Само горнооряховският ни суджук в момента има сравнително по-висока защита на марката в ЕС, притежавайки защитено географско указание (ЗГУ), дадено му от ЕК малко преди Коледа на 2011 г., сочат данни от сайта на евроведомството. В момента в рамките на общността подобна регистрация имат още 138 продукта от категорията „Месни продукти (варени, осолени, пушени и др.)“. Това пише в днешният си брой вестник "Монитор".
"Най-много са колбасите от Португалия - 39. На второ място е Италия - с 20, трета е Германия – с 18, следвана от Франция - с 15. Ние с единствената ни регистрация си правим компания с Кипър, Ирландия, Норвегия, Люксембург и Румъния. Северната ни съседка е представена със салам от Сибиу. На Балканите пък лидер е Словения с 8 регистрации, следвана от Хърватия с 6. В Европа други 36 колбаса обаче имат най-високата степен на защита, която е защитено наименование за произход (ЗНП). Тук шампион е Италия - 21 марки. Далеч след нея, съответно с 5 и 4, са Испания и Франция", уточнява изданието.
"В третото, най-ниско ниво на защита на специалитети с традиционно-специфичен характер в категорията месни продукти обаче България е лидер в Европа заедно с Чехия и Словакия. Това сочат данни на сайта на Еврокомисията. Пет наши продукта - филе „Елена“, кайсерован врат „Тракия“, луканка „Панагюрска“, „Пастърма говежда“ и роле „Трапезица”, са получили тази защита. Чехите обаче имат 4 общи регистрации на колбасите си със Словакия, с която преди време бяха едно, и само една самостоятелна за известната Пражка шунка. Словаците пък имат само 2 самостоятелни.
От останалите страни, направили регистрации на свои месни продукти, зад нас са Полша и Великобритания с по 3 такива специалитета. При прясното месо и карантията в ЕК са регистрирани 121 продукта със ЗГУ, като над половината от тях – 66, се падат на Франция.
Гърция пък е получила за своето месо от кози и агнета защитено наименование за произход. В Европа подобна регистрация имат още 40 продукта, като 11 от тях са френски. На Балканите само още и Хърватия я е получила за агнешкото си. Докато при месата имаме някакво, макар и символично участие, то при млечните продукти нещата са стигнали дотам, че може да загубим патентите, притежавани от родните производители от десетилетия, пише изданието.
