Великден е най-светлият християнски празник, който се почита от малки и големи по цял свят. Много са обичаите, традициите и вярванията, свързани с този свят празник. За най-интересните от тях във Варненския край разказва за Actualno.com баба Марийка. Освен че ни споделя как нейното семейство отбелязва празника, тя ни разкрива и много неща, които е чела за Великден в продължение на години.
Всички знаем, че яйцата са неизменна част от празника. В миналото яйцето често пъти се е асоциирало с Вселената. Хората са вярвали, че то е символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждане на човека от природата. Баба Марийка ни разкри един интересен факт от миналото, когато броят на яйцата се е определял спрямо броя на членовете на семейството. Задължително те се боядисвали рано сутрин на Велики четвъртък от най-старата жена в семейството. Най-важно за всички било първото снесено яйце,което се смятало за най-силно. Когато боядисвали първите червени яйца, хората ги слагали в сито, постлано с нова кърпа, за да може слънцето да ги види и да се усмихне. Поверието било, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват.
"Много важни са червените яйца, те са най-ценните. Когато имате гост на Великден, трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома ви", съветва ни баба Марийка.
Тя припомня, че първото яйце се слага под иконостаса за здраве и стои там чак до другия Великден.
Разбира се, помолих я да ни разкрие как тя боядисва яйцата и тя ми разкри много интересни начини, с които им придава най-различни цветове и то без да използва боя.
Ако искаме да имаме красиви червени яйца, може да смесим 3 чаши сок от цвекло и 1 литър вода, като добавяме и 1 супена лъжица бял оцет. В подготвената течност, на тих огън варим яйцата около 15 минути и оставяме да изстинат в нея. Те трябва да останат в течността минимум 30 минути, а ако искаме тъмно червен цвят - до един час.
Жълт цвят може да им придадем, като използваме куркума и морков. За целта смесваме 3 супени лъжици куркума на прах и 3 супени лъжици настърган морков. Варим яйцата 30 минути, оставяме да изстинат, след което прецеждаме сместа. В охладената течност се слагат горещите яйца и се оставят да поемат цвета, около 30 минути до 1 час.
Сини яйца може да получим от настъргано червено зеле, като следваме предходните стъпки.
Зелен цвят на яйцата едно време пък са докарвали със спанак или коприва. Спанакът се накълцва и се залива с достатъчно вода, за да се покрие. Оставя се да престои 4 часа. В охладената течност за боядисване се потапят яйцата, които трябва да престоят поне 30 минути. Вместо спанак може да използваме и коприва.
Интересна шарка на яйцата може да получите, като използвате восък. С помощта на загрят нож нанесете восък върху яйцата в различни форми. Мястото, където е бил восъкът или ластичетата остава неоцветено.
След като си поговорихме за интересните начини, с които бабите са боядисвали яйцата, преминаваме към още една важна тема- приготвянето на козунака.
Баба Марийка ни споделя, че в миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен чак през XVII век от френски хлебар. В България той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Вярва се, че козунакът символизира тялото на Иисус Христос. Традицията повелява, че да се замеси козунак е свещено действие и ритуал. Той е труден за приготвяне и изисква много време, месене и специални условия, например това, че помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено.
"За да стане козунакът много вкусен, той трябва да е добре бухнал и да стане "на конци". Може да добавите към тестото различни видове ядки, стафиди, настъргана лимонова кора, дори локум, мармалад. Ще стане още по-вкусен“, споделя баба Марийка.
Едно време бабите не са знаели какво е набухвател и са приготвяли козунака с дни. Ползвали са мая, яйца, брашно и захар. Нямало е модерни електроуреди и машини, които да им помогнат, затова те са приготвяли всичко с двете си ръце. Когато са замесвали тестото, са го биели по няколко пъти с дни, за да стане на конци.
Баба Марийка ми сподели своята рецепта за козуначени кифлички, които приготвяше и моята баба и обожавах.
За тях ще ни трябват: 500 гр. бяло брашно, 130 мл. прясно мляко, 120 мл. Вода, 2 яйца, 50 гр. масло на стайна температура, 50 гр. Захар, 1 пакет суха мая, 7 гр., 1/2 ч.л. сол, пакетче ванилия. За намазване: 1 жълтък, Захар за поръсване и разбира се, мармалад за плънката.
Първото, която трябва да направим е да намерим дълбока купа, в която да сложим леко затоплената вода, 1 супена лъжица захар, маята и 1 ч.ч. от брашното. Разбъркваме с лъжица, до получаване на гъста каша. Покриваме с кърпа и оставяме на топло, докато сместа удвои обема си. През това време разбиваме маслото със захарта. Прибавяме яйцата, млякото и ванилията. След това към брашното прибавяме втасалото тесто, солта и яйчената смес. Омесваме меко тесто и го оставяме на топло, покрито с кърпа за 30 минути. Премесваме отново тестото и го разделяме на две равни части. Оформяме топки и ги оставяме отново да втасат за 30 минути, като ги покриваме с кърпа.
Следващата стъпка е да разточим всяка топка на кръг с дебелина на кората 5 мм. Всеки кръг се разделя на 8 равни триъгълника. В широката част на всеки триъгълник слагаме по 1 ч.л. пълнеж по избор. Навиват се от широката част към срещуположния ъгъл. Подреждат се в тава, покрита с хартия за печене и намазана с масло.
Кифличките се оставят на страна, докато удвоят обема си, около 1 час. След това се намазват с разбития жълтък и се поръсват със захар. Пекът се в предварително загрята фурна до 190 С, за 15-20 минути, до златисто. Стават изключително вкусно.
Да ви е сладко!
