По повод предложението на инициативен комитет от Велико Търново, Денят на Търновската конституция - 16 април да стане официален празник на България, публикуваме мненията на водещи съдии от Велико Търново за ролята и значението на първата българска конституция:
Теодорина Димитрова, председател на Окръжен съд – Велико Търново припомни, че първото съприкосновение на българина с познанията за Търновската конституция е още в училище, в уроците по история на България. „Смятам, че една голяма част от обществото е наясно с това какво представлява Търновската конституция за нашата държава. Най-ценното в нея са текстовете, уреждащи гражданските свободи. В тези текстове са вложени най-добрите постижения на европейската политическа мисъл, превърнали са се в универсални принципи, които не са загубили своето значение и до днес. Търновската конституция е постижение за цялото ни общество през 1879 година. Чрез нея са утвърдени модерни икономически и обществени отношения и се полагат основите на парламентарно-демократичната система в обществено-политическото устройство на българската държава след отхвърлянето на османското господство. Чрез Търновската конституция се осигуряват широки граждански и политически права на народа, в резултат на което България се превръща в модерна конституционна държава. Търновската конституция има значението и на програмен документ за всестранна трансформация на едно общество, изкуствено задържано в своето икономическо и социално развитие. Тя създава от руините на теократичната Османска империя една млада, нова държава, основана на принципите на икономически либерализъм, на неприкосновеност на частната собственост, на националния суверенитет, на приоритета на общодържавните над частните интереси. Търновската конституция прокламира в държавно-политическото устройство разделението на властите и създава нашата държава като конституционна монархия с широки правомощия на княза.
Онова, което ме вдъхновява и предизвиква чувство на гордост и вяра в бъдещето на страната ни, е онзи стремеж на нашите първи законотворци да създадат основен закон, конституция, която да отговора на модерните тогава, а и сега демократични идеи. Вдъхновява ме тяхната цел да положат стабилни основи за бъдещата държава, като същевременно изхождат от спецификите на българския народ и младата българска нация. Същественото за мен е, че тогава народните представители от Учредителното събрание не са се задоволили само с идеята да приемат предварително предложения проект за Органически устав на Временното Руско управление. Напротив, след като комисия, създадена от десетина – единадесет депутати, е прегледала предложения от Временното Руско управление проект за Органически устав (Конституция), тя е дала своето становище и общото решение е било да бъде подложен на гласуване всеки един от текстовете на бъдещата конституция. Така са се разразили бурни дебати в Учредителното събрание, които представляват голям интерес и за съвременното ни общество и са достойни уроци за нашите сегашни политици и бъдещи законотворци.“ - каза председателката на ОСВТ.
Според съдия Димитрова, доколкото 16-ти април 1879 година е дата, съизмерима с други значими дати в нашата нова история, а именно 3-ти март, 6-ти септември, 22-ри септември, би могло да се води дебат и решение може да бъде взето и с един бъдещ референдум.
Тъй като Денят на Търновската конституция - 16 април е и ден на юриста, председателката на Окръжен съд – Велико Търново пожела за професионалния празник на своите колеги - съдии, юристи, прокурори, адвокати, следователи, да бъдат живи и здрави, да упражняват своите професии с чувство за отговорност и достойнство и да бъдат преди всичко хора с вяра в доброто, справедливостта и правото. Пожела им също така да не забравят заветите на нашите първи законотворци.
Янко Янев, председател на Апелативния съд във Велико Търново подчерта, че Търновската конституция е юридическото раждане на Третата българска държава. „Тя е първият нормативен акт от най-висока степен на Княжество България през 1879 година и това е безспорен исторически факт. От правна гледна точка това е юридическото раждане на Третата българска държава. Този процес се затвърждава през 1908 година с обявяването на Независимостта на България, с която преставаме да бъдем васал на Османската империя. Но докато обявяването на Независимостта има по-скоро значение на плоскостта на международното публично право, Търновската конституция изиграва огромна роля за укрепването и икономическото развитие на младата ни държава. По една или друга причина съвременното ни общество не е достатъчно запознато с начина, по който е била приета Търновската конституция и събитията, които са съпътствали това паметно дело. Делото на първите ни законотворци, начинът на тяхната работа, процесите, които са се развивали покрай приемането на основния ни закон, са важни уроци от историята, които трябва да заемат своето достойно място. За това, какво е водило депутатите от Учредителното събрание, красноречиво говорят думите на един от бащите на Търновската конституция – водача на либералната партия Петко Каравелов: „Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво, отсечено от корена си“.
