В наши дни и във връзка с безпрецедентната пандемия, причинена от Covid-19, се чуват все повече гласове за бъдещето на Европейския съюз (ЕС). Лансират се вече и прогнози за това как ЕС ще се разпадне и "нямало как" да просъществува в бъдеще.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Определено управлението на ЕС е поставено на изпитание, но това е съвсем нормално при тези условия. Не само ЕС, но и целият свят е изправен пред проблемите, които създаде настоящата пандемия. В тази връзка е съвсем естествено да има по-правилни или по-неправилни оценки, адекватни или неадекватни решения, взимани често ad hoc и, в крайна сметка, може да се забележи дори и стъписване. Нали си даваме сметка, че когато говорим за ЕС, става дума за доброволно икономическо и политическо сдружение от суверенни държави, обвързани в рамките на своята договореност в условията на мир, а не говорим за единна държава, която има достатъчен опит при противодействие в екстремна обстановка, защото срещу настоящия вирус се води битка точно като в световна война, но с невидим враг? Освен това, видя се в един момент, че администрацията в Брюксел беше недостатъчно подготвена за подобна ситуация като настоящата. Във всеки случай, обаче, много бързо и настойчиво някои недоброжелатели на ЕС бързат да го погребват, вероятно защото така им е подсказано или най-малкото, защото на тях така им се иска.
Целесъобразно е да се разсъждава върху днешната структура и управление на ЕС от една страна и от друга – подобни беди като Covid-19. В този контекст си струва да си спомним, че "бащите" на ЕС са били хора, които са мечтали за създаването на Европейски съединени щати, защото по онова време (1950 г.), когато те са реализирали първите стъпки към европейска интеграция, а и до днес, Съединените американски щати (САЩ) са страната, която за мнозина е била и остава еталон за успешно управление на голяма държава с многомилионно и разнородно по своя характер население.
Преди всичко трябва дебело да се подчертае, че ЕС е най-големият осъществен досега мирен проект в световната история, разглеждан като подход и практика за сдружение на независими държави от гледната точка на броя на участващото в него население (близо половин милиард), брой страни (27), разположени на значителна площ (~4,5 милиона кв. км) и място, което с пълно основание се смята за люлка на човешката цивилизация. Може с убеденост да се твърди, че този проект на XX-ти век е определено успешен, защото се явява контрапункт на войната, разглеждана като средство за взаимоотношения между народите, а и защото към ЕС проявяват непрекъснат интерес нови държави, някои от тях дори и извън континентална Европа.
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
С поглед назад в историята може да се забележи, че опити за прекроявания на картата на света, и в частност на Европа, са правени още във времето на Александър Македонски, по-късно във времето на Римската империя и още по-късно при Карл Велики и Наполеон, при които значителни маси от населението на различни племена и народи са били подчинявани, обединявани и разединявани в резултат от водени войни. В Европа са правени опити и за други обединения на големи маси от хора въз основа на лансирането на религиозната доминация в рамките на Османската империя (XIV–XX век), идеологията на националсоциализма в Германия (1933–1945г.) и др. Всички тези експерименти, в крайна сметка са се проваляли, защото са се основавали на насилието върху определени групи и етноси от хора, над инакомислещите, над различните, подчинени със сила на метрополията народи – всеки от тях със своята култура, език, религия и традиции.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Целесъобразно е да бъдат разгледани конспектно два конкретни и емблематични примера от по-ново време.
