Разбираш, че едно пътуване си е струвало, когато то приближи своя край. Тогава разбираш, че всичко ще ти липсва и почти не ти се иска да разопаковаш багажа си, а просто да си избереш следваща дестинация, която да покориш.
Последна спирка от Актуална Мисия Антрарктида - самата величествена Антарктида. Дочакахме големия финал на шеметното препускане през Сантяго, Великденския остров и Пунта Аренас, за да се озовем в ледената прегръдка на Южния полюс. Заедно с Александър Костадинов и VIVACOM можем да се насладим на последния разказ за далчните земи, до които достигна нашата мисия.
Две са изходните точки за всеки, тръгнал към Антарктика. Пунта Аренас в Чили или Ушуая, Аржентина. Всъщност всичко зависи от това с кого успее да се разберат българите за безплатен превоз, тъй като бюджета стига само за поддръжка на живота и българската базата на Антарктида.
Самолета е чартър, строен 1987 г, но все пак в достатъчно добро състояние да кацне на късата (под километър) чакълена писта на Кинг Джордж, поддържана от чилийската армия.
Ние имаме късмета да кацнем от първия път. Предишната година участниците са правили 3 опита, стигайки до Джордж и връщайки се до Пунта. Добре дошли в Антарктика!
Островът не само технически е част от Антарктика – пронизващ вятър, пингвини и сгушени в себе си изследователи са местният живец. Оттук светът става черно-бял: черните скали са редуват с бял сняг и лед, сив океан и бели гребени на обичайно интензивните вълни.
От пистата стигаме пеша до закътано заливче, където ни чака военно-изследователският испански кораб Есперидас. Обличаш непромокаем костюм, на теория термоизолиран, който при беда трябва да ти позволи да преживееш 2 часа в нулевите води на Атлантика.
Дългият 77 метра метра ледоразбивач клас А е повече от уютен – кабини за двама с баня и тоалетна, луксозна каюткомпания, но най- вече свободата на всеки на борда да влиза навсякъде, стига да не пречи на работата на екипажа.
10-20 метрови огромни айсберги карат кораба да криволичи към първата си основна цел – остров Дисепшън. Ниските намусени облаци и умерен вятър те подканят да не прекарваш твърде дълго време на открито, но ентусиазма и любопитството са по- силни от физическия дискомфорт.
В началото на януари нощта е ден, така че е повече от кратка. Стигнали сме точката, от която няма връщане назад.
Есперидес се движи внимателно сред групата острови, разнообразни айсберги и опасни плитчини. Целият команден състав на кораба воглаве с капитана се озовава на мостика, когато глутница айсберги са препречили пътя на кораба. На този континент и най-малката грешка може доведе до катастрофа.
Биологичният ти часовник отказва да се нагласи толкова бързо, колкото сменяш часовите зони : 0, +5, +7, +5, затова часовникът е задължителен ако искаш да станеш очевидец на влизането на 77-метров кораб в калдерата на активен вулкан – здравей, остров Дисепшън. Времето е изключително – слънцето е променило всичко до неузнаваемост. Небето е безкрай – синьо и лазурно, океана е тепсия – равен, искрящ и син, снега и леда- проблесващи безброй диаманти, настроението – усмивка на закоравели антарктици и еуфория на новобранците. Докато корабът рулира към Дисепшън, ята пингвини се гмуркат в леденокристалните застинали води, гонещи собствените си огледални отражения. Антарктика показва своята романтична страна още в първите дни, нерядко белег, че ще станем свидетели и на тъмната й страна.
Дарът на хубавото време продължи до средата на деня по пътя ни за остров Ливингстън, за да можем да се втрещим от размера на айсбергите, покрай които преминавахме – високи 100+ метра и дълги може 700-1000 метра. Плаващи гиганти, които бавно ще изстлеят в морската вода. Чувството на възхищение и изумление се смесваха с чувство за вина и тревожност доколко това се дължи на глобалното затопляне.
Скоро след това навлязаме в Южния залив, в който са се сгушили Испанскита и Българскита база. Целия залив е пълен с ледени късове, носени от подводните течения и вятър. Заливчето, в което е българския лагер, е доста неприятелско към акостиращи морски съдове – брегът е висок и каменист.
Приятелски поздрави и усмивки посрещат новата бодра смяна изследователи, а в комплекса и световноизвестната местна песен „Ливингстън, Ливингстън Антарктика“.
Животът в родната база е ентусиазъм, поддръжка и жива сила в изследване на Антарктика. На битово ниво нещата са очаквани и ясни. Генераторът работи няколко часа – тогава има достатъчно мощност за готвене и топла вода за къпане. Останалото време е покрито от соларната инсталация и ветрогенераторите – и икономично и екологично.
Храната, предвид условията, е първокласна благодарение на Иван, отговарящ за кухнята. Всеки ден прясно изпечен ръчен хляб и три хранения на ден. Всекидневието е организирано с първа мисъл за безопасността, всичко останало е организиран хаос.
Технически базата е добре оборудвана – снежни шейни, две лодки, малък универсален трактор, която обаче от 1 година стои на склад в Кинг Джордж, професионална метеорологична станция. Членовете на експедицията са технически персонал – механици и научен състав, по- рядко политически посетители и медии.
Българската база работи само през лятото – от ноември до края на февруари. Първата смяна разкриват лагера, последната зазимява. Испанската база е на 2 км по вода и на 2 часа и половина път пеш заради двата ледника на пътя. Нашата база е като най-малкото братче на испанците, брат, който е винаги готов да помогне безвъзмездно.
Островите на север от континента са познати и като тропическа Антарктика. На континента влажност почти няма, почвите и скалите са вечно замръзнали, обичайно покрити от 2-3 километров сняг. Малко по на север обаче животът е богат и разнообразен. Има влага и незамръзнали почви, пътят до растения и животни, населяващи островите, е кратък. Животът е като вирус, вирее навсякъде и където е възможно.
Едно от най- интересните места за зоолози, орнитолози и обикновени люде е Hana Point – отдалечен на 12 км по права линия подветрен залив на острова, където полярния животински свят е намерил тих пристан. Пингвинариите са десетки със стотици членове, морски слонове са окупирали брега, гигантски петрели и албатроси гнездят във височините и много други местни обитатели съжителстват някак си на това парче кал, фекалии и голи скали. Всички говорят за това място като за перлата на Ливингстън, всички се надяват, че ще има поне ден без вълнение, вятър, снеговалеж и ледоход. А такава комбинация е рядка по тези ширини.
Идва и краят на любовната афера с Антарктика. Мястото, което е основно черно-бяло, влажно, мрачно и студено, ветровито и враждебно, свирепо и опасно. Не е трудно да се опиташ да обясниш защо всеки, докоснал се до Бялата любовница веднъж, я помни завинаги, а понякога и тъгува искрено за нея, задувайки студеният и дъх. Антарктика е омайница, невиждано красива и смъртоносно привлекателна. Тези, които остават, се разделят с весела компания, заминаващите – с цял континент.
Казват, че всяко пътешествие е незабравимо, но има и такива, за които можеш да напишеш цяла книга. Сигурни сме, че това е едно от тях.
До нови срещи!
Текст и снимки: Александър Костадинов
Редактор: Славея Йорданова
