Нотариусът, който заверил подписите по договора за прехвърлянето на пристанището на ТЕЦ Езерово, е един от героите на разследването "Осемте джуджета". Това посочват в официално съобщение от неправителствената организация Антикорупционен фонд (АКФ), след като публикуваха трети епизод от разследването си за Варненското езеро и удълбочаването му. Припомняме, че лицето на АКФ е Николай Стайков, бивш зам.-главен редактор на "Капитал".
Всъщност, новият собственик на пристанището е Ахмед Доган – чрез известната фирма "Сигда", с която контролира ТЕЦ "Варна". Според АФК обаче, държавата подарява на "Сигда" кейовата стена на Езерово, като става партньор на частната фирма в противоречие с няколко закона. "По този начин му отдава правото до 2054 г. да експлоатира безвъзмездно кея и пристанищните съоръжения, които са публична държавна собственост. Въпреки законовите ограничения, държавата поема ангажимента и да снабдява корабите, които акостират в пристанище ТЕЦ Езерово, с вода, електроенергия и всички необходими комуникации", твърдят от АКФ.
Езерово получава удостоверение за пристанищен оператор на 13.08.2018 г. Планът за управление на отпадъците на новото пристанище е одобрен на 31.08.2018 г. На 05.09.2018 г. ТЕЦ Езерово получава Удостоверение за експлоатационна годност, а на 12.09.2018 г. - Удостоверение за регистрация. Няколко месеца по-късно, през януари 2019 г., министрите на транспорта и на регионалното развитие Росен Желязков и Петя Аврамова (в третото правителство на Бойко Борисов) издават заповед, с която разрешават изработването на генерален план на пристанището чрез обединяване на няколко нови имота около него.
Идеята е пристанището да обработва контейнери, течни и насипни товари, а прогнозният обем, който ще може да поеме, е 8 млн. тона годишно, почти толкова, колкото и настоящия обем на Варна - Запад. Освен това, Само от 2018 г. до средата на 2021 г. ТЕЦ Варна получава от държавата над 87 млн. лв., за да изпълнява функциите на "студен резерв" в българската енергийна система, без да е ясно дали изобщо има технически капацитет, за да работи. Успоредно с работата по новото пристанище се движи и обновяването на самия ТЕЦ, така че да може да участва с три пъти по-голям капацитет в търговете за предоставяне на студен резерв.
"Още през юни 2019 г. от Антикорупционния фонд сезирахме КЕВР, НАП и министъра на енергетиката за съмнителните факти около придобиването на ТЕЦ "Варна" и дейността ѝ по осигуряване на студен резерв. От 2019 г. до днес институциите не дават отговор на поставените от нас въпроси. Отговор няма и прокуратурата защо предишният собственик ЧЕЗ е сключил сделка, с която на практика е подарил централата и прилежащото пристанище, което през 2019 г. е оценено от независими оценители на стойност от 32 млн. евро. Прокуратурата дори отказва поименно да спомене г-н Ахмед Доган", коментира Лора Георгиева-Матеева от АКФ.
ОЩЕ: Има ли опасност Аспаруховият мост да рухне заради благоприятен за Доган проект?
