Всяко чудо за три седмици – това е новият рефрен що се отнася до една от най-скандалните сделки, на които България стана свидетел. Ако сте забравили – става въпрос за сделката с ЧЕЗ.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
След като преди две седмици беше достигнат пикът на недоволството – с изслушването на собственичката на купувач "Инерком България" Гинка Върбакова в Народното събрание, нещата полека-лека отиват към забвение. А политиците, особено когато управляват, много обичат при голям скандал нещата да се заметат под килима и там да си останат.
И както толкова много скандали в България – направо казано всички по-значими, така и този отива лека-полека по пътя на безобразието, за което няма да се търси отговорност. Не вярвате ли – вижте само какво се случи през последната седмица.
1. Мълчанието за оставката на министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Това е особено крещящо тревожен сигнал предвид факта как беше анонсирана тази оставка. Лично премиерът Бойко Борисов обяви, че посъветвал Петкова да отиде в Народното събрание да си депозира оставката, като още тогава възникна въпросът откъде-накъде това ще става в парламента, а не пред Министерския съвет? Последваха разяснения кога ще се гледа оставката на Петкова на коалиционен съвет от управляващите – първо беше след 5 дни, после след 6, за да излезе накрая вицепремиерът и министър по отбраната (?!?!?!) Красимир Каракачанов и да каже в предаването "Лице в лице" на bTV, че Теменужка Петкова си остава енергиен министър, като това било решено на общо събрание между ГЕРБ и "Обединени патриоти", без обаче на него да присъстват "всички министри". И това е – оттук-нататък нито дума по въпроса, особено от страна толкова разговорливия иначе Борисов. Защо така - нали той е премиер, негово задължение е да обяви приема или отхвърля окончателно оставката на свой министър, а не нещата да стоят в положение "stand by"?
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
2. Намеците държавата да не се меси. На първо място думите излязоха от устата на финансовия министър Владислав Горанов, който веднага побърза да уточни, че това си е негово лично мнение и щом правителството искало държавата да влезе в ЧЕЗ, той щял да се съобрази. После обаче и от "Инерком България" заеха такава позиция – не лично Гинка Върбакова обаче, която Горанов държеше за ръчичка в Министерския съвет след срещата с Бойко Борисов, но не и преди ДПС да стори същото – след като партията на Ахмед Доган направи семинар и председателят ѝ за пред обществото Мустафа Карадайъ заяви, че темата "ЧЕЗ" е подготовка за управление от страна на ДПС. Всички интересуващи много добре знаят кой от сегашното правителство ходеше по кафенетата с Делян Пеевски – Владислав Горанов!
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
3. Липсата на законов механизъм за държавна намеса преди да бъде де факто избрана "Инерком България" за купувач на българския бизнес на ЧЕЗ. Куп експерти и политици изприказваха един тон приказки как държавата нямало как да се меси в частна сделка и Законът за енергетиката бил виновен за това. Като оставим настрана въпросът със законодателния процес и какви хора пишат законите в България, остава един още по-важен въпрос – след като и ДАНС, и външното разузнаване знаят, че ЧЕЗ иска да си тръгне от България и са докладвали за това преди години, държавата защо не се включи тогава в наддаването? От ЧЕЗ също заявиха, че са предлагали такова нещо, макар че сега управляващите, които са на власт реално от 2009 година насам с изключение на провалената година на Пламен Орешарски като кукла на конци на ДПС и БСП, гледат да отричат до дупка, че чешкото предложение дошло по тяхно време. Явно държавата, независимо кой я е управлявал, когато ЧЕЗ са ѝ предлагали сделка, не е искала. Защо? Защото няма пари ли? Или защото е нерентабилно? А ако предложението е дошло по времето на Орешарски, значи е още по-скандална позицията на БСП сега – защо не са се сетили преди 4 години?!
Всички тези обстоятелства само сочат как нещата отиват към това българският бизнес на ЧЕЗ да отиде под контрола на незнайно кого – поне публично. А зад кулисите така смърди, че никой със сигурност не може да каже при КОЙ точно ще ходи енергото. Със сигурност е ясно едно – ще е при някой, който лесно ще бъде контролиран от тези, докарали ли ни до положението на съвременна рая.
Автор: Ивайло Ачев
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