Голям по своя мащаб и определено успешен проект, отнасящ се до обединението на известен брой английски колонии, е създадената през 1776 година на територията на Северна Америка нова държава. В онзи момент емигриращите, търсещи нов дом и място за препитание небогати европейци от Англия, по-късно от Западна, Северна и Централна Европа, завземат териториите на Северна Америка и се настаняват трайно там, изтласквайки и елиминирайки методично коренното езическо население с по-нисък от европейския – материален, технологичен и интелектуален, статус. От друга страна, нуждата от работници, основно за земеделието на Юга по онова време, се е задоволявала с принудително заселване на значителен брой чернокожи мъже и жени от Централна Африка, включително и с помощта на Стара Европа, използвани директно като роби. След една огромна по своя мащаб война, водена между южните и северните територии на Северна Америка в периода 1861–1865 г., в която основно се воюва за и против този късен колониален модел, се стига до траен мир, отменящ робството, който продължава и до днес, като се формират относително обособени административни територии (щати) – отначало 13, достигайки по-късно до 50 – всеки със собствено законодателство и полиция. Новата държава има обща конституция и армия, и е управлявана под формата на федерална президентска република с големи правомощия на президента, притежаващ правото на два последователни мандата и с помощта на двукамарен парламент. Моделът на САЩ е ефективен към онзи момент при създаването на Новия свят, благодарение на поддържаната целенасочено и доминираща роля на частната инициатива в областта на земеделието и индустрията. Този модел за управление на новата държава успява по-късно и благодарение на развитието на кооперирането в отделните стопански сектори, въвеждането на механизация в различни стопански дейности при производството на стоки за пазара, транспорта, услугите, поощряваната имиграция към териториите, както и с постепенното намаляване на ролята на тъмнокожите роби. От края на XIX-ти век и до днес, САЩ, със своите изцяло частни индустрия и земеделие, са най-мощната икономика в света. В периода на Втората световна война САЩ създават ядреното оръжие, с което затвърждават лидерската си позиция в света. Постепенно ролята на чернокожото население се трансформира във времето от роби през XIX-ти век, през помощен персонал по-късно, до равноправни хора в наше време, който процес завърши до голяма степен чак през 70-те години на миналия XX век на фона на поддържането на многонационална и полирелигиозна нация, съставена от равноправни американци, принадлежащи към различни етноси, обединени от свещената за американците конституция и официалния английски език. Като апотеоз на непрекъснато развиващата се демокрация в САЩ може да се смята периодът 2009–2016 г., в който държавата се управляваше от тъмнокож президент (Барак Обама).
Вторият, голям по своя мащаб, проект в световната история от XX век, свързан с обединението и управлението на големи маси от хора с разнороден етнически, културен и религиозен характер се отнася до създадения през 1922 г. Съюз на съветските социалистически републики (СССР), разположен върху огромна и слабо населена, но богата на ресурси територия, с начало – Балтийско море и край – Тихия океан, в която силово се обединяват 15 републики. Този съюз просъществува 70 години, но се разпадна, защото се основаваше на идеология, с която се лансираха принудително някои на пръв поглед добре приемащи се обществени принципи, но липсваше основният генератор за развитието на стопанството във всяка една държава – частната инициатива. В бившия СССР се водеше остра и силова партократична битка на държавно равнище с религиозните общности, което откъсна ниската прослойка на населението от този проект. В СССР, с помощта на мощен репресивен апарат, се водеше жестока идеологическа битка с по-богатите, с различно мислещите и неподчиняващите се интелектуалци, като се използваха откровено крути решения от типа на лагери за унищожение на хора и места за принудително заселване, най-често в далечния и суров със своя климат Сибир. СССР успя да създаде ядрено оръжие и впоследствие да натрупа огромни запаси от него за сметка на нисък икономически статус на отделния човек в държавата. По този начин тази най-голяма по площ държава в света стана и военна суперсила, с която трябваше да се съобразяват останалите нации. С икономическия крах на СССР през 1991 г. обаче се доказа, че такива фундаментални понятия като обществена инициатива, колективна собственост върху средствата за производство и земята, атеизмът и еднопартийната система, са икономически неефективни подходи при управлението на която и да било държава, включително и в страните извън СССР, които той беше подчинил след Втората световна война. Не случайно голямата част от тези страни се присъединиха веднага, а други са в процес на присъединяване към ЕС.
