Задушниците са дни, посветени на помен и почит към починалите. В Църковния календар тези дни са три и винаги са в събота - това е денят, определен от църквата за покойните.
Помени и панахиди не бива да се правят в определени дни, включително през първата седмица на Великия пост и от Лазаровден до Томина неделя. В някои краища на България се правят задушници и по време на големи празници като Петковден, Димитровден, Тодоровден и Гергьовден.
Още: Тънкости при варенето на жито. Всеки трябва да ги знае!
Всяка събота и по време на задушниците се провеждат богослужения с молитви за починалите. Тази година задушница се отбелязва на следните дати:
- съботата преди Великия пост, срещу Месни заговезни, наричана Месопусна задушница, тази година на 9 март;
- съботата преди Петдесетница, наричана Черешова задушница, тази година на 22 юни;
- съботата преди Архангеловден, наричана Архангелова задушница, тази година на 2 ноември.
На Задушница, на гробовете се кади с тамян, запалват се свещи и се оставят цветя. Свещите символизират вярата, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът символизира чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалите.
По време на задушница се организират общи трапези. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се изсипва на земята с думите "Бог да прости". Вярва се, че ако около масата зажужи пеперуда или мушица, това е душата на починалия. Обичайно се приготвя - варено, подсладено жито, а също така се поднасят хляб и вино. Раздават се помени или подавки на близките и на други хора, които са дошли на гробищата.
Още: Дребни сладки с мас за задушница
В някои краища на България се раздава сол и брашно, за да се разсипят греховете на починалите, а първо се дава жито на кокошките, за да "не умре друг от къщата".
Важно е да се отбележи, че подавките са за живите, за да си спомнят за починалите с добро.
