2015 година завършва с кратък и необходим разказ.
В едно далечно от миналото време съществувал свят, в който управлявали само двама господари - Страхът и Честта.
Те били в непримиримо противоборство помежду си. Владеели огромни пространства, притежавали безброй ресурси и контролирали подставените си лица чрез всички налични средства.
Големите титани не пестели усилия, когато било важно да премерят сили на геополитическата сцена, някъде във въздуха или долу на земята, при обикновените смъртни.
Епичните битки се водели на различни фронтове, а в мръсната игра, в която залозите започвали от хубаво вино до човешки кости, били въвличани нищо неподозиращите човеци.
Тези, същите човеци, водели иначе примиренчески живот. В шаблонното им всекидневие се редували чувства на отчаяние, безметежна радост, краен нихилизъм, много Страх, но имало малко и от Честта. Последната била често пъти заменяна от блудкаво кафе, остаряла постна пица, плаващи в атмосферата обещания и пари.
Когато Честта падала в поредната битка, дори нейните доскорошни верни съюзници скубели от нездраво удоволствие косите си, отупвали реверите си, раздирали маската на Темида и захвърляли везните й в калната локва.
През това време Страхът приключвал поредното сражение на съседния фронт с много жертви, цветя и петна от сълзи. Прокобният му смях се разпространявал по всички кътчета на неспокойния свят, където отеквал като тежки заплахи, коварно словоблудство и злокобни закани за пълна победа. Страхът отключвал пълчища от хора, които, отчаяни от ужаса около себе си, тръгвали към покрайнините на собствената си разруха. И там отново ги чакал Той.
Сред крясъци и болни усмивки, Честта отстъпвала мястото си в тъмната стаичка на свободния избор, а Страхът попълвал бюлетини, разнасял чували, покривал избирателни списъци и ликвидирал правилата на една стара като света игра.
Честта отивала на другия фронт с утешението, че ще открие сподвижници в своето неуморно дело. Там обаче я чакали готовите лозунги, апатичните лица и изсъхналите домати по фасадата.
Страхът вадил скелети от гардероба си, обстрелвал барикадите с гнили ябълки, разравял стари томахавки и опрасквал свраки за удоволствие. А мъртвите пилета после хвърлял на питомците си, защото в надеждата си, че ще получат повече, те всъщност се захранвали с проскубана перушина и жили.
Докато траела тази кървава, скотска вакханалия, Честта погребвала труповете на своите под светлините на хиляди светкавици и умело подготвени репортерски въпроси.
В битката за надмощие на големите се включвали често и дребните политически джуджета. С възторжено злорадство и безгранична лукавост те ту заставали на страната на Честта, ту играели отборна игра със Страха. Той им обещавал несметни богатства, управленски постове, богати трапези и величествени гуляи, стига само да му се подчинят. А Честта нямала нищо насреща освен братчето и сестричето си - Уважението и Доблестта. Та затова и политическите джуджета бързо се опиянявали от магията на Страха и с насмешка гледали на празната трапеза на Честта.
Джуджетата ходели на големи събития в Давос, Брюксел, Париж, Москва, Вашингтон, Анкара, София, увличали с патетизъм и глуповатост масите, отнемали дребните човешки привилегии и настройвали обществата в яростно противоборство. После цъкали с език, усмихвали се хладно и си правели общи снимки със Страха.
Политическото джудже било дясната ръка на шефа си. Когато той искал да притисне някого или да контролира съдбата му, изпращал по едно дребно създание да трови живота на жертвата. Честта действала като изтривалка, като мек килим, на който в поза "по турски" се пушело енфие.
След края на една, следвала още една и още една поръчка.. Десетки съдби били удавени в кръв, петрол и сълзи.
Честта никога не успяла да привлече на своя страна задълго джуджетата. Те я използвали само като вход към амбииците си, като трамплин към зверствата си, като буфер, в който складирали пъклените си планове занапред...
И ето, за този свят идва новата година. Сред непрестанни и нелепи борби, сред безсмислие и разруха, сред лицемерие и оглушителни стонове, този свят пътува към нови предизвикателства.
Честта посреща 2016 година, премръзнала и оскотяла на фронта, а Страхът пие какао до камината. А около Него са джуджетата, на които Той разказва "приказки за стари времена и песни за нови теглила"!
Автор: Румен Скрински
