Апелативният съд във Велико Търново потвърди наказание от 30 години лишаване от свобода за Илиян Здравков, убиеца на студентката Вероника.
Това съобщават от пресцентъра на съда. Присъдата на Великотърновския окръжен съд бе изцяло потвърдена. Подсъдимият Илиян Здравков е признат за виновен в умишлен грабеж, придружен с убийство. Деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
Присъдата му е 30 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда Илиян Здравков е осъден да плати по 100 000 лева обезщетение за нанесени неимуществени вреди на родителите на убитото момиче, информира още "Фокус".
Срещу присъдата постъпи въззивна частна жалба от служебния защитник на подсъдимия, в която се посочва, че наложеното максимално по закон наказание се явява прекалено тежко и се иска неговото смекчаване, предвид наличието на изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Като такива се сочат направените от Здравков самопризнания и фактът, че той страдал от психично разтройство, неизключващо вменяемостта му.
Съставът на Апелативен съд Велико Търново е отхвърлил доводите на защитата, въз основа на които се иска смекчаване на наложеното наказание.
В мотивите си, въззивният съд е посочил, че независимо от това, че Здравков е направил самопризнание още във фазата на досъдебното производство, то не е способствало за разкриване на извършеното деяние, а е направено едва след като е имало достатъчно улики срещу подсъдимия. Поради това, то не следва да се третира като допълнително смекчаващо обстоятелство, извън това, че е предпоставка за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 ал. 2 от НПК.
По отношение на твърдението на защитата, че подсъдимият страда от психично разстройство, неизключващо вменяемостта му, съставът на ВТАС е приел като частично основателни твърденията на защитата.
Независимо от това, съдът е счел, че значението на това страдание не следва да се надценява в широк смисъл и че не води до промяна по отношение на значителния превес на отегчаващите вината обстоятелства. Съставът е приел, че твърдяното от защитата разкаяние и съжаление за извършеното от подсъдимия е само декларативно и не следва да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство.
Предвид установените по делото факти и обстоятелства, въззивният съд намира, че е налице изключително висока обществена опасност на деянието и на дееца, както и превес на утежняващите вината обстоятелства, поради което наказанието е правилно определено от първоинстанционния съд в максималния възможен размер от 30 години лишаване от свобода.
Решението на Апелативен съд Велико Търново подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 15-дневен срок.
