Кметът на община Горна Оряховица инж. Добромир Добрев информира, че е подал жалба в Софийския административен съд срещу решението на Комитета за наблюдение на оперативна програма "Околна среда" 2014 – 2020 (ОПОС), според което Горна Оряховица няма да получи евросредства по приоритетна ос 5: „Подобряване качеството на атмосферния въздух“ за прилагане на мерки за намаляване на замърсяването на въздуха, въпреки че градът от години е сред трите най-замърсени с фини прахови частици (ФПЧ) населени в страната.
Със свое решение от 12 ноември 2018 г., Комитетът за наблюдение на ОПОС е определил като допустими кандидати за получаване на безвъзмездна финансова помощ за подобряване качеството на атмосферния въздух (КАВ) 7 от общо 25 общини с нарушено качество на въздуха, които са Бургас, Видин, Димитровград, Монтана, Пловдив, Смолян и Столична община.
Решението засяга интереса на община Горна Оряховица, тъй като тя е изключена от възможния кръг лица (бенефициенти), на които може да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ по ОПОС за подмяна на индивидуалните и многофамилни отоплителни устройства, работещи на твърдо гориво (дърва и въглища) с друг вид отоплителни устройства на газ, електричество и пелети.
Кметът на общината е категоричен, че данните за община Горна Оряховица по критерия за допустимост „основен източник на замърсяване – битово отопление“ и по критерия за качество №2 „население, изложено на риск от превишени нива на фини прахови частици ФПЧ10“ са използвани некоректно от Главна дирекция „ОПОС“ при МОСВ, и това е причината градът да отпадне от допустимите кандидати по процедурата „Мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух“. Той заяви, че община Горна Оряховица отговаря на всички критерии, тъй като основния източник на замърсяване на въздуха е битовото отопление (70,16% съгласно действащата общинска програма за КАВ) и населението, изложено на риск от превишени нива на ФПЧ10, е 12 628 домакинства, а не брой жители, както е възприето от Комитета за наблюдение на ОПОС. „Реално изложеното на риск население е над 44 000 жители“ – уточни той.
„На никой градоначалник не му е приятно сутрин новините да започват с "най-мръсният въздух е в Горна Оряховица". Не мога да си обясня това "не", на какво се дължи", заяви още инж. Добрев.
Допълнителните аргументи, изложени от кмета и главния еколог на общината Надя Даракчиева касаят допуснати според тях нередности при определянето на градовете с най-високо замърсяване на атмосферния въздух с фини прахови частици.
„От таблицата се вижда, че само 5 градове (бел. ред. - Видин, Горна Оряховица, Монтана, Пловдив и София, по табл. на Главна дирекция "ОПОС") са с най-високи показатели по критерий за качество № 1 - 7-7-14“ – каза кметът. Това са 7 превишения на средногодишната норма за ФПЧ 10 за периода 2011 – 2017 г., 7 превишения на средноденонощната норма за ФПЧ 10 за периода 2011 – 2017 г. и общ брой от 14 превишения на ФПЧ 10 за същия период. Цифрите за останалите 20 общини са по-ниски.
„Това показва, че Горна Оряховица е сред петте градове с най-високо замърсяване на атмосферния въздух, затова трябва да бъде финансирана.“, обоснова се кметът.
Г-жа Даракчиева допълни, че за 2017 г. са регистрирани 84 дни с превишение на нормите за пределно допустими концентрации (ПДК) за фини прахови частици в атмосферния въздух. "За сравнение мога да кажа, че през 2011 година сме имали 150 превишения на ПДК за ФПЧ10. Оттогава досега, благодарение на мерките от нашата общинска програма, които прилагаме, сме намалили превишенията на годишна база. Очаква се да приключим 2018 г. с брой превишения между 80 и 90. От началото на този отоплителен сезон имаме 25 превишения.“, каза още общинския еколог.
Следва да се има предвид, че съгласно Наредба №12 от 15.07.2010 г., с която се определят нормите за концентрации на ФПЧ в атмосферния въздух, средно денонощната норма от 50 мкг/м3 за ФПЧ10 не трябва да бъде превишавана повече от 35 пъти годишно, за да бъдат предпазени хората и околната среда от техния вреден ефект.
"Решението на Комитета обезсмисля общинските програми за подобряване на КАВ на общините, които не са допуснати като бенефициенти, тъй като не определя средства за тяхното изпълнение", е посочено в жалбата на община Горна Оряховица. Затова, според кмета, община Горна Оряховица следва да бъде определена като допустим бенефициент.