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
В настоящия момент двата основни макроикономически параметъра – Брутен вътрешен продукт (БВП) и БВП/човек (средната покупателна способност на отделния човек) в двете свръхядрени сили – САЩ и Русия, явяваща се основен наследник на СССР, са съответно:
• САЩ: БВП = 21439 000 000 000 $ и БВП/човек.год.= 65112 $ при население от 328 239 000 души;
• Русия: БВП = 1657 000 000 000 $ и БВП/човек.год.= 11305 $ при население от 146 800 000 души.
Посочените числа са достатъчно красноречиви и не изискват коментар.
Отново с поглед назад може да се констатира, че в Първата световна война (1914–1918 г.) загиват 10 милиона и други 20 милиона жители на света са осакатени. По това време има и пандемия, по-страшна от сегашната, която покосява десетки милиони хора в целия свят - испанският грип. Пак по това време, заедно със стремежа за реванш от страна на изгубилите войната, започват да си проправят път и идеите за мирно развитие на народите в Европа.
Още преди Втората световна война и по време на нея, която отнема живота на около 75 милиона души и осакатява други 25 милиона, успоредно с неизбежното противопоставяне между двете тоталитарни системи – тази на германския национал-социализъм и онази на съветския комунизъм, няколко емблематични личности от двете враждуващи от столетия държави – Франция и Германия, открито лансират идеите за коопериране, за сътрудничество и за отказ от войната като средство за решаване на проблемите на отделните нации и съответните различия помежду им. Длъжни сме да отбележим техните имена.
1. Шарл дьо Гол – главнокомандващ френската съпротива по време на окупацията на Франция от Германия. Дьо Гол беше убеден демократ и радетел за създаването на Съединени европейски щати по подобие на американските.
2. Жан Монè – член на временното правителство на Франция по време на войната, радетел за създаването на федерация от типа Съединени европейски щати, лансирайки идеята си по формулата: "стъпка по стъпка към крайната цел".
3. Робèр Шумàн – последователно министър на финансите, външен министър и министър-председател на Франция в периода 1945–1953г. Шуман дава гласност на идеите на Жан Моне и на 09.05.1950 г. предлага споразумение между Германия и Франция в областта на две ключови дейности, свързани с добива на въглища и обработката на стомана.
4. Людвих Ерхард – центрист, християндемократ, професор, д-р по икономика и идеолог на изпитаната след войната в практиката, и защитавана от неготеория за социалното пазарно стопанство. Ерхард е определян в Германия след войната като "баща на нацията", канцлер в периода 1963–1966 г.
5. Конрад Аденауер – канцлер на Федералната република Германия в периода 1949–1963 г. и горещ радетел за европейско сътрудничество и европейски военен съюз.
Непосредствено след Втората световна война идеята за създаването на Съединени европейски щати е изглеждала твърде нереалистична, защото държавите в Европа имат разнородна форма на управление. До войната 16 от тях са монархии, а 14 – републики. След войната монархическата форма на управление е заменена с републиканска в 4 държави: България, Гърция, Италия и Румъния. Може да се смята, че монархиите по-трудно биха тръгнали по пътя на частичен или пълен отказ от суверенитет и обединение в една обща федерална (щатска)структура.
Официално признатите или преобладаващо изповядваните сред населението религии в различните държави в Европа са също разнородни. Католицизмът е доминиращ в 12 европейски страни: Австрия, Белгия, Ватикана, Италия, Ирландия, Испания, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Хърватска и Чехия. Източно православие се изповядва в 4 страни: България, Гърция, Кипър и Румъния. Протестантството е разпространено в страните от Северозападна и Централна Европа. То е традиционно вероизповедание във Великобритания, Германия, Дания, Естония, Латвия, Нидерландия, Норвегия (нечлен на ЕС), Финландия и Швеция. Страните, които проявяват интерес към обединена Европа, са също нееднородни от религиозна гледна точка. Турция, например, която има претенцията да бъде смятана за европейска държава, макар че само 7% от територията ѝ е в континентална Европа, е с ясно изразено мюсюлманско вероизповедание. В Албания, Косово и Черна гора също се изповядва мюсюлманската религия. Страни като Армения,Грузия, Северна Македония,Молдова, Сърбия и Украйна са източноправославни. Може да се смята, че многообразието в религиите е на този етап предпоставка за по-трудни стъпки в посока към превръщането на Европа в съединени щати от типа на американските.
