Публикуваме поредицата "Инсинуации, мантри и решения" на доц. Анастас Кехайов - български учен с международен опит в областта на мениджмънта и инженерните науки. Текстът на Кехайов е програмен - тоест неговата цел е систематично да посочи най-популярните заблуди, от които страдаме, както и да предложи адекватни решения, с които да ги преодолеем.
Още: Просташката реч от най-високата трибуна на България
Още: DeepSeek или как Китай обърка сметките на Big Tech
Анализът на доц. Кехайов е съставен от коментари върху 12 инсинуации, 12 мантри и 12 решения. Тъй като става дума за дълъг и обстоен материал, ще представим идеите му в 12 поредни статии. Всички текстове може да намерите в рубриката гледна точка на Actualno.com.
Ето и първия от тях.
Още: Каква ли щеше да е България, ако бяхме узнали истината за ДС
Още: България: Предстоят мъчителни решения за бъдещето
УВОД
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Демагогиката е наука за „водене на народа“. Тя има общ корен с педагогиката, науката за обучение и възпитание на деца, и андрагогиката, науката за обучение на възрастни. Под „водене на народа“ подразбираме „водене за носа“. В древна Атина демагозите държали речи пред демоса, за да му внушат да подкрепи нечии политически възгледи. С днешни думи казано, демагозите са били професионални политически говорители. Те са използвали емоционална реторика и пропагандни послания, като са ги насочвали към предразсъдъците, чувствата, страховете, суетите, мечтите и надеждите на демоса.
Сега демагогията е изкуство за манипулиране на масите в подкрепа или отпор на нечии интереси, намерения, действия или резултати, било то на политическа или друга почва. Има два основни вида инструменти за манипулация, това са инсинуациите и мантрите.
Първият вид манипулация е да се обявиш като борец, който решава тревожно звучащи пред хората, но реално несъществени или измислени проблеми. Това са ИНСИНУАЦИИ. Инсинуацията, това е нарочно и масирано разпространяване на лъжеистини с цел да се отвлече вниманието от същината на един проблем, който или не искаме да го решим, или искаме да го решим по начин, който не е приемлив за обектите на инсинуирането.
Още: Какво очаква севернокорейците в Украйна, ако се върнат вкъщи
Още: Ще спрат ли да дават войници на Русия
Вторият вид манипулация е с горещ патос да се предлагат решения на проблеми, които звучат наглед разумно, но заобикалят сърцевината на тези проблеми. Това са МАНТРИ. Мантрата, това е повтаряно безброй пъти заклинание с вълшебни думи, които усилват нашите послания за въздействие и отслабят чуждите възможности за противодействие.
Инсинуациите разрушават вътрешната свързаност на обществото, а оттам и разклащат стабилността му. От друга страна мантрите отклоняват вниманието на обществото от истините за реалните проблеми и парализират неговата енергия да им търси решения.
Тази статия опровергава 12 инсинуации и 12 мантри и също така подсказва решенията на 12 засега нерешени проблеми на обществото. Всичките тези 12 решения може да се сумират в това, че докато не се оправи икономиката, с нищо друго няма да се справим. Защото способността на обществото да предотврати или пребори кризи от каквото и да било естество е пряка производна от състоянието, потенциала и ръста на икономиката.
Статията не е критика, нито апологетика на многото парламенти и правителства, които управляваха в последните десетилетия. Всичко написано в нея са лични виждания на автора й, с които той не желае да засяга или да ангажира хора, имащи други виждания.
Инсинуация 1. Българите са сред най-бедните жители на Европа
Адам Смит, велик английски икономист, е рекъл преди 250 години, че за общественото богатство се съди не по паричните доходи, а по жизнения стандарт на домакинствата.
Ако говорим за доход от заплати, особено заплатите на повечето изпълнителски кадри и бюджетните заплати, истината е, че сме се наредили чак в края на опашката в Европа.
Да, пенсиите са мизерни, но не винаги е вярно, че бедният пенсионер няма помощ от децата или че не би могъл да замени празното многостайно жилище с по-скромен дом.
Да, има и ефект на допълнително обедняване, и то сред най-бедните и малограмотни слоеве хора, които досущ глупави рибки, попадат в мрежите, които им се подхвърлят от растящия брой заложни къщи и всевъзможните форми на хазарт и игри на щастието.
Да, наблюдаваме социално разслоение с относително слабо представена средна класа.
Впрочем, невярно е, че средната класа я формират само собственици на малък бизнес. В средната класа са и всички хора с високо заплащане – висши и средни мениджъри, депутати и министри, висши държавни служители, офицери от армията, полицията и службите, висш клир, магистрати, повечето ремонтни и технически кадри, спортисти, банкери, архитекти, геодезисти, летци и РВД диспечери, капитани далечно плаване, хабилитирани лица, информатици, хирурзи и дентисти и други високо платени медици. Ще добавим крупиета, бодигардове, майстор готвачи, дилъри и търговски посредници. Тук са и адвокати, някои културни дейци и немалко други хора със свободни професии.