Относно предложението на инициативния комитет от Велико Търново, датата 16 април да стане официален празник, аз подкрепям това становище, но в крайна сметка решението трябва да бъде взето от Народното събрание и Министерски съвет. За мен събитията на този ден от преди 140 години са достатъчно значими и важни, за да намерят своето заслужено място в празничния ни календар, защото дължим това на личностите, ковали историята ни.
В навечерието на професионалния ни празник, искам да се обърна към всички колеги с думите, че ние, юристите, сме призовани да бъдем стожери на правовата държава. Пожелавам им повече спокойствие, но и много енергия, за да изпълним своята мисия пред обществото и пред самите себе си.“ - каза съдия Янев.
Георги Чемширов, председател на Административния съд във Велико Търново счита, че датата 16 април трябва да получи своето заслужено признание от обществото. „За пръв път отбелязах 16 април като Ден на юриста, когато бях студент в първи курс в Юридическия факултет на Софийския университет. Едно е обаче събитие като приемането на Търновската конституция да бъде чествано от определена професионална общност, а съвсем друго – ако получи широка обществена значимост като официален празник. Убеден съм, че датата трябва да получи признанието на обществото ни. За съжаление, събитията от април 1879 година, фактите около Учредителното събрание и приемането на първия ни най-важен закон, не са достатъчно осветлени извън рамките на професионалната среда на юристите и историците. Датата 16 април не е достатъчно популярна на фона на другите значими събития, които се изучават в детайли и са признати от обществото ни.
Значението на Търновската конституция като факт от историята и като факт от развитието на правото няма как да загуби своето значение. И юристите, и историците са казвали и са коментирали достатъчно много за нея. Аз не искам да повтарям това, което е известно. За мен изключително важен е начинът, по който са работили учредителите - първите ни депутати. Фактите, свързани с вземането на решения, с гласуването - това трябва да се знае, да се изучава и да се популяризира. Изумително е тяхното обединение при вземането на решения, независимо от политически пристрастия и други ежби, в името на България. Голяма част от тези хора не са имали някаква голяма политическа грамотност, нито опит в държавното строителство. Да - сред депутатите в Учредителното събрание е имало много високообразовани и начетени личности, но в състава на първия ни парламент са били и обикновени хора от селските и градски среди. Въпреки различията, когато се приема Търновската конституция, я подписват всички. Независимо дали са били против някои от текстовете, независимо от споровете, които са съпътствали събранията, и които са прераствали понякога във физически стълкновения. Ето това трябва да се изучава и помни – че тези хора са знаели и оценявали делото, което правят, че са превъзмогвали себе си, за общата кауза. Дали са ни хубав урок, който трябва да научим.
Честитя на всички колеги юристи професионалния ни празник – 16 април и им желая здраве и щастие. И професионални успехи, разбира се, но те да не са с цената на първите две неща. Една стара японска поговорка гласи, че не материалните неща носят щастие, а съзнанието за постигната цел. Точно това ми се иска да съпътства колегите в тяхната работа.“ - пожела председателят на АСВТ.
На 16 април Велико Търново ще бъде център на мащабни чествания и богата програма, посветена на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция – съобщиха от пресцентъра на общината. Кулминацията на събитията ще бъде тържественото заседание на 44-то Народно събрание на Република България, което ще се проведе в сградата на Учредителното събрание, построена от майстор Колю Фичето.
