобски възгледи в обществото. В Европейския съд по правата на човека стандартът е заложен още през 1994 г. с делото "Йерсилд срещу Дания".
Йенс Олаф Йерсилд е радио-и телевизионен журналист от Копенхаген, който през май 1985 г. взима интервю от група скинхедс /Бръснати глави/. Впоследствие националният съд на Дания осъжда журналиста за пропаганда на расизъм.
Текстът на интервюто на Йерсилд е публикуван на страницата на Европейския съд по правата на човека. Той показва, че Йерсилд е провел 5-6 часов разговор на запис със скинарите, а впоследствие го е свел до около 9 минути, излъчени в ефир. В близо 50 на сто от излъчения материал скинарите отговарят на въпроса защо са регистрирани като криминално проявени още от 14-годишна възраст, защо са обирали бензиностанция, по каква причина нямат работа и живеят от социални помощи и дали не ги е страх от затвора.
В студиото присъства и социален работник, който пояснява, че определени райони в Дания страдат от хронична бедност и безработица, като това тласка редица млади хора към расизма. Водещият определя интервюираните като екстремисти и като хора, мразещи малцинствата. А в останалата част от интервюто Бръснатите глави наистина казват, че "негрите не са човешки същества", че "белите трябва да си възвърнат правото да имат черни роби" и че "се възхищават на Ку-Клукс-Клан".
Съдът оправдава журналиста с аргумента, че в студиото е имало и друга гледна точка (на социалния работник), а отношението на журналиста към расистите е било негативно, като това е проличало по това, че той е обърнал внимание на криминалното им минало и е задавал критични уточняващи въпроси, свързани с расистката им ориентация.
"Журналистът не може да изразява съгласие с расисти и ксенофоби", добавя Йонко Грозев. "И като казвам "съгласие", нямам предвид нещо буквално от типа на това журналистът да каже "съгласен съм с вас". Съгласието бива експлицитно и имплицитно, все пак. Изключено е такива гости да се изслушват безкритично или неутрално, изключено е и да не им се задават адекватни въпроси".
Журналистът не е безкритичен наблюдател
Според председателя на Българския Хелзинкски комитет Красимир Кънев правната рамка дава голяма свобода на журналиста, стига той да осигурява разнообразие на гледните точки и да не изслушва безкритично расистката реч. Според него обаче: "Разглеждането на журналистиката през тясната оптика на правото е неуместно. Журналистите не по-малко от политиците са отговорни за качеството на обществения дебат. Когато канят своите гости, те би следвало да се уверят, че макар и да отстояват различни гледни точки, тези гости имат някакво общо поле на консенсус.
Изявления от типа на приказките на Боян Расате, че африканците са маймуни, не предлагат никакво общо поле на консенсус и биха принизили разговора дори и с най-компетентния опонент. Той би бил принуден рано или късно да навлезе в контрааргумента, че хората не са маймуни. И качеството на този разговор няма да е отговорност само на условния Расате, а на съответния журналист".
"Някои теми не подлежат на дебат", казва още Красимир Кънев, който през 2010 година издаде в съавторство с още четирима експерти книгата си за свободата на изразяване. Според него журналистите до голяма степен определят хода на обществения дебат и затова би следвало да полагат усилие за всяка своя изява - "да осигуряват гости с определена комуникативна компетентност, да са наясно те самите с темата, която обсъждат, да имат и отношение към качеството на разговора".
Източник: Дойче веле