Но българинът е сред най-имотните хора в света. Почти всеки има собствен дом, че по два и повече, селска къща, вила или други имоти. Доста хора получават наеми и ренти.
Гражданинът, ако самият той няма градинка и лозе, в немалко от случаите има верни ятаци на село. Ятаците го изхранват. Може и да е наследство от предишни и по-трудни времена, но независимо дали има или няма земя и има или няма ятаци, българинът вари ракия, прави вино, затваря консерви и компоти, налага туршии, пече чушки, бърка лютеници, пълни наденици, разточва луканки и суджуци, вее чирози, осолява сланина.
Впрочем, личното ползване на продукция от лични стопанства не е сив сектор, не е сив сектор и обменът на продукти от лични стопанства между роднини, приятели и съседи.
Зимите са меки, летата са дълги. Разходите за отопление и за топли дрехи са невисоки.
Сравнено дори със съседните нам страни, имаме относително евтини книги и вестници, образование, медицинска помощ, транспорт, съобщения, комунални услуги, прехрана.
Плюс всичко българинът безочливо си лъже държавата, а така и ближните, като укрива данъци и краде обществени блага от всякакъв вид когато и колкото се е докопал до тях.
Но нека да погледнем какъв е обемът на личните спестовни влогове, какво необуздано жилищно строителство избуява, как кръчми, барове и МОЛ-ове пращят по шевовете, как са задръстени шосетата от лични автомобили с по един само човек в тях, как шетат българските туристи из Европата, а и по целия близък и далечен свят, или какви опашки от летовници са се проточили към Черното ни море и към гръцките и турските курорти.
Нека да видим как броят лични автомобили доближава броя домакинства, как немалко от тях имат повече от една кола, как спада средната възраст на автомобилния парк. Нека погледнем и как се обличат българите сравнено с опърпаните якенца и дънки на чужденците, как набъбват от стоки магазините за мебели и електродомакински уреди, как с нищо не са по-различни нашите универсални и специализирани магазини от тези в западния свят или колко пари се харчат за козметики, фитнеси и всевъзможни хобита.
Показателят БНП на глава от населението сочи нисък жизнен стандарт, но и подвежда, защото голям брой възрастни хора не участват в създаването на национален продукт. По-говорящ показател е БНП, отнесен към броя реално заети, който е близък до броя на работоспособните хора поради безпрецедентно ниското равнище на безработицата. Но и този показател не е съвсем достоверен, защото не отчита заетостта в сивия сектор. Най-говорящият показател за стандарта на домакинствата, това е делът на разходите за изхранване в общата картина на разходите. Този дял колебливо но и неотклонно спада. Същевременно, макар и бавно, расте делът на разходите за дрехи, козметика, туризъм, спорт, развлечения, културен живот, автомобили, битово обзавеждане и строителство.
Инсинуацията, че ние сме сред най-бедните жители на Европа оправдава изкуственото подтискане на доходите, но по-лошото е, че подкопава националното ни самочувствие.
Българите не са сред най-бедните жители на Европа. Българите са богати европейци.
Инсинуация 2. Българското образование е на отчайващо ниво
Български специалисти, особено инженерите и медиците, са търсени и се реализират по цял свят. Но не само те. Няма професия, в която българин да не се реализира добре, стига да ги има условията за реализация. Българските дечица спечелват купища медали в престижни международни конкурси по математика, физика и други естествени науки. Българските информатици ги признават в целия свят. Българските стартъпи са успешни. Мощни международни фирми изнасят своите мозъчни центрове в България. Повечето международни фирми у нас са се облегнали на изцяло български мениджърски екипи.
България е дала и продължава да дава таланти във всяка област. Интересно е може ли да се откриват и разгърнат таланти в среда на отчайващо ниско ниво на образованието.
Впрочем, образоваността на нацията се формира по три линии. Първата линия, това са институциите за предучилищно, школско и висше образование. Тези институции, добре или не чак толкова, те все пак си вършат работата. Втората линия, това е семейното възпитание за любов и респект към знанието. Всички образовани семейства създават у децата си нагласа за образованост. Третата линия, това е ролята на обществото, вкл. и най-вече на медиите, при формирането на ценностната система на децата и младежта.
Тук има проблем. Ако младите растат в среда на фолк диви, кръшни чалги и филми за лесно забогатяване, това отблъсква от образованието и ги тласка към лесните пътища.
Има и друг подобен проблем. Трудно е да образоваш деца на необразовани родители.
Поради синдрома на невежата те се плашат от образованието и го отричат, защото не съзнават или не са разбрали, че в днешно време образованието е не само условие за достойно включване в трудовия пазар, но и средство за равностойно социализиране.
