В България съществува район Слатина в София, град Бяла Слатина в област Враца, село Слатина в област Ловеч, село Слатина в област Пловдив, както и много махали и колиби с това име в Тетевенско, Панагюрско, Карловско, Никополско и др. Има и село Дива Слатина в област Монтана. Съществуват села с името Слатино в областите Перник и Кюстендил.
Какво означава "слатина"?
Праславянската форма на думата е soltina от индоевропейски корен sol, sel със значение "тека". В българския език думи от същия корен са "слап, слапей", което означава "вълна̀”. Допреди няколко века широко разпространена е била диалектната дума "слатина", която означава солен извор. Предполага се, че така са били назовавани водните източници, от които най-често добитъкът, а и дивите животни, са пиели вода. В старобългарския език думата “слатина” е имала още значение на мочурище, блато, а също и извор, чиято вода не блика, застояла е.
Още: Любимата дестинация на богатите - кой е този град
Район Слатина, София
До 1961 г. Слатина е село, разположено на изток от София. С указ от 9 ноември същата година селото е слято със София. Селото е било разположено от двете страни на река Слатинска. След като се присъединява към София, започва застрояване с жилищни блокове и обособяване на новия жилищен квартал Христо Смирненски на левия бряг на реката.
Град Бяла Слатина, област Враца
Град Бяла Слатина се намира в област Враца и е с население около 12 000 жители. Бяла Слатина е един от малкото градове, построени планово - с дълги и прави улици. Покрай града минава река Скът. Смята се, че като военен гарнизон на Аспаруховия вал, градът е основан в края на VII в. Останки са намерени в Парка, където е бил изворът Слатина. Самото име “Слатина” идва от извор, на който водата е слана, минерализирана. А “Бяла” идва от бялата глина в околностите на града.
Още: Първата българка обиколила света с мотор: Историята на Виолета Иванова (ВИДЕО)
С името на града са свързани и две популярни легенди.
Първата разказва за пътници, които прекосили града и останали очаровани от красиво бяло цвете - бял салеп. Замаяни от хубостта на цветето, те спрели да се порадват на крехката белота и рекли “Стрехи ще сковем тук, бялото цвете да ни огрява. Птици ще долетят, ще отлетят. Град ще се вдигне, ще вземе името на цветето.”
Втората легенда разказва за гостилница, разположена на кръстопътя. Веднъж се появила бяла самодива - с бяло лице, с бяла роба. Засмяла се и пристанала на младия гостилничар. Слата се казвала, Бяла Слата ѝ казвали. Веднъж се появил змей да се гощава. Огън изскочил от ноздрите му. Вторачил се в бяла Слата и викнал: "Наумил съм си мъжката кръв да я изпия по тези места!" Но бяла Слата му отвърнала: "До един са ми братя мъжете по тия места, добър ми гостенино! Тях удариш ли, мен ще затриеш…". Пожалил я змеят и си тръгнал. А градът започнал да носи нейното име.
Село Слатина, област Пловдив
Селото е разположено в северните склонове на Същинска Средна гора, на 25 км от Карлово и на 79 км от Пловдив. В края на селото се извива река Стряма. Наброява около 850 жители.
Според местни легенди, първите заселници тук пристигнали преди повече от 400 години преди Освобождението. Първото известно име на селото било Алтъново (Златина), от турската дума “алтън” - злато. Името му идва от дерето, минаващо покрай селото, където имало златен пясък и му казвали “златното дере”. С течение на времето за по-благозвучно село Златина започнало да се нарича Слатина.
Именно за село Алтъново се споменава в “Под игото” на Иван Вазов в главата “Тлъка в Алтъново”. Близък приятел на народния поет бил поп Недялко - учител в еднокласното училище в Алтъново. Той му разказвал случки от живота в селото, които Вазов описал в легендарния български роман.
Още: Виетнам: новата любима дестинация на пътешествениците
Село Слатина, област Ловеч
Намира се в долината на река Осъм, на 15 км от Ловеч и на 20 км от Плевен по склоновете на два хълма и малка долина. Днес в селото живеят около 610 души. В землището около селото има малки бавно изтичащи се, а не бликащи извори, откъдето произхожда и името Слатина.
Думата “слатина” се отъждествява и с глагола “сливам”, т.е. образувано от сливането на няколко махали - “Слятино”. По време на османското владичество, турците тълкуват името на селото с турското “татладън”, което означава сладък, меден или “насладън” - сладина. Причината е, че в района се отглеждали много кошери.
"101 отбивки за влюбени": Кои са най-романтичните места за почивка в България?
