Планирано е през 2018 година по германския проект SUGAR да бъде тествана технология за добив на метан от газовите хидрати, което ще стане със специална дънна сондажна установка в българската икономическа зона на Черно море. Тази новина бе съобщена по време на поредната работна среща по COST акция MIGRATE, която координира европейските усилия за изследване и експлоатация на газови хидрати.
Информацията дойде от доц. д-р Атанас Василев от секция „Морска геология” в Института по океанология на БАН. Тези дни той се завърна от форума, който се проведе в Оберхаузен, Германия.
Повечето европейски държави имат големи проекти за изследване на газовите хидрати, финансирани както по линия на ЕК, така и на национални програми. Германският SUGAR (Submarine Gas Hydrate Reservoirs) е сред най-напредналите и добре финансирани, обясни доц. Василев пред в. "Черно море".
Неговата крайна цел е създаването на работещи технологии за добив на метан от морски газови хидрати. Академични и частни организации разработват 3 различни технологии. Най-известна и в напреднала фаза на изпитания е дънната сондажна система MeBo. Тя може да достига газовите хидрати в Черно море. Апаратурата работи на дълбочина 2000 метра и сондира до 200 м под морското дъно. В момента се разработва следващ прототип за сондажи до 500 м. Новата апаратура ще направи достъпни 90% от известните големи находища на газови хидрати, посочи доц. Василев.
Варненският океанолог не пожела да се ангажира с точни данни за размера на този неконвенционален енергиен източник, но обясни, че най-детайлно изследваната площ с газови хидрати е със запаси, сравними с най-големите газови находища в света.
Природните газови хидрати приличат на лед, но са стабилни при високи налягания над 50 атмосфери. Вдигнати от морското дъно на борда, те се топят бавно, като от един обем хидрат се отделят над 150 обема метан и 0.8 обема вода. Оценките на световните им запаси варират в широк диапазон - между 550 и 1000 гигатона въглерод. Има няколко оценки за запасите на метанови хидрати в Черно море, основаващи се на моделни изследвания. Изучават се основно с геофизични методи, но в Черно море още не са сондирани пряко, въпреки че газохидратите се намират обикновено на дълбочина 100-300 метра под морското дъно.
Има две големи и почти еднакви по размери площи с висока концентрация на газохидрати. Те са симетрично разположени спрямо оста на палеоделтата, като едната е в българската икономическа зона, а другата в румънската, подчерта океанологът. Там слоевете, богати на газови хидрати, се намират между 200 и 300 метра под морското дъно при средна дълбочина на водата 1500 метра.
Според варненския океанолог при подходящи условия добивът на метан от хидрати може да започне веднага със съществуващата сондажна техника и в рамките на стандартните нормативи за добив на нефт и газ. Той е убеден, че експлоатацията на хидратни залежи е многократно по-безопасна от добива на нефт и газ както за работещите и техниката, така и за околната среда.
Actualno.com припомня, че премиерът Бойко Борисов неколкократно коментира темата за добив на нефт и газ от Черно море. По време на срещата на старейшини ГЕРБ в Стара Загора на 26.03.2016 г. например той каза, че "добиването на нефт и газ от Черно море е приоритет за страната ни. Това е диверсификация, това си е наше, това е богатство, разви тезата си Борисов.
„Когато паднем от власт, първото нещо, което се прави, е да спрат проучванията на черноморското дъно в „Хан Аспарух“, „Терес“ и „Силистар“. На 19 април ще започнем да дупчим и да си добиваме газ и нефт. Румънците вече го правят. В Румъния внасят само 10% газ, а ние 100%. След 25 години демокрация България не само ще добива, но и ще изнася газ, ставаме конкурент“, подчерта тогава премиерът.
"Първоначалните геоложки проучвания във връзка с блок "Хан Аспарух" и във връзка с блок "Силистар" са много оптимистични. Когато бъде направен този първи сондаж, ще видим какви ще бъдат резултатите от него", каза на 19.04.2016 г. енергийният министър Теменужка Петкова.
Резултатите от сондажа трябва да бъдат готови до четири месеца, в зависимост от метеорологичните условия, посочи още Петкова. Българското правителство разчита, че залежите ще бъдат достатъчни, за да се намали съществено необходимостта от внос на природен газ.