Проблем за решаване е отрицанието на част от българския народ към образованието. Ако по Конституция училищното образование до 16-годишна възраст е задължително, редно ли е да получават социални помощи семейства, чиито деца не ходят на училище.
Тук нещата са изкривени – един от показателите за формиране на училищни бюджети е броят на учениците. Този показател подтиква училищата да обявяват ученици фантоми.
Има и още нещо. Нужно ни е образование, а не псевдообразование. Не е важен само обемът на образователната работа, измерен като брой обучаеми, брой преподаватели и брой учебни дни, на база на който са формирани бюджетите на учебните заведения.
Много по-важен е резултатът от образователната работа като качество на усвоените знания и умения. При училищното образование резултатите донякъде се виждат чрез външното оценяване. За висшето и следдипломно образование тоя механизъм липсва.
Инсинуацията, че българското образование е на отчайващо ниво, освен че ни лишава от доверие към него и уронва националното ни самочувствие, тя служи най-вече като маркетингова постановка, която захранва училищата и университетите в Европа и САЩ.
Никак не е вярно, че българското образование е на отчайващо ниво, нивото е високо. Но че има какво още да се иска от българското образование, то е коренно друга тема.
Инсинуация 3. Българското здравеопазване е в пълен колапс
Вярно е, че здравето на българина е поразено от болестите на изнервеното битие, от нездравословните условия на труд в немалко фирми и организации, от неправилното хранене, от изкуствените храни и безразборния прием на медикаменти, от вредните пороци на цивилизацията, от физическото обездвижване, и то най-вече при младежите и децата, а и от липсата на здравни знания и култура сред една немалка част от народа.
Вярно е също, че живеем в нездравословна среда. Горим дърва, въглища, автомобилни гуми и стари парцали, караме стари коли, не мием улиците, застрояваме градинки и паркове, изсичаме гори, палим стърнища и есенни листа, т.е. дишаме мръсния въздух. Обличаме се в синтетика, спим в синтетични завивки, приемаме синтетични лекарства. Ядем и по-скоро преяждаме със сурогатни и предимно тестени, тлъсти и солени храни.
Вярно е, че мрежата от здравни заведения не е съобразена с демографската структура и гъстотата на населението, че има известно изоставане в материалното, техническо и логистично осигуряване на здравната грижа, че бумащината изяжда значителна част от работните ресурси на медиците, че формулата за финансиране на здравните заведения е ялова, че новозавършили лекари бягат в чужбина, че не достигат медицински сестри.
Вярно е и туй, че вместо фармацевтиката да служи на медицината, виждаме обратното.
Но нека кажем и друго. У нас не се чака с месеци да ти дойде редът за специализирана диагностика и лечение, много чужденци се лекуват в България и то не само защото им излиза по-евтино, бременните гурбетчийки се връщат да раждат у нас, никой българин в чужбина не си лекува зъбите там, българите са овладели всички модерни хирургични технологии. И на нашенските силиконки почти не им личат сикатрисите от операциите.
Има го и тоя неоспорим факт, че за разлика от други напреднали в медицината страни, нашата медицина героично помага на заразените от Ковид-19. И ако смъртността е сред най-високите в света, тя не е поради колабирало здравеопазване, а се дължи на ниския брой ваксинирани. А защо е нисък броят им, обясненията са извън медицината.
Инсинуацията, че българското здравеопазване е в пълен колапс, служи на четири цели. Първо, служи да усъвършенства каналите за източване на здравноосигурителната каса. Второ, пренасочва нуждаещите се от лекарска грижа към частните медицински фирми. Трето, поднася храна на здравните заведения в чужбина и на техните „дилъри“ у нас. Вместо държавната помощ и доброволните дарения за лечение в чужбина да ги дадем за развитие на материалната база на родната медицина, тези пари отиват в чужбина. Четвърто, тази инсинуация е удар върху националното самочувствие и самоувереност.
Абсурдно е да се твърди и повярва, че българското здравеопазване е в пълен колапс.
Но че не сме въвели механизми, при които болниците и клиниките да са на стопанска сметка без да са търговски субекти, или пациентите да не доплащат за материали и консумативи, или да няма пробойни за източване на здравно-осигурителната каса, или да се преборим с бумащината и с бюрократщината, това са коренно други теми.
Доц. Анастас Кехайов
За автора
Доц. Анастас Кехайов има над 50 годишен опит в обучението и подпомагането на топ мениджмънта на повече от 800 български и международни фирми.
Инженер по Автоматика и телемеханика. Има дългосрочни специализации и стажове по Макропрогнозиране и програмно целево планиране в IIAP Париж и Информатизация на административни системи в CEPIA Роканкур.
Докторат по Теория на запасите и доцентура по Стратегическо управление.
