Пандемията от Covid-19 промени начина на учене за над 1.5 млрд. деца и млади хора по света в 195 държави. Десетки хиляди образователни институции затвориха врати и се наложи в немислими до момента срокове образователните системи да се адаптират към новата реалност - дистанционно обучение.
И докато тези цифри постепенно започват да намаляват и много училища да опитват връщане към старата реалност, едно е сигурно - екстремната дигитална трансформация, на която станахме свидетели в образованието, ще има дълготраен ефект.
В тази статия ще направим сравнителен анализ на поведението на образователните системи в страни, които по принцип не се славят с кой знае колко качествено образование. Целта - да видим доколко бедните общества имат възможност за реакция в новите обстоятелства и дали епидемията няма да разтвори още повече ножицата между бедни и богати, между необразовани и образовани.
В скорошен анализ на Центъра за усъвършенстване на нововъзникнали възможности за развитие (Centre of Excellence on Emerging Development Perspectives) се посочва че онлайн образованието не е преходен момент в историята ни, а е тук за да остане. Това обаче не означава, че то изцяло ще измести традиционното образование. По-скоро трябва да гледаме на него като на възможност да подобрим образователната среда, като вземем предвид рисковете, които то носи със себе си/
Как се случва тази промяна в онези части на света, които традиционно НЕ свързваме с качествено образование:
Китай
В Китай близо 200 милиона ученици усетиха пряко ефекта от разпространението на вируса. Министерството на образованието там не само прекрати присъствената форма на обучение, но и бързо стартира национална кампания под надслов “Непрекъснато образование с прекъснати връзки помежду ни”.
Инициативата беше предприета съвместно с ръководствата на училищата, доставчиците на различни дигитални образователни услуги и телекомите. Най-голямото предизвикателство пред страната беше типичното за целия свят - да е осигури равен достъп до дигиталните ресурси на децата в цялата страна, както и да се подготвят в кратък срок учителите да преработят уроците си за новата среда.
Това даде ефект и образователният процес продължи, но същевременно Китай е и сред първите страни, които правят опит да се върнат към традиционния начин на обучение и започна поетапно да отваря училищата си. Разбира се, властите налагат мерки за безопасност, като например всички класни стаи да имат подходяща вентилация, между учениците да има физическа дистанция, температурата на децата се мери всеки ден и носенето на маски е задължително.
Индия
Индия стартира програма, която се казва “еVIDYA”, чиято цел беше да даде основни насоки в онлайн образованието както краткосрочно, така и дългосрочно. Като част от тази стратегия беше стартиран и порталът “Diksha”, който осигурява ресурси за учене за децата от всички нива на обучение, а мотото му е “една нация, една дигитална платформа”. Правителството стартира и създаването на телевизионен канал, който да покрие образователните потребности от 1 до 12 клас, чието мото също е “един клас, един канал”.
Като част от тази програма, на топ 100 университетите в страната им беше разрешено автоматично да започнат онлайн курсове от 30 май.
В опит да се преодолее неравния достъп до дигиталните ресурси, 289 локални радиостанции започнаха да предават на живо уроци. В кратък срок бяха разработени дигитални ресурси, подходящи за хора с увреден слух или зрение.
И за финал, правителството стартира група от 32 DTH канала, чиято цел ще бъде изцяло излъчване на образователни програми - безплатно за всички.
Кения
Кенийското правителство също предприе редица мерки, за да насърчи дигиталното образование, включително и радио и телевизионното излъчване на уроци и курсове.
В партньорство с Кенийската броудкастинг корпорация, образователните предавания са част от програмата всеки работен ден. Започна и безплатното разпространяване до всички ученици на дигитални ресурси, като електронни учебници.
И нещо изключително любопитно, правителството улесни регулаторната рамка за одобрение на системата от балони, с които компанията Alphabet иска да улесни достъпа до интернет в страната. Балоните могат да осигурят интернет свързаност в диаметър от 80 километра, което ще позволи на кенийците да ползват 4G интернет от телекома на Кения. Проектът стартира още през 2018 година, но сега развитието му е много по-експанзивно.
Руанда
Образователният борд на Руанда изключително бързо успя да мобилизира локалните радиостанции като Хуе, Мусанзе, Рубаву, Ниагатаре, Русизи, както и държавният радиоканал, за да излъчват образователни програми по 6 часа на ден, всеки работен ден. Бордът също така започна подготовка и на телевизионно образователно предаване, което да е за по-сложни науки като математиката, в които предаването на знание само през звук не е достатъчно.
Държавата стартира и онлайн образователни платформи, както и специален YouTube канал, които осигуряват уроци по английски език, научни предмети и по-технически предмети като математика и физика. Платформата също така предлага опция и за комуникация между регистрираните учители в нея, както и възможност за директна връзка между преподавателя и ученика.
Друга важна стъпка, която от Образователния борд на Руанда предприеха е да договорят с частните телекомуникационни компании по-ниски такси за интернет, с което да направят по-широк достъпа до образователните ресурси онлайн.
Перу
Правителството на Перу предприе мерки в различни посоки, за да осигури максимален ефект от дигиталното образование. Министерството на образованието се съсредоточи върху привличането на колкото може повече потребителите в платформата “Уника”, разработена специално за въвеждане на дистанционно онлайн учене.
Министерството също така се договори и с доставчиците на медийните услуги, за да осигури разпространението на аудио и видео образователни формати по най-гледаните и ползвани национални телевизии, радиа, уебсайтове и мобилни приложения.
Но не само, правителството въведе и използването на чатботове през WhatsApp, за да насърчи комуникацията между родители и учители.
За да се борят с неравния достъп до дигиталните услуги, правителството раздаде 800 000 хиляди таблета до деца в изостанали селски райони, както и по-бедни семейства в градовете. Също така 97 000 таблета бяха осигурени за преподавателите, за да им помогнат да създават повече дигитално съдържание. В момента правителството работи по доставянето на интернет до всяка точка, както и соларни батерии, с които да се зареждат устройствата, защото на доста места няма ток.
Бъдещето
Изключително положителни са тези тенденции в страни, в които не сме свикнали да даваме за пример в образованието.
България също заслужава добри думи по отношение на начина, по който се справихме в първите дни на кризата. При нас обаче министърът на образованието Красимир Вълчев избра различен подход. Той остави пълна свобода на училищата сами да изберат технологията, с която да преобразуват присъствената форма на обучение в изцяло онлайн. Това позволи всички училища да реагират по най-добрия възможен начин за тях и само за броени дни казусът беше решен.
Едно е сигурно - всички тези усилия на държавите и частните играчи ще имат не само краткосрочен, но и дългосрочен ефект. В някакъв момент, със сигурност ще се върнем към присъствената форма на обучение, защото нищо не може да замени живия контакт. Но усилията ни днес ще ни помогнат да изградим една по-ефективна и по-достъпна образователна система.
