Велико Търново вече е "градът на 683-те лева средна заплата", но това не доведе до повишаване на покупателната способност на гражданите. Причината е в нарастването на цените през втората половина на миналата година, след като бяха обявени предстоящите увеличения на доходите, едното от които все още не се е състояло – с 9% на минималната работна заплата от 1-ви януари 2019 г. (от 510 на 560 лева бруто) и с 5,6% на пенсиите от 1-ви юли 2019 г. Хлябът в града поскъпна средно със 17%, а цената на водата е с 40% по-висока от 1-ви август 2018 г. Поскъпването обхвана и другите основни продукти и услуги за издръжката на домакинствата – храни, вкл. захарните изделия, отопление и осветление, транспорт. Велико Търново е един от най-скъпите градове за живеене и повечето граждани живеят в недоимък.
За нетна месечна средна заплата от 1000 и 1100 лева в старата столица можем само да мечтаем... Най-нископлатени през 2018 г. са били работещите в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“.
Реалната равносметка е направена по предварителните данни на НСИ за средната месечна заплата през 2018 г., изследване на КНСБ за последното тримесечие на 2018 г. и данните на Евростат за стандарта на покупателна способност (СПС) за 2017 г.
Нетната средна месечна заплата за страната през 2018 г. е 783,86 лева, за Велико Търново тя е 683 лева или със 100 лева по-ниска от средната за страната, а за София е 1175,61 лева, т.е., значително по-висока от средната за страната. Диспропорцията между столицата и провинцията е очевидна. Въпросът е как в София държавата и бизнесът могат да заплащат почти двойно повече от районите с най-ниска средна месечна заплата (Северозападен – 693,36 лева нето и Северен Централен – 707,71 лева нето), а в провинцията, вкл. Велико Търново, не могат?! И каква е политиката на държавата, местните власти и бизнеса за по-бързото преодоляване на тази диспропорция и осигуряването на еднакво заплащане на едно и също работно място в цялата страна?!
Според КНСБ, за месечната издръжка на 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) са необходими 2410 лева или 602,52 лева на човек, което включва храна, разходи за дома, облекло, медицински и образователни услуги по българските стандарти. За да се покрият тези разходи е необходимо нетният размер на месечната работна заплата на всеки един от двамата родители да бъде не по-малък от 1205 лева, при условие, че работната заплата е единствен източник на доходи. Данните на НСИ категорично показват, че повечето хора у нас живеят в бедност.
Силното разделение на работещите българи по заплащането на труда им е трайна тенденция в нашето общество. Все още около 25% от гражданите получават заплата под средната за страната, а едва 30% получават средна или над средната работна заплата. За 70% от работещите българи е необходимо най-малко 28 процентно увеличение на работната заплата, за да могат нормално да издържат домакинствата си, тъй като средната работна заплата за страната представлява 71,9% от необходимия размер за издръжка на живота.
Стандартът на покупателната способност (СПС) е показател за купуването на еднакво количество стоки и услуги във всички страни от ЕС. В България средният СПС е най-ниския в Европейския съюз – 49% от средния за съюза. СПС за Северния Централен район е 34% от средния за ЕС – по този показател сме на предпоследно място от регионите в ЕС преди Северозападния район с 31% от средния СПС за ЕС.
По СПС Велико Търново все още не може да достигне средното равнище за страната през 2006 г. (преди членството в ЕС), което е било 37% от средното за ЕС, т.е., ефектът от членството в ЕС по този показател за великотърновци е невидим.
В София стандартът на покупателната способност е 72% от средния за ЕС. За сравнение, средният СПС на човек от населението в ЕС варира от 49% до 253% от средния за ЕС, като в България СПС е най-нисък, а в Люксембург – най-висок.
