Какво е да прекосиш океана с гребане, без да си гребец и със самоделна лодка; какво е да те подхвърлят вълни, влачат ветрове и да се луташ цял месец в открито море; какво е да те бомбардират мълнии, да си наобиколен от акули, да избягаш от пирати, да ядеш лиофилизирана храна и да пиеш пречистена океанска вода, дори на рождения си ден?.. За това и други невероятни преживявания разказаха пред ученици и медии в в столичното Частно средно училище „Свети Георги“ бащата и синът, които преплаваха Атлантическия океан с изработената от тях лодка Neverest и станаха световни рекордьори - Стефан и Максим Иванови.
Neverest е първата в света гребна лодка, която прекосява Атлантика от Изток на Запад в сезона на ураганите. Това е първата океанска гребна експедиция за България. С нея Максим Иванов постави световен рекорд за най-млад гребец, прекосил успешно океана. Той потегля с Neverest малко преди 17-та си годишнина и и двамата с баща си прекарват рождените си дни в открито море.
"Макс е наше дете. Освен, че е рекордьор, той е прекрасен ученик, отличник и пример за подражание. Каузите, които защитава и идеите, които има, вдъхновяват", каза за Максим Иванов изпълнителният директор на неговото училище ЧСУ "Свети Георги" Кремена Пенева.
Тя му връчи новоучредения училищен медал за храброст и изключителни постижения и отбеляза, че мисията на училището е да отгледа и да възпита осъзнати, уверени, смели, можещи, последователни млади хора и да покаже, че ние – българите можем, можем всичко. Баща му - Стефан също бе отличен, като отличен пример за баща, подкрепящ таланта на подрастващите.
"Макс е на 10-то място в индивидуално класиране по дебати – състезание с 2500 ученици от цял свят и на 1-во в отбора, с който той представи България", изтъкна още Пенева. "Всяко дете се нуждае от възрастен, който вярва в него. Ние безрезервно вярваме в Макс, както и неговото семейство и резултатът е видим", коментира тя.
"Няма по-перфектно училище", сподели Максим, който още от предучилищна възраст учи там и го определи като "сбъдната мечта".
Той разказа, че идеята за прекосяване на океана с гребна лодка подхвърлил на шега на вечеря, убеден, че е абсурдна. Но не след дълго се осъществява. С баща си сами построяват лодката Neverest в гаража си. За целта са ползвали консултации от най-добрия в света дизайнер. Както Стефан сподели, нито той, нито синът му са гребали преди в живота си, но започват тренировки с помощта на двукратната световна шампионка по гребане Виктория Димитрова. Подготвят се по метеорология и навигация, свързват се някои от най-успешните гребци на океански лодки в света и черпят от опита им. Потеглят от Портимао, Португалия и след 105 дни в открити води акостират в Барбадос, на Канарите.
За да бъде лодката постоянно в движение, Стефан и Макс са се редували в гребането през два часа денонощно. "Всеки ден по 6 смени до безкрайност", спомня си Стефан. "В останалите два часа вършиш всичко останало - да се нахраниш, да поспиш - понякога за 8 минути или 30 минути, най-много за 90 минути, да се свържеш по сателитен телефон с наземния екип, ръководен от съпругата му, проверка на прогнозата за времето, да сготвиш нещо и да си подал греблото на следващия гребец", разказа още той.
Маршрутът на експедицията определили с идеята Максим да посети родното си място, тъй като той и сестра му Лара са родени в Бразилия, но по време на плаването, заради COVID-епидемията и метеорологичната обстановка, този план не се осъществява. Редица страни се оказват затворени заради пандемията и накрая Neverest акостира в Барбадос.
Стефан признава, че са се захванали с нещо по-сложно, отколкото са си представяли. Попадат в сезона на ураганите."Циклоните те завъртат и тласкат лодката в най-различни посоки и то с голяма сила на вятъра и вълни от няколко метра", разказа той. Лодката, по думите му, приличала на полет на пеперуда над полянка. Попадали в капани и гребали със седмици, само за да се измъкнат, а не, за да се придвижват в желаната посока. Загубихме около месец - месец и половина да се лутаме и да се борим, без да напредваме към нашата цел, разказа Максим.
Двамата са разполагали с устройство, по което са можели да повикат помощ и да бъдат качени на най-близкия кораб, но са предпочели да се справят сами.
Предварително Стефан се уверил от статистиката, че рискът, който предприема е премерен. "Само 7 лодки са загубили гребците си за цялата история на гребането в океаните, като всички са със соло-гребци. Само една лодка с двама гребци се е загубвала за всички времена и това е било преди 60 години. От 60 години насам с напредването на комуникациите, рискът да не оцелееш е много малък", отбеляза той.
Като най-рискова ситуация от пътуването той определи мълниите, а Максим - акулите, които са съпътствали Neverest.
Не по-малко опасни били техническите затруднения - развалили се три от четирите соларни панела, които захранвали автопилота и машината за пречистване на океанската вода и превръщането й в питейна; счупил се рулят; люковете пропускали вода и лодката се пълнела, което налагало всекидневно по час и половина изпомпване, освен гребането..., но пътешествениците успели да отстранят повредите.
В една безлунна ветровита нощ край Мароко Максим забелязва по уредите, че две лодки, вероятно пиратски са насочени към тях. Малко по-късно сигнализацията на екрана на Neverest за тях изчезва, което означава, че са изключили нарочно показването на тяхната локацията, а били доста близо - на около 3 мили, виждали се и лампите им и се забелязвало, че продължават да се приближават. Максим изключил сигнализацията на Neverest, изключил и лампата й и тя бързо се скрила в огромните вълни.
Към края на експедицията съпругата на Стефан и майка на Максим - Жени, която ръководела наземния екип, успява да организира доставка на допълнителна храна, тъй като провизиите им свършили, а заради лошото време можело да се наложи да останат в океана още месеци. "Получи се смешно, че една седмица преди да акустират ги запасихме с храна за месец напред", коментира тя. А с лиофилизираната храна Максим свикнал чак към края на експедицията и дори започнала да му харесва.
Снимки: Ива Иванова / Аctualno.com
Стефан и Максим Иванови посветиха постижението си на каузата за стимулиране на донорството на органи и споделиха, че по време на прекараните 105 дни в открито море са получавали подкрепа по телефона от много нови съмишленици.
Автор: Ива Иванова
