Тази сутрин икономистът Георги Ангелов oт "Отворено общество" предупреди, че проблемите с инфраструктурата у нас ще се задълбочават все повече, тъй като по негови изчисления само след 3 години - през 2020 г., в България ще има 4 млн. регистрирани автомобили.
Тази статистика звучи стряскащо за мащабите на малка България. Още по-стряскащо е, че е невярна. Прогнозите за 4 млн. коли през 2020 г. са прекалено подценяващи автотемповете в страната ни. Уви, по данни на МВР българите отдавна притежават над 4 млн. автомобила.
Към началото на месец юли 2016 г. регистрираните коли у нас са били точно 4 130 195. Днес вече са повече.
Оказва се, че в бедна България всеки е с кола. И неадекватно многото за стандарта ни на живот автомобили не са преувеличение.
Малко данни за сравнение:
Към 1 януари 2016 г. в Германия е имало 45 071 209 коли при 82 175 700 души население. Тоест, 54% от германците имат автомобили.
Към края на 2015 г. във Великобритания е имало 36 500 000 регистрирани превозни средства, от които 30 300 000 коли, при 65 314 900 души население. Тоест, 55%/46% от британците имат автомобили.
Към 31 декември 2015 г. в Норвегия е имало 2 610 352 коли при 5 213 985 души население. Тоест, 50% от норвежците имат автомобили.
И сега интересното.
Към юли 2016 г. в България е имало 4 130 195 коли при 7 364 570 души население. Тоест, 56% от българите имат автомобили.
Отново се получава така, че живеем в страната на парадоксите - хем Германия, Великобритания и Норвегия са по-богати страни, хем процентно имат по-малко коли. Защо е основният въпрос, на който трябва да си отговорим. И отговорите изобщо няма да ни харесат.
Вероятно на Запад имат причини семействата да не притежават по 2-3 15-годишни таратайки. Вероятно имат причини да са въвели годишни данъци за автомобилите си далеч по-скъпи от 20 - 30 лв. Вероятно имат причини да са устроили системите си така, че разходите по един автомобил да не са толкова ниски, че да можеш да си позволиш два или три. Факт е, че в чужбина се карат по-нови автомобили и общественият транспорт е по-развит. Но е и въпрос на култура.
Още: Здравословни ли са наистина алтернативите на захарта?
Още: Германия ли е виновна за високите цени на тока в Европа
Автор: Десислава Любомирова
