Сигурно вече сте били поне на едно изпращане на абитуриент, къде с роднини, къде с приятелска компания. Нагледали сте се и на това, за което няма да говоря. Няма смисъл от нравоучения. У нас така се празнува: по много, като за последно, всички да чуят, всички да видят, всички да приказват за великото събитие, че ученикът и той човек ставал!
Абитуриентският бал е времето на прехода. Време, в което за една нощ символично зрелостникът влиза в света на възрастните и се предполага, че вече трябва да гради личността си, ако, разбира се, по-рано не се е осъзнал за това. Възприемано като особено специален момент, завършването на 12-ти клас у нас до голяма степен минава под формата на годеж, сватба и помен в едно - толкова мащабно е!
В другите държави обаче има малко по-различни традиции и сега ще им хвърлим бърз поглед - не за да се учим от чужденците, ни най-малко. Ще го направим просто за да се убедим, че като че ли само у нас, на Балканите, се празнува по този възторжено-еуфоричен начин, в който всичко е позволено.
В столицата на Европа Белгия и в някои части на Холандия например зрелостниците отбелязват завършването на образованието си като през последните 100 дни от школото си организират популярното "100-дневно парти". Характерно за това време е, че на последния ден от този период на средношколците им е "позволено" да извъртят всякакви номера на своите учители или съученици. Под "номера" не разбирайте нещо, което да урони авторитета и личността на този, към когото е приложено - всичко се прави с мярка и забавление.
В Австрия и Чехия така нареченият "бал" се прави в началото на съответната календарна година. Най-често през месеците януари и февруари - точно преди традиционния годишен изпит, който зрелостниците полагат.
Във Финландия учениците също празнуват в началото на календарната година. В страната е установено училищно правило, че онези, които са за последна година в школото, спират да посещават класната стая. Предполага се, че през този период, който им е даден, те се подготвят за държавните препитвания и изпитите за университет. За нощта на бала учениците обаче са задължени да разучат поне 10 танца, за да бъдат на ниво в празничната нощ.
В Унгария пък всеки клас научава танц, който представя в началото на балната вечер, като задължително е хореографията му да е подготвена прецизно и дълго време преди самото събитие.
Във Великобритания традицията на празника на завършването е сравнително нова - започва през 90-те г. на миналия век. Като цяло, истерията на Острова е свързана с наемането на скъпи коли и купуването на модни тоалети. Множество сайтове в интернет пък предлагат на младите британци различни улеснения в подготовката на голямото събитие.
В Русия балната нощ започва, като се връчват дипломите на зрелостниците. След това се играе по традиция валс, а вече завършилите ученици минават на класически руски танци. В някои части на страната абитуриентите посрещат изгрева на различни ключови места.
Отвъд океана, в Щатите, най-често младежът отива да вземе своята дама и двамата се отправят към училището, където тържеството се провежда или във физкултурния салон или се отива на ресторант. Празникът продължава, без да се следват някакви установени традиции.
Връщайки се на родни територии, в повечето балкански държави се правят балове по до болка познатия у нас начин - държи се на външния вид, пищността, демонстрацията и своебразното състезание кой е по-по-най от останалите.
Така че, както и да празнувате, си мислете и за другия ден, когато вече ще сте напълно свободни да правите каквото искате с живота си. Но свободата без отговорност се превръща в свободия. И тогава става не много розово.
Автор: Румен Скрински
