Даниел Панов, кмет на Велико Търново и председател на инициативния комитет, предложил 16 април – денят на Търновската конституция, да стане официален празник на България и Велико Търново да получи статут на историческа и духовна столица на страната ни, разказа за раждането на идеята и мотивите за подкрепа.
"По време на работна среща, преди няколко месеца, с общественици – историци и юристи от Велико Търново, се роди идеята да отдадем дължимата почит на първите законотворци - строителите на съвременната българска държава. Те са изработили и приели Търновската конституция, която има голямо значение за изграждането на българската държавност след Освобождението. Това, което ни обедини още тогава, е разбирането, че събитията от периода февруари – април 1879 година не бива да остават встрани, съпоставено с други бележити дати от новата и най-новата ни история.
Търновската конституция далеч надхвърля рамките на един нормативен акт, създаващ права и задължения. По онова време тя чертае европейския и демократичен път пред нашата държава и народ за развитието на българското общество. В края на XIX век България е сред държавите с най-ярко изразен демократичен характер, със законодателство, гарантиращо основните човешки права и задължения. Център на законотворческите и демократични процеси по онова време е вечната българска столица Търново, по думите на нашите възрожденци. Затова предложихме честването на Търновската конституция да обхване цяла България и кулминацията на тържествата да бъде във Велико Търново.
Така се роди идеята денят 16 април да бъде обявен за официален празник на България. Дължим го на нашите предци – първите законотворци. Търновската конституция е явление в цяла Европа. Тя е българско достижение. Намирам за напълно резонно да почетем хората, които са я изработили, водени от истинско родолюбие. Историческата памет за толкова значимо държавническо събитие трябва да пребъде. Чухме и твърдения, че сме имали достатъчно празници, но това е несериозно и най-малкото – неуважително, спрямо нашите предци, делото им и спрямо нас, като народ. Приемането на Търновската конституция несъмнено е акт, който слага началото на държавността в България. Има ли, според вас, това паметно събитие своето достойно място в родната история и по-конкретно в историята на Велико Търново? Знаят ли нашите съвременници и съграждани достатъчно за събитията около 16 април 1879 година?
Честването Деня на Търновската конституция със специална празнична програма ще насочи общественото внимание към делата на нашите предци в Учредителното събрание, към събитията, случили се през тези два месеца на 1879 година в Търново. Изработването на първия основен закон на България безспорно има своето достойно място в историята на Велико Търново, в културния ни календар. Но както казах, Търновската конституция е достижение на целия български народ. С нея се ражда държавността ни след Освобождението. И това трябва да се знае и помни от всички наши сънародници. В десетки страни по света датите на приемане на техните конституции дори са национални празници", каза Панов.
Той призова българите да погледнат в бъдещето, когато 16 април вече е официален български празник. "Нека си представим как в населените места Денят на Търновската конституция е отбелязван с разнообразни по своя характер събития - открити уроци в училищата, с изложби, научни конференции, исторически възстановки, представяния на книги. Ето един лесен начин да провокираме интереса на хората към това паметно събитие и да събудим любопитството им към българското минало. Велико Търново ще бъде център на националните чествания по случай 140-та годишнина от приемането на Търновската конституция. Кои ще са акцентите в тържествата на 15 и 16 април? Ще съумеем ли да пренесем в наши дни онова въодушевление и усещане за празник, които са владеели старата столица през месец април преди 140 години? Вярвам, че ще успеем и наистина духът на Търновската конституция и гордостта, че сме българи, ще бъдат усетени много силно", категоричен е Даниел Панов.
Той допълни, че във Велико Търново ще бъде кулминацията на честванията, чието начало беше поставено преди два месеца. Както преди 140 години, денят 16-ти април ще започне с молитва към Бога. След молебена нашите съвременни законотворци, също като своите предци, ще заседават в сградата на Учредителното събрание. Тържествената сесия на 44-о Народно събрание на 16 април ще завърши с празнично обръщение към българския народ, което председателят на парламента Цвета Караянчева ще произнесе. Като на празник, ще се включим в голямо общоградско шествие от музей „Възраждане и Учредително събрание“ до паметника „Майка България“.
Специално за великотърновци и гостите на града представителната част на Националната гвардейска част ще изпълни спектакъла „Искри“. Вечерта на 16 април пред Царевец ще има тържествена заря – проверка, а подарък за всички наши съграждани и гости ще бъде прожекцията на аудиовизуалния спектакъл „Царевград Търнов – звук и светлина“. Открит урок за ученици от всички училища ще се състои в читалище „Надежда - 1869“, което навършва 150 години. Нещо повече – в часа, в който заседава Народното събрание, във всички български училища ще се проведат открити уроци, посветени на Търновската конституция.
Ден по-рано - на 15 април, Великотърновският университет ще бъде домакин на научна конференция за Търновската конституция. А следобед в залата на Учредителното събрание ще се проведе първото по рода си изнесено и открито заседание на Конституционния съд. Вечерта, в Двореца на културата и спорта „Васил Левски“ Нешка Робева и ансамбъл „Българе“ ще зарадват търновци и гости с популярния спектакъл „Осмото чудо“.
Съгласно предложението на Инициативния комитет, на 12 април 2019 г., с решение на Народното събрание на Република България, Велико Търново получи статут на историческа и духовна столица на България. Великотърновският общински съвет единодушно бе одобрил това предложение. Защо градът заслужава подобно признание и какво ще допринесе този статут за старата столица на България. Велико Търново е неразривно свързан с историята на нашите земи. В най-славния си период столицата на Второто българско царство – Търновград е сравнявана по своето величие с Рим и Константинопол. Градът е мощен фактор в културните процеси в цяла православна Европа, а Търновската патриаршия е най-голямото достижение в църковната история на българския народ.
В духовните представи на българите седем века Търново е единствената възможна българска столица. Както казват историците, в съзнанието и творчеството на интелигенцията на нашата нация през ХVІІІ–ХІХ в., Търново е символ на свободата, жадувана пет столетия. След Освобождението, най-важните актове на новата българска държава отново са свързани с Търново – приемането на първата конституция, манифестът на княз Александър Батенберг за съединението на Княжество България с Източна Румелия, обявяването на българската независимост от цар Фердинанд.
"Велико Търново олицетворява духа на България, нейните дълбоки корени и пътя й към просперитет. Затова предложихме официалното признаване на града за историческа и духовна столица на България. Този статут ще затвърди престижа, който Велико Търново има, и ще увеличи още повече туристическия интерес. Разбира се, статутът следва да бъде обвързан с конкретни функции, отговорности и цели – например, за опазването на паметниците на културата и цялото културно наследство", заяви в заключение Панов.