Разнообразието в покупателната способност на населението за страните в самия ЕС, както и останалите страни от Европа, се явява също пречка за по-нататъшна интеграция, защото диспропорциите са значителни. В дъното на таблицата са държави като Албания, България, Северна Македония, Румъния и Сърбия, а на върха са Люксембург, Ирландия и Норвегия. Размахът в стойностите на покупателната способност (БВП/човек) на населението в отделните държави е от порядъка на 10 пъти между най-бедните и най-богатите държави. Това драстично разминаване изисква да бъдат направени ефективни стъпки към сближаване (кохезия) между отделните държави, след което би било повече възможно да се мисли за нова форма на обединение. Следователно основният въпрос за обединението на Европа във федерална структура се свежда до това как по-слаборазвитите страни в Европа да догонят силно развитите или като начална стъпка в това отношение би била по-реалистична целта за достигането до средното равнище в ЕС от страна на по-слабите икономики. Този въпрос се отнася както до покупателната способност, така и за отбранителната. На дневен ред, наред с постепенно въвежданата в момента обща валута, общо законодателство, съд и др., стои остро и въпросът за необходимостта от обща европейска армия. С други думи, разбираемо е, че проектът ЕС ще търпи сериозно развитие в бъдеще.
През 2020 г. ЕС, заедно с останалата част от света, изпадна в условията на пандемия, причинена от новия коронавирус. Заразата порази стотици милиони хора, а броят на починалите достигна милиони. Днес се видя на практика острата необходимост от общи и съгласувани действия, защото спасяването поединично не води до най-добрите резултати. И точно в този момент плъзнаха политическите доводи "за" и "против" европейската интеграция, а и защото не са малко онези, които искат да ловят риба в мътна вода.
Авторът на настоящата статия смята, че днешният момент е изключително подходящ за начало на задълбочена дискусия, свързана с възможните реални стъпки към осъществяването на следващата по-радикална форма за евроинтеграция в посока към създаването на федерална структура, подобна на САЩ. Ето моите аргументи:
I. При преструктурирането на днешния ЕС в нова федерална структура подобна на САЩ ще бъде изключително важно да бъде създадена нова обща федерална армия с централно командване, организирана на база на съществуващата Организация на Северноатлантическия договор (НАТО).
II. При преструктурирането на днешния ЕС в нова федерална структура подобна на САЩ, с оглед постигането на икономическа кохезия в рамките на новата интегрална структура, е изцяло целесъобразно създаваните нови високоефективни технологии в страните от ЕС с висок технологичен потенциал да не бъдат насочвани, както досега, към страните от Далечния изток, а към страните-членки на ЕС с по-нисък технологичен и стопански потенциал.
III. При преструктурирането на днешния ЕС в нова федерална структура подобна на САЩ е целесъобразно да бъде усъвършенствана днешната европейска съдебна система, като се запазят отделните за страните-членки съдебни системи, но при максималната им съгласуваност с наличния в момента Съд на ЕС.
IV. При преструктурирането на днешния ЕС в нова федерална структура подобна на САЩ ще бъде наложително да се лансира използването на общ официален език, например английския, като се запази изцяло правото и възможността за изучаване и използване на отделните национални езици на регионално и федерално равнище. Наложилият се в световен, както и в европейски план английски език, е подходящ и защото с приемането му като официален федерален език ще бъде оставен мост към Великобритания, която мъчително напусна без договор ЕС със сериозни обструкции от страна на Ирландия, като същевременно официалният английският език ще продължи да улеснява комуникацията със САЩ.
