Политическият елит на България, на прага на поредните предсрочни парламентарни избори, буди съжаление, срам, смях, възмущение и всякакви смесени чувства, освен чувство на възхищение. Той е "старото" вино, което така и не стана хубаво с годините, защото е направено от лошата реколта на кукловодите на родната демокрация. Той успя да "опие" и "опияни" няколко поколения българи, а тези които отказаха да станат част от тази вакханалия - или емигрираха, или се капсуловаха, не смеейки да повдигнат глава, изнасяйки целия преход на плещите си. Политическият елит успя да противопостави класите, да фрагментира социалните и културни връзки, крепящи чувството за единност на една нация, подменяйки значението на думите "морал" и "етика", успя и да вмени чувството за вина и срам у обществото, макар и двете да са присъщи единствено и само нему.
Още: Защо Гърция има толкова много пари
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Именно поради тези причини, нито в ГЕРБ, нито в БСП, нито в която и да е политическа партия не трябва да буди недоумение отношението на обществото към партиите. Промяната няма начало и край, тя не може да бъде предизборно мото на една или друга партия, нито зададена тема от социолози и политолози. Те нямат легитимността да зададат дневния ред на промяната. Тя е процес, който вече е започнал благодарение на естествения подбор и смяната на поколенията, или сиреч на единствената движеща сила, наречена "време". Новият елит идва, а старият не може и не иска да отстъпи. Защото мястото му в историята, макар и гарантирано, не е заслужено.
Предстоящите предсрочни парламентарни избори имат много малък шанс да успеят да произведат стабилно управление, просто защото модерното българско общество иска, а и трябва да зададе своя курс на развитие. Това е негово изконно право. Днешните политики ще бъдат тясно свързани с този нов курс, който е сегментиран въз основа на това, какво НЕ желаят младите хора - а именно, възпроизвеждаща се стара политическа система, раждаща само корупция, разруха, деградация, културен и ценностен упадък. Новите политически послания принадлежат на обществото, което се преражда по естествен начин. Те са в абсолютен противовес на досегашния политически елит, дотолкова, че евтините послания, повтаряни с години, вече носят смисъла на изстрадана лъжа. Ако лидерите на водещите партии си мислят, че ще могат да задържат и насочат обществената енергия в досега прокопаните коловзи, то Рубикон отдавна е преминат, а жребият е хвърлен. И този жребий им отрежда забвение. Политическата парадигма предстои да изживее своя катарзис, сблъсквайки се с кризите, диктуващи сигурността и благоденствието на една нация, защото лявото и дясното губят почва под краката си, когато предстои да бъде изкован, тепърва, общонационален смисъл.
Елитът на една нация не се изфабрикува в тъмни стаи, върху бюра, отрупани с дебели папки, пълни с досиета. Той се създава в училищата и университетите. Невъзможността на държавата да се справи с ключовите реформи в образованието, здравеопазването и съдебната система вече десетки години не е фикция от художествено произведение - тя е качествена, морална и функционална импотентност на един изфабрикуван политически елит, за който, когато завесите се спуснат, съществува единствено основният принцип на съглашението в името на миноритарното, а не общото благо.
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
На 26-ти март за пореден път ще застанем пред урните. Мнозина ще застанат просто пред телевизорите. Но поводът ще бъде добър, за да си припомним едни думи: "Ако е за Българско, то времето е в нас, а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме..."
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Тринадесет века история са прекалено много, за да позволим 25 години демокрация да поставят под въпрос националната ни отговорност.
Автор: Иван Велков, политолог