„С тази програма искаме да подпомогнем гражданите, защото тя дава възможност за тях да спомогнат за подобряването качеството на въздуха, като заменят отоплението си с газ или друго екологосъобразно, тъй като нямаме ТЕЦ“, заяви още той.
В отговор на журналистически въпрос, инж. Добрев обясни че "съгласно методиката, възприета от ОПОС, ако 2702 домакинства от района на Автоматичната станция за измерване на КАВ в Горна Оряховица се възползват от възможностите по програмата, по предварителни изчисления ще бъдат необходими около 8 млн. лева“ .
От общината смятат, че при направеното класиране от ОПОС не са взети под внимание възраженията на Горна Оряховица, поради което през тази седмица са завели жалба срещу решението на Комитета за наблюдение, а през следващата седмица ще заведат и иск срещу заповедта на Управляващия орган, който е определил окончателното класиране.
„Въпрос на съда е дали ще спре изпълнението на програмата. Според мен трябва да я спре. Има и други начини за финансиране, въпрос на диалог е – може и чрез Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда или чрез държавна целева субсидия – каза кмета. - „Ако съдът отхвърли жалбата, ще сезираме отговорните европейски институции и ще търсим съдействие от тях.“, допълни още той.
Съгласно препоръките на Европейската комисия, подкрепата на ОПОС се фокусира върху територии със средоточаване на население, отопляващо се на дърва и въглища, и обхващащи възможно най-голям дял население, експонирано на замърсяване.
Според министърът на околната среда и водите Нено Димов, грешката не е на министерството, а на общинската администрация. В писмо с изх. № 08-00-878от 16.11.2018 г. той посочва, че „информация, относно населението, експонирано на замърсяване липсва в общинската програма за КАВ на община Горна Оряховица“ и допълва, че „Управляващият орган на програмата приема, че цифрата 12 628 е брой домакинства, а не брой жители“, но поради липса на изрично направен извод за засегнатото от замърсяване население в общината, оценката в резултат от обследването се коригира на „липсват данни““. По отношение на идентифицирането на битовото отопление като основен източник на замърсяване, в същото писмо се казва, че „информацията е взета от Таблица № 11 Източници на замърсяване (стр. 39 в ОП КАВ на община Горна Оряховица). Независимо от това обстоятелство, Управляващият орган на програмата приема Вашето възражение и коригира оценката, дадена на община Горна Оряховица по критерий за допустимост № 2.“
По данни на ИАОС за ежедневния мониторинг за качеството на атмосферния въздух в страната, в Горна Оряховица превишенията на праговите стойности за съдържание на ФПЧ10 от последните дни са над 3 пъти - за 05.12.2018 г. - 3.85 – най-високото превишение в страната, за 04.12.2018 г. - 3.25 – по-високи са превишенията във Видин, Пловдив и София, за 03.12.2018 г. - 3.45 – по-високи са превишенията в София и Пловдив, и т.н. По данните от последния месец, общината се нарежда в топ 3 на най-силно замърсените общини по замърсяване с ФПЧ10.
Съгласно решението на Управляващия орган на ОПОС, общо 18 общини с нарушено качество на атмосферния въздух по показател ФПЧ10 няма да могат да кандидатстват по процедурата „Мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух“ с финансов ресурс близо 112 млн. лева, защото не отговарт на критериите за допустими бенефициенти и/или имат пропуски в документацията. Това са 14 областни центрове - Благоевград, Варна, Велико Търново, Враца, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Перник, Плевен, Русе, Сливен, Стара Загора, Хасково, Шумен и 4 общински центрове - Асеновград, Горна Оряховица, Гълъбово и Несебър.
...
Фините прахови частици представляват микроскопични твърди или течни вещества, които са натрупват в атмосферата. Най-често срещаните ФПЧ са с големина 10 микрометра (ФПЧ10). Те са по-груби и се отделят при горене, автомобилeн трафик и различни производствени процеси. По-малките частици с размер 2.5 микрометра (ФПЧ2.5) представляват токсични органични съединения и тежки метали. Те са и по-опасни за здравето на населението.
Прахът оказва влияние върху човешкото здраве. Той постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици (ФПЧ10) се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините частици (ФПЧ2,5) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ10. Превишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве се регистрира, когато измерената средногодишна концентрация на ФПЧ2.5 в атмосферния въздух е над 25 µg/m3 (в сила от 01.01.2015 г.).