V. При преструктурирането на днешния ЕС в нова федерална структура подобна на САЩ, както и във връзка с настоящата пандемия, която като бедствие може да се появява циклично в Европа и в света, ще бъде изцяло целесъобразно да бъде формирана нова федерална европейска здравна система, включваща както изработването на строги и единни здравни норми и правила, така и обща технологична медицинска екипировка за ефективни действия в условията на епидемии, пандемии и при евентуална война.
VI. При преструктурирането на днешния ЕС в нова федерална структура подобна на САЩ, ще бъде задължително федералната администрация да се оптимизира до един разумно устойчив и достатъчен минимум при непременното изискване за доказано най-добър професионализъм, потвърждаващ се с помощта на перманентно и строго провеждащо се атестиране, защото по принцип всяка администрация има естествената склонност да се себедоказва, да се рои и да "твори" срещу заплати, които в много от случаите не съответстват както на поетите ангажименти от страна на самата администрация, така и на възможностите на данъкоплатците.
VII. При преструктурирането на днешния ЕС в нова федерална структура подобна на САЩ, ще бъде целесъобразно да се реши генерално въпросът за прииждащите мигранти към ЕС, като се приложи строг и филтриран подход, включващ доказан произход, образование, социален статус и мотиви, какъвто строг подход прилага в момента САЩ към непрекъснато прииждащите от десетилетия към тях мигранти, търсещи по-добър живот. Спрямо имигрантите е целесъобразно да се прилага режимът на покана и допускане, а не на самопокана и пропускане.
VIII. При преструктурирането на днешния ЕС в нова федерална структура подобна на САЩ, ще бъде целесъобразно да се усъвършенстват и уеднаквят параметрите на образователните системи в страните от ЕС, като се обърне основно внимание върху сферата на висшето образование, изследванията и технологиите в областите на природните и технически науки с оглед създаването на нов, мощен и висококонкурентен иновационен потенциал за произвежданите пазарни продукти в новата федерална структура. Не бива да се изпуска предвид максимата, че в основата на просперитета на всяка нация стоят двата стълба на стопанството – индустрията и земеделието.
IX. При преструктурирането на днешния ЕС в нова федерална структура подобна на САЩ ще бъде целесъобразно да се усъвършенстват нови единни норми за управление на земеделието и животновъдството, съобразени с регионалните особености и възможности на всяка една федерална единица в рамките на постигането на обща федерална аграрна политика.
Авторът на настоящата статия е убеден, че при наличието на обща воля от страна на лидерите от страните на ЕС, при извършването на усърдна работа в законодателните структури на отделните страни, както и в Европейския парламент, може да се очаква успех в посока към създаването на новата федерална структура. Тази нова федерална държава не е необходимо да копира името на САЩ, като замени определението американски с европейски. Напълно е възможно новата държава да запази днешното си име (ЕС), като промени своята структура, за което вече стана дума по-горе .С абсолютна сигурност може да се твърди, че тази нова държава ще има потенциала да бъде една от най-силните в света. И отново, както преди 70 г., тази трансформация трябва непременно да бъде осъществена по мирен път, както и по пътя на достигнатото общо убеждение, че от създаването ѝ ще се реализират редица предимства и ползи за едно значително по брой население, което, в процеса на непрекъснато протичащия интеграционен процес, ще надмине по численост половин милиард. Тази нова структура ще се основава само и единствено върху принципите на демокрацията и без лансирането на лъжливи и кухи идеологии.
Разбира се, че за постигането на мечтата на "бащите" на ЕС щетрябва да се работи упорито и целенасочено. Необходимо е разбирането, добрата воля и прозорливостта на днешните управляващи на държавите-членки на ЕС за необходимостта от тази стъпка. Заблуда би било ако се сметне, че едно подобно обединение може да се осъществи лесно и бързо, но за него трябва вече, или по-скоро отново, да започне да се говори. Другото означава застой, а в по-лошия случай– връщане назад към тъмното минало.
Автор: проф. д-р инж. Николай Ангелов, д.т.н.
