Къде се намира България в "Индексите за устойчиво управление", които ежегодно "мерят пулса" на десетки държави? Екологически (почти) отличник, но със слаба социална политика.
Авторитетната фондация „Бертелсман” представи мащабно изследване, посветено на перспективите за бъдещето пред 41 държави, членуващи в ОИСР и ЕС. България е на 35 място, неочаквано изпреварваща четири държави от ЕС. В изследването, озаглавено „Индекси за устойчиво управление”, България се нарежда пред Унгария, Хърватия, Кипър, Турция, Мексико и Гърция. А непосредствено над България в таблицата са Румъния и Чили.
Икономика и социална политика
По показателя „икономическа политика” България е поставена на 34-то място. Авторите посочват, че в страната има стабилизиране на макроикономическите показатели. Безработицата намалява, пазарът на труда е гъвкав, дефицитът е под контрол.
По-зле изглежда положението със социалната политика – тук България се намира на предпоследното 40-то място. Причина за тази ниска оценка са значителните пропуски в мрежата за социална сигурност, неравенството в доходите, слабостите в образованието. „Системата има трудности в приобщаването на малцинствата, чужденците и хората с образование под средното равнище. Не съществува цялостна интеграционна политика, широко разпространена е ксенофобията, която създава неблагоприятни условия за мигрантите”, констатира изследването. В него четем още, че качеството на здравеопазването в България не е високо, а по-добри грижи получават онези пациенти, които плащат за здравните услуги. Критика се отправя и към осигуряването на грижи за децата и към пенсионната политика.
В областта на еко-политиката България се нарежда на много доброто 16-то място – най-вече поради усилията да се поправят щетите, нанесени в епохата на НРБ, поради ниските емисии на въглероден двуокис и политиката за насърчаване на възобновяеми енергоизточници.
Демокрация и изпълнителна власт
35-то място заема страната по показателя „Демокрация”. Авторите на изследването посочват като пример въведеното преференциално гласуване, което дава възможност за по-голям избор, но и обърква гласоподавателите. Амбивалентна е оценката им и за системата за партийно финансиране и възможността да се провеждат референдуми. „Много частни медийни фирми са собственост на бизнес-групи с държавни поръчки, които осигуряват благоприятно отразяване, за да получат поръчките. Структурата на собственост често е непрозрачна”, четем още в изследването. Сред слабостите на българската демокрация се посочват още дискриминацията на ромите, на мюсюлманите и на чужденците, бавната съдебна реформа и неефективната борба срещу корупцията.
В рубриката „Капацитет на изпълнителната власт” България се класира на 36-то място. Авторите смятат, че сегашното правителство вече се справя по-добре с усвояването на еврофондовете и борбата срещу дефицита. А като „Благонадеждност на изпълнителната власт” България стои дори още по-добре: на 32 позиция. Но и тук има критични оценки: „Интересът на гражданите към политиката значително се повиши по време на протестите през 2013 г., но оттогава е фокусиран единствено върху няколко сегмента от политиката, които засягат големи групи хора. Политическата информираност е неравномерна. Медиите в повечето случаи не успяват да осигурят надеждна информация с високо качество”, пишат авторите на изследването „Индекси за устойчиво управление”.
Коментар на Александър Андреев Deutsche Welle
