„Свекърва” от Антон Страшимиров на режисьора Стоян Радев Ге. К., която откакто влезе с летящ старт в репертоара на ДТ „Стоян Бъчваров”, бързо се превърна в най-търсената нова варненска постановка, ще открие и януарския театрален афиш след ваканцията. Спектакълът ще се играе на 15 и на 30 януари, след което заминава на 3-дневно февруарско турне из страната.
На 9 февруари „Свекърва” ще гастролира в Пазарджик, на 10 столичани ще могат да я видят на сцената на Народния театър, а на 11 февруари ще гостува в Плевен. Спектаклите и в трите града са от 19 часа.
„Свекърва” е писана за откриването на Народния театър, но се играе най-напред във Варна
Известният варненски актьор и режисьор Стоян Радев се обръща за пръв път към българската класика и прави своя прочит на „Свекърва”, в знак на почит към родения във Варна драматург, белетрист и общественик Антон Страшимиров (1872 Варна –1937 Виена), както и към неговата творба, превърнала се в един от жалоните на българската комедийна класика.
Любопитна е историята на „Свекърва”, която Антон Страшимиров написва, заедно с още 2 пиеси, по време на пребиваването си в Швейцария. Там през 1905 г. известният с критическото си перо общественик търси убежище след публикуването на неговите нашумели „30 обидни за царското височество” статии. Изпаднал във финансови затруднения, Страшимиров решава непременно да спечели обявения за откриването на Народния театър конкурс и затова участва под различни имена и с трите си „швейцарски” пиеси. Само една от тях подписва с името си, а за автор на „Свекърва” посочва съпругата си, при това с бащината й фамилия. Конспиративният подход проработва по възможно най-добрия начин, така че журито отличава и трите пиеси, смятайки че са от трима различни автори, като отрежда първата награда за „Свекърва”.
Докато се уталожат страстите около Страшимировата хитрост обаче, „Свекърва” се играе за пръв път в България във Варна на 21 февруари 1907 г., а 2 месеца по-късно следва и софийската премиера в Народния театър на 23 април 1907 г.
Актуалната „Свекърва”
С премиерата на 10 и 11 октомври 2014 г. във Варна, „Свекърва” надхвърли своя първи век, достигайки достолепната 107-годишна възраст
Деветата поред постановка на „Свекърва” във варненската театрална история се осъществява съвместно със сдружение „Арт Актинг”, по програмата „Варна, територия на творчеството”, със специалното присъствие на Атанас Атанасов, Владимир Пенев и Христо Мутафчиев.
Постановка и музикална среда Стоян Радев Ге. К. Сценография и костюми Мира Каланова, фотография, дизайна на плаката и програмата Симеон Лютаков.
Главната роля на свекървата Костанда е поверена на Веселина Михалкова, Теодора Михайлова пресъздава образа на Старата, Стефан Додуров играе сина на Костанда Велчо-Свилен, а Петя Янкова - неговата съпруга Дечка. Останалите роли изпълняват Милена Кънева (Неделя), Даниела Викторова (Дафинка), Николай Кенаров (Дойчинов), Николай Божков (Кереков), Гергана Арнаудова (Керекова), Биляна Стоева (Марийка), Юлияна Чернева (Радка), Пламен Димитров (д-р Живков), Нели Вълканова (акушерка).
Метаморфозите на „Свекърва”
В постановката на „Свекърва” през сезон 1993-1994, с режисьор незабравимата Катя Динева, Веселина Михалкова играе първата си професионална роля – тази на Костанда. Тогава нейният съпруг Стоян Радев пресъздава образа на сина на Костанда Велчо-Свилен. Така със „Свекърва”, дипломен спектакъл и за двамата, Веселина Михалкова и Стоян Радев започват след ВИТИЗ блестящия си творчески път на театралната сцена в града на Антон Страшимиров.
20 години по-късно двамата отново са заедно в „Свекърва” – тя отново като Костанда, той вече като режисьор-постановчик. И както може да се очаква, сегашният им поглед към „Свекърва” е много по-различен отпреди. Героинята вече не е онзи подчертано отрицателен, натоварен с негативи, станал дори нарицателен образ на злата българска свекърва от миналото. Костанда от сезон 2014-2015 е по-многопластова, по-цветна, по-пълнокръвна, по-емоционална. Водена в доброто и в злото най-вече от любовта към сина и стремежа да съхрани семейството, дори и това да изглежда понякога като отбрана на собственото статукво, Костанда определено се е променила с годините. Тази метаморфоза ясно личи и от плаката на Симеон Лютаков, от който ни гледа по-скоро една мадона с младенеца, отколкото свекърва. Извеждайки със завидно актьорско майсторство неподозирани нюанси в характера на своята героиня, Веселина Михалкова прави една наистина блестяща роля.
Заразително е удоволствието от участието в този крайно артистичен спектакъл, към който с неподражаемото си умение да мотивира екипа, Стоян Радев Ге. К. приобщава, освен възпитаници на „Студио Театър”, почти целия наличен състав от ентусиасти, вкл. рекламния отдел, шивашкото ателие, гардероба, реквизита. На или зад сцената никой не остава без отношение към случващото се.
Във всеобщото забавление Антон Страшимиров е само поводът за един съвременен асоциативен театър, създаден с разнообразни художествени средства, сред които пантомима, танц, музикален фолклор и какво ли още не. А смехът, дистанциран и обагрен от лека, но същевременно уважителна само/ирония към миналото, е навсякъде и във всичко.
